Беседа:Гоце Делчев

За тия,които коригират датата за окончателното оттегляне на Гоце Делчев от учителството:той учителствува в Щип от средата на 1894 до средата на 1896,а в Банско-през есента на 1896-деветдесет и ШЕСТА!

Интересно, че според Илюстрация Илинден, книга 4 от 1940, Гоце Делчев умира на 5 май...--GOOR (беседа) 08:21, 25 април 2012 (UTC)

Тая дописка е по-добра и от тая за Апостол.--Мико (беседа) 19:59, 11 май 2013 (UTC)

Хаха, разкритие на Таймс. Ми да я кача, ама не мога да я запазя като картинка.--Алиса Селезньова (беседа) 21:21, 11 май 2013 (UTC)

Тя е качена тука. Jingiby (беседа) 09:03, 12 май 2013 (UTC)

Ема, резни отдолу това и ще се илюстрираме.--Мико (беседа) 10:21, 12 май 2013 (UTC)

Това за писмата го постнах на страницата на Регионален исторически музей, Благоевград‎. Jingiby (беседа) 17:31, 22 август 2013 (UTC)

Има логика тази информация да я има в статията за Гоце Делчев, само да е подкрепена с източници, добре е да се знае къде се съхраняват и другите артефакти от него, например в ДАА и т.н. --Подпоручикъ (беседа) 18:18, 22 август 2013 (UTC)

Реч на Тодор Павлов по повод изпращането на останките

Се обидов да ја додадам оваа реченица во делот каде што се зборува за испраќање на останките на Гоце Делчев во Македонија (7ми октомври 1946г). Има ли причина зошто ја избришавте? GStojanov (беседа) 22:19, 8 август 2019 (UTC)

По повод изпращането на останките, регентът и член на БАН, Тодор Павлов изнесе реч на тържествено събрание, проведено в Народния театър София

Хиляди хора, хиялди пъти са държали речи за Гоце - не вервам да очаквате, че ще ги изложим сите. -- Мико (беседа) 05:36, 9 август 2019 (UTC)

Тодор Павлов не е „хилјади хора“, туку претседател на Бугарската Акедемија на Науките за цели 16 години (додека „академикот“ Живков да му дојде до акот... ама тоа е друга тема). Свеченото испраќање на посмртните останки од Софија за Скопје на 7ми октомври 1946 година е вододелница во односите меѓу Бугарија и Македонија. Нема поважен датум во нашата понова историја. Овој настан заслужува цела тема или статија на Википедија, ама за сега барем да го одбележиме со една реченица. Ако најдете слики, написи во весници, се’ тоа може да додадеме. Имало и негативни реакции во бугарските опозициски весници. И нив може да ги објавиме. GStojanov (беседа) 13:30, 9 август 2019 (UTC)

GStojanov, моля Ви, бъдете внимателен, когато редактирате. Ботът е върнал редакцията Ви, тъй като неволно сте променили подписа на горната реплика.
— Luchesar • Б/П 14:36, 9 август 2019 (UTC)

Тоа ли е проблемот?! Се извинувам. Јас се уплашив дека е нешто посериозно. GStojanov (беседа) 14:39, 9 август 2019 (UTC)

Това е за Павлов или за Македонизация в ПМ или за Политика на БКП по МВ, но не и за Гоце - тук е абсолютно неуместно.-- Мико (беседа) 15:16, 9 август 2019 (UTC)

Плюс това е посочено по първичен източник (самата реч), което обикновено е нежелателно.
— Luchesar • Б/П 15:24, 9 август 2019 (UTC)

Да, има смисла да го ставиме во написите за Пиринска Македонија, и точно е дека ни требаат второстепени извори. Ќе се обидам да најдам нешто. Но има смисла да ставиме нешто и тука. Како што е сега статијата, оддава впечаток дека посмртните останки на Гоце тајно се пренесени, Македонија не ги сакала, ни била принудена да ги прифати. Вистината, се разбира, е сосема спротивна. GStojanov (беседа) 15:50, 9 август 2019 (UTC)

Речта е за препратка в статията за Павлов към Уикиизточник - напълно излишно е да споменаваме всички речи за Гоце Делчев в неговата статия. Колкото до останките, трябва да се цитира вторичен източник по въпроса, а не речи оттук-оттам.-- Алиса Селезньова (беседа) 12:28, 10 август 2019 (UTC)

