Беседа:Гърци
Етноним
[редактиране на кода]Много спорно е дали античните македонци и техните наследници в различни части на света (напр. птолемеите) могат да се отъждествяват с гръцката народност.
Що се отнася до византийските императори, споменати в тази статия, считам, че е безспорен фактът, че те нямат нищо общо с етнонима "гърци", който през Средновековието просто не е съществувал.--GOOR (беседа) 12:10, 3 май 2013 (UTC)
Морисън
[редактиране на кода]Алиса, Морисън е en:Fynes Moryson. --Лорд Бъмбъри (беседа) 16:26, 12 юли 2018 (UTC)
- Лорд Бъмбъри, супер - направо го слагай в текста. Аз които намерих, заложих.--Алиса Селезньова (беседа) 20:09, 12 юли 2018 (UTC)
- Алиса, кое на изречението „Гърците, които оформят първия елит от западен тип в Османската империя – пътешественици, търговци, книжовници – са първите, които привличат вниманието на Европа върху съдбата на християните в България“ иска специализиран източник? Не мисля, че маркирането му като текст без източник е правилното. Ако има друг източник с друго изказване трябва да го добавим и него. --Лорд Бъмбъри (беседа) 18:07, 20 юли 2018 (UTC)
- Потърсих автора и не открих да е специалист по темата, а изказването е сериозно. Затова и съм поискала специализиран източник, при положение, че темата е добре изследвана.--Алиса Селезньова (беседа) 08:09, 22 юли 2018 (UTC)
- Не разбирам как си открила, че не е специалист по темата. Авторът е професор в СУ в началото на XX век. Би ли посочила източник, доказващ, че той не е специалист по темата? До тогава махам искането на източник и променям малко формулировката. --Лорд Бъмбъри (беседа) 10:30, 22 юли 2018 (UTC)
- Ами просто потърсих и не открих. Професор по какво? В дълго гугъл търсене за него ми излезе единствено тази книга. Тежестта на доказателство лежи върху правещия твърдението.
Сега е много по-добре, мисля.--Алиса Селезньова (беседа) 12:04, 22 юли 2018 (UTC)
- Ами просто потърсих и не открих. Професор по какво? В дълго гугъл търсене за него ми излезе единствено тази книга. Тежестта на доказателство лежи върху правещия твърдението.
- Не разбирам как си открила, че не е специалист по темата. Авторът е професор в СУ в началото на XX век. Би ли посочила източник, доказващ, че той не е специалист по темата? До тогава махам искането на източник и променям малко формулировката. --Лорд Бъмбъри (беседа) 10:30, 22 юли 2018 (UTC)
- Потърсих автора и не открих да е специалист по темата, а изказването е сериозно. Затова и съм поискала специализиран източник, при положение, че темата е добре изследвана.--Алиса Селезньова (беседа) 08:09, 22 юли 2018 (UTC)
- Алиса, кое на изречението „Гърците, които оформят първия елит от западен тип в Османската империя – пътешественици, търговци, книжовници – са първите, които привличат вниманието на Европа върху съдбата на християните в България“ иска специализиран източник? Не мисля, че маркирането му като текст без източник е правилното. Ако има друг източник с друго изказване трябва да го добавим и него. --Лорд Бъмбъри (беседа) 18:07, 20 юли 2018 (UTC)
- Лео е специализирал английска литература и има диплома по български език, а в СУ е избран за „пълноправен лектор“ във Факултета по литература (в средата, между другото, не в началото на XX век, когато дори не е бил роден). Книгата също е написана, когато е бил на 30-31 години, така че въпросът за авторитетността не е съвсем без основание. Трудът му си остава интересен и по своему може би уникален, но освен доколко може да служи като източник за толкова сериозни твърдения (Лео, в крайна сметка, основно обобщава разказите на различни пътешественици, и то на ограничен кръг от тях, както е описано в пролога към книгата), в цитирането допълнително ме смущава и това, че става дума за малка и не непременно най-представителна част от изложението. С други думи, има опасност да оставим у читателите впечатление, че става дума за възлово и сериозно обосновано твърдение от мастит специалист по темата, когато реалността е доста различна. За удобство, сканирах набързо (и некадърно, сори) увода и четвърта глава, „Мозайка от различно население“, откъдето е цитатът, и сложих временно PDF файла тук.
— Luchesar • Б/П 18:05, 22 юли 2018 (UTC)
- Лео е специализирал английска литература и има диплома по български език, а в СУ е избран за „пълноправен лектор“ във Факултета по литература (в средата, между другото, не в началото на XX век, когато дори не е бил роден). Книгата също е написана, когато е бил на 30-31 години, така че въпросът за авторитетността не е съвсем без основание. Трудът му си остава интересен и по своему може би уникален, но освен доколко може да служи като източник за толкова сериозни твърдения (Лео, в крайна сметка, основно обобщава разказите на различни пътешественици, и то на ограничен кръг от тях, както е описано в пролога към книгата), в цитирането допълнително ме смущава и това, че става дума за малка и не непременно най-представителна част от изложението. С други думи, има опасност да оставим у читателите впечатление, че става дума за възлово и сериозно обосновано твърдение от мастит специалист по темата, когато реалността е доста различна. За удобство, сканирах набързо (и некадърно, сори) увода и четвърта глава, „Мозайка от различно население“, откъдето е цитатът, и сложих временно PDF файла тук.
- Тъй като не получих отговор, премахвам информацията. „Изключителни твърдения имат нужда от изключителни източници“.
— Luchesar • Б/П 14:47, 26 юли 2018 (UTC)
- Тъй като не получих отговор, премахвам информацията. „Изключителни твърдения имат нужда от изключителни източници“.
- Връщането на редакции, вместо да се дискутира, е тъжно, но очевидно показва, че няма какво да се отговори на поставените въпроси. Нека повторя, все пак: тоя труд не представлява сериозно историографско изследване. Буквално няколко реда по-нагоре пише: „Да отбележим пътьом литературното богатство върху този незавиден портрет на гърка - едни и същи недостатъци: измама, коварство, угодничество, са отбелязани в периода между 1820 и 1830 г. от самия Байрон и най-вече от един по-малко известен автор, но и до днес все още ценен от британската публика - Джеймс Мориър (...)“ Бихме ли написали в статията, че „според френския професор в Софийския университет Мишел Лео“ гърците „[имат] едни и същи недостатъци: измама, коварство, угодничество“? Предполагам, че не. Както вече писах в Беседа:Солун, има сериозен проблем с критичния анализ на източниците.
— Luchesar • Б/П 20:43, 26 юли 2018 (UTC)
- Връщането на редакции, вместо да се дискутира, е тъжно, но очевидно показва, че няма какво да се отговори на поставените въпроси. Нека повторя, все пак: тоя труд не представлява сериозно историографско изследване. Буквално няколко реда по-нагоре пише: „Да отбележим пътьом литературното богатство върху този незавиден портрет на гърка - едни и същи недостатъци: измама, коварство, угодничество, са отбелязани в периода между 1820 и 1830 г. от самия Байрон и най-вече от един по-малко известен автор, но и до днес все още ценен от британската публика - Джеймс Мориър (...)“ Бихме ли написали в статията, че „според френския професор в Софийския университет Мишел Лео“ гърците „[имат] едни и същи недостатъци: измама, коварство, угодничество“? Предполагам, че не. Както вече писах в Беседа:Солун, има сериозен проблем с критичния анализ на източниците.