Свечениот говор на г-дин Павлов вреди да се спомне. Прво Тодор Павлов бил долгогодишен претседател на БАН. Второ говорот е прекрасен, не памтам да сум читал друг текст напишан на бугарски јазик со толкаво уживање. Ако ги оставиме на страна белезите на времето (изразено социјална конотација), говорот е мајсторско дело на ораторството. Цитиран е и на промацедониа.орг За второстепени извори јас уште барам, но има повеќе изгледи некој од бугарските корисници да најде такви извори, зашто овој настан се случи во Бугарија, и природно е повеќе второстепени извори да постојат во Бугарија. GStojanov (беседа) 12:10, 11 август 2019 (UTC)

„ Прво Тодор Павлов бил долгогодишен претседател на БАН. “

Не съм сигурен, че разбирам логиката. Такива речи произнасят именно известни личности. Въпросът е с какво Тодор Павлов е повече значим от другите известни личности, произнасяли речи за Гоце, които не споменаваме.

„ Второ говорот е прекрасен, не памтам да сум читал друг текст напишан на бугарски јазик со толкаво уживање. “

Уважавам Вашата преценка, драги колега, но сам знаете, че в Уикипедия не допускаме оригинални изследвания. Ако благонадежден източник е посочил тази реч като особено важна сред всички, вече бихме могли да го обсъдим.
— Luchesar • Б/П 13:30, 11 август 2019 (UTC)

Всъщност Тодор Павлов е един ортодоксален комунист. Според съпругата на Венко Марковски Филимена Марковска той твърди: "Аз съм българин от Щип, но такова е решението на Коминтерна и ние, като членове на партията, трябва да се подчиним и да създаваме тая македонска нация." Jingiby (беседа) 15:18, 11 август 2019 (UTC)

Да, това също е важно. Дори Павлов да беше просто случайна известна личност, горните въпроси пак щяха да стоят. Може би, ако Павлов беше много известен изследовател на темата, заслужил респект със свои задълбоченост и безпристрастност, може би тогава можеше и да не ги задаваме. Но като имаме предвид какъв реално е бил Павлов, на въпросите, обратно, е още по-важно да бъде даден отговор (ако такъв въобще има).
— Luchesar • Б/П 17:24, 11 август 2019 (UTC)

По-късно Павлов се отказва от тези свои възгледи. Ето какво казва той на Пленум на ЦК на БКП свързан с съвместните разговори на Живков с Леонид Брежнев и Тито. София 3-4 октомври 1973 г.: Граждани от Вардарска Македония положиха и полагат не малко усилия за да докажат, че там се е създала вече нова македонска националност с нова култура, с нов език, с нов фолклор и т. н. От тази трибуна няма да влизам в дискусия с тях доколко и как те доказват тези свои твърдения. Ще отбележа обаче тъкмо тук, че един гражданин със славяно-македонско съзнание се опитваше да ме убеди, че ние, македонските българи - преселници в България, трябвало да се обявим за македоно-славянско малцинство в пределите на България и също да признаем "македонския" характер на цялото население от Пиринския край, с което процесът на образуването на новата македонска нация щял да бъде завършен. Аз възразих, че няма пример в историята нация да се създава отвън, от друга нация и особено от онази нация, от която новата нация се е откъснала. Ние, гражданите на българската нация, не можем да изпълним това ваше абсолютно и нерационално пожелание. Jingiby (беседа) 09:41, 12 август 2019 (UTC)

Протокол за примопредавање на посмртните останки на Гоце Делчев

Успеав да го најдам документот за примопредавање на посмртните останки на Гоце Делчев: --Предният неподписан коментар е направен от GStojanov (приноси • беседа) 13:52, 12 август 2019‎ (UTC)

Виж това, мани го онова отгоре. То е окастрено. Липсват половината подписи от българска страна: [1]. Jingiby (беседа) 14:03, 12 август 2019 (UTC)

Во право си Jingiby, оваа дигитална копија е далеку почиста и целосна. Благодарам за линкот. Овде има прекрасни документи. Сега имаме доволно материјали да направиме посебна страница за пренесувањето. GStojanov (беседа) 14:52, 12 август 2019 (UTC)

Ми треба малку помош

Го преведувам говорот s:Реч_по_случай_пренасяне_костите_на_Гоце_Делчев_в_Н._Р._Македония на Тодор Павлов на македонски s:mk:Говор_на_Тодор_Павлов_по_повот_заминувањето_на_посмртните_останки_на_Гоце_Делчев_за_Скопје_-_1946.

Овој пасус многу мака ми зададе. Убави зборови, ама не сум сигурен дали точно сум ги превел. Ќе ценам ако некој ми помогне да проверам дали преводот е точен:

Оригинал:

„

А за постигането на всички тези успехи не малко му помагаше и неговото лично обаяние като патриот, хуманист и революционен учител и вожд. Гоце беше наистина една обаятелна фигура, дотолкова, че с пълно основание нашият поет Яворов в своята биография на Гоце, го нарича на едно място „хайдушко божество”. Имаше нещо наистина неотразимо обаятелно в този македонски „хайдутин революционер" и то, не само в неговия морален и идеен, но дори и в неговия физически облик. Прекрасно сложен, с чудно хубави черни очи, гъвкав, съобразителен, с неизчерпаема физическа и духовна енергия, с чудно, отзоваващо се на всяко народно страдание и болка сърце — той беше наистина личност, каквато рядко се среща в историята на народите. Не мога сега да си спомня, кога и при какви обстоятелства съм го виждал и дали това е станало в Македония или тук в София, но в моите детски спомени незаличимо се е запазил образът му, в сравнение с който неговият портрет, който виждаме тук, наистина не дава дори и приблизителна идея за великото, неизразимото очарование, което лъхаше от тоя дивен човек, станал една от най-прекрасните легенди на македонския народ. За него именно шумят привечер тайнствено и с неизразимо очарование вълните на Вардар и Егея; за него се открояват с вълшебната си синева в македонското небе снежните върхове на Шар и Пирин; за него се смълчават и тъгуват тъмните македонски лесове...

“

Мој превод на македонски:

„

А за постигнувањето на сите тие успеси, не малку му помагаше и неговиот личен шарм како патриот, хуманист и револуционерен учител и водач. Гоце беше една навистина шармантна личност, па нашиот поет Јаворов со право го нарекува во својата биографија на Гоце: „ајдучко божество“. Имаше нешто навистина неодоливо шармантно кај тој македонски „ајдутин револуционер“ и тоа не само во неговиот морален и идеен, туку и во неговиот физички изглед. Прекрасно граден, со чудесно убави црни очи, виток, снаодлив, со неисцрпна физичка и духовна енергија, со чудесно срце, што се одзива на секое народно страдање и болка - тој беше навистина личност што ретко се среќава во историјата на народите. Не можам сега да се сетам кога и под какви околности го имам видено и дали тоа се случи во Македонија, или овде во Софија, но во моите детски спомени ми се врежал неговиот лик, во споредба на кој овој портрет што го гледаме овде, навистина не ни дава ни приближна претстава за големиот, неискажлив шарм што извираше од тој прекрасен човек, кој стана една од најубавите легенди на македонскиот народ. За него шумат приквечер таинствено со неискажлива убавина брановите на Вардар и Егеј; за него простум се вишат со волшебната синевина во македонското небо снежните врвови на Шар и Пирин; за него замолкнуваат во тага темните македонски гори...

“

Адаптацията е добра, според мен.--Simin (беседа) 18:27, 13 август 2019 (UTC)

Голема заслуга има и translate.google.com. GStojanov (беседа) 18:33, 13 август 2019 (UTC)

Благодаря, че ми напомнихте един прекрасен, позабравен от мен глагол в българския език. Става дума за глагола в: "се вишат ... снежните врвови". Има го при Р. Жинзифов, Каралиийчев, Петко Тодоров, С. Северняк... При Пеньо Пенев е "...и диво се вишат планинските бърда". В Уикиизточник имаме за пълните класове, които се вишат нагоре (Д. Немиров).--Akeckarov (беседа) 07:50, 14 август 2019 (UTC)

Ми беше задоволство. Тој глагол си го има во македонскиот јазик. (Каљо Калино девојко, виши, виши, црни очи). Ама „откројават“ го нема. А и не знам баш што значи. Google translate ми вика требало да биде „издвојуваат“, ама тоа некако многу обично ми звучи за ваков прекрасен говор. Едноставно не прилега на стилот на академик Павлов, затоа решив да го преведам како: „простум се вишат“. Од една страна простум стојат како млади невести променети, лични, светнати како за свадба, од друга страна се вишат над цела Македонија, зашто на нив други рамни им нема. GStojanov (беседа) 11:46, 14 август 2019 (UTC)

Струва ми се, че може би по-логично е "открояват" да се адаптира на македонската норма като „издвојуваат“. "Вишат" е прекрасно, но изглежда като леко отдалечаване от оригинала.--Akeckarov (беседа) 08:23, 15 август 2019 (UTC)

И translate.google вика „издвојуваат“, ама стилски не прилега на таков прекрасен, свечен говор, во самата кулминација на говорот, не прилега таков обичен збор. Ќе поразмислам малку... си мислев нешто како „гордо простум надвишуваат“. Ова е тежок текст. Вистински, класичен, ораторски бисер (ако ја занемариме неизбежната лексика на времето што е надживеана веројатно и во Бугарија). Вчера го завршив. Ќе го оставам сега да ми легне неколку дена и ќе му се навратам со свеж ум. Особено треба да се внимава на зборови што изгледаат слично, но имаат сосема различно значење, како на пример зборот „вреди“: на македонски е has value, is valuable, а на бугарски е damaging, сосема спротивно од македонскиот. Тој збор сум го забележал, а кој знае уште колку има такви што не сум ги забележал. GStojanov (беседа) 12:56, 15 август 2019 (UTC)

Да, в книжовната норма в РБ смисълът на "вреди", "вреден" и т.н е повлиян от руски. В диалектите "вреден" е същото като в македонската норма, където е запазен първоначалният смисъл. С "очарование" като че ли е по-различно - в тукашната норма имаме русизъм, в тамошната имаме "шарм", вероятно проникнало през сърбски.--Akeckarov (беседа) 13:35, 15 август 2019 (UTC)

Чудното со „вреден“ е што во народните говори има само позитивна конотација, а во книжевниот бугарски јазик има само негативна конотација. Тоа е како на црното да му викате бело, а на белото црно. Да му текнало на некој да ѕирне во Зборникот на Миладинови таму вреден и вредна се среќава 19 пати, секаде во позитивна конотација. Ама на тој Зборникот корицата му е многу лична, па изгледа не можеле да и` се изнагледат и да свртат на втората страница. GStojanov (беседа) 14:45, 15 август 2019 (UTC)

Негативната конотация, не е паднала от небето, обясних го с руския. В македонската норма имаме "навреда" ("обида" на книжовен български). --Akeckarov (беседа) 06:53, 16 август 2019 (UTC)

Навреда не ми се чини дека е позајмен збор. Но може да сум и грешка. Зборот ми беше дека многу зборови во македонскиот јазик кои вам ви се изгледаат чудни и нови се всушност обични зборови од македонските говори и ги има и во Зборникот. На пример настан го има 9 пати (а собитие, се разбира го нема), бран исто го има, а вална го нема. Заедно го има седум пати итн. GStojanov (беседа) 14:58, 16 август 2019 (UTC)

Колега Стоянов, тука не е форум. Това е страница за разговори на статията Гоце Делчев. Опасявам се, че ако я караш така с тези общи лафове, скоро може и пак да те баннат. Я вземи се прехвърли тука, на форум Македония. Jingiby (беседа) 18:29, 16 август 2019 (UTC)

Така е, се зазборевме на странични теми... Мое извинување. GStojanov (беседа)

Униатство

Откъде информацията, че Делчев произхожда от униатско семейство? --Протогер (беседа) 17:23, 16 март 2022 (UTC)

Отвсякъде. Целият Кукуш е бил униатски. Както пише Светозар Елдъров в книгата си "Униатството в съдбата на България: очерци из историята на българската католическа църква от източен обред" издадена от "Абагар" през 1994 година, на стр. 14: Най-изтъкнатите фамилии в града като Станишеви, Кушевалиеви, Делчеви, Златарови, Дървингови и други бяха ревностни привърженици на унията и пращаха децата си в католическите училища. Jingiby (беседа) 18:55, 16 март 2022 (UTC)

Не съм никак убедена. Напр. Станишеви, Кушевалиеви, Делчеви и Дървингови са вписани в кукушките екзархийски книги. Златарови по това време май отдавна са се преместили в Солун, а Мария Златарова, дъщерята на един от братята, се връща в Кукуш като учителка в екзархийското училище. Колкото за Делчеви, прочетох в спомени на Лика Чопова (Юрукова), че като дете играла с приятелчета и от католическото училище ги подмамили да влезнат, черпели ги, канели ги да отидат пак, обаче майка ѝ Руша като разбрала, забранила друг път да припарват там . --Randona.bg (беседа) 19:22, 16 март 2022 (UTC)

По-късно всички унияти стават православни. Според Дино Кьосев - "Писма и други материали" на стр. 14: Гоце Делчев като ученик първоначално в униатското (католишкото), а после в екзархийското училище проявявал доста широка любознателност, усърдно и с успех усвоява преподаваните предмети. Jingiby (беседа) 19:52, 16 март 2022 (UTC)

Да, както и преди това са православни. Имало е един период, когато огромната част от населението става униатско поради чисто тактически съображения (такова е в нач. на 80-те год.), но от това да се дефинира, че Гоце Делчев е от униатско/католическо семейство ми се струва пресилено и неподходящо, тъй като създава определени внушения – верски, религиозни и т.н., сред масовия читател, който не е запознат със ситуацията. Едно е да се пише, че първоначално е учил в униатско училище, а съвсем друго – че произлиза от униатско семейство. Семейството си е било православно екзархийско (и по баща, и по майка сигурно), за няколко години тактически станало униатско, после пак екзархийско, т.е. определянето му като униатско според мен е неправилно (и въобще ненужно да се споменава тук, защото иначе трябва да влезем в детайли, които просто не са за тук). --Randona.bg (беседа) 21:16, 16 март 2022 (UTC)

По тази логика семейството му не е екзархийско. Кукушката уния предхожда Екзархията в Кукуш и е от 1859 година. Преди това градът е патриаршистки, а не екзархийски. Унията с някои прекъсвания продължава чак до 1870-те, но не изчезва. Дори през 1905 година по данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев в Кукуш има 9712 българи екзархисти, 592 българи униати, 40 българи патриаршисти, и 16 протестанти. По времето когато е роден Гоце - 1872 година градът все още е под силно униатско влияние. През 1874 год. Кукуш изживява т. нар. Втора Кукушка уния – демонстративното масово преминаване под религиозното върховенство на римския папа. Униатите в града, начело с владиката Епифаний Шанов, държат двете големи черкви „Свети Георги“ и „Света Богородица“, а за православните остава малката „Свети Атанасий“. В ръцете на униятите минава и училищното здание, което принуждава православните да окупират епископския дом на изгонения през 1879 година патриаршистки владика Мелетий и там се нанася българското екзархийско училище. Най-вероятно Гоце за е покръстен като униат. Според Тони Николов, който е преподавател в СУ „Св.Климент Охридски” и статията му "Спорът за Гоце Делчев": По-малко се знае за „униатството“ на Делчевия род, което е интересна тема...Малкият Гоце, роден в семейство от унията, също учи в униатско училище. Това образование, заедно с доброто преподаване на френски език, го формира. След което фамилията решава той да продължи в екзархийската прогимназия, а оттам и в Солунската мъжка гимназия, която е под егидата на Българската екзархия. Според доц. Георги Георгиев от Института за исторически изследвания при БАН и статията му "Гоце Делчев – възпяван, жален и никога оспорван": Своеобразното кукушанско униатство ще рече, че Гоце Делчев е израснал първите си десетина години като български католик от източен обред, съответно посещавал е началното униатско българско училище, черкувал се е или са го черкували в униатски български храм.Jingiby (беседа) 03:45, 17 март 2022 (UTC)

Там е проблемът, че по някаква логика търсиш верния отговор, а нямаш сериозно изследване или документ потвърждаващ го. Че кукушани дълго време са в уния и остават в нея добре може да се информира всеки от съответните статии. Не е проблемът дали семейството е екзархийско или патриаршистко, те и двете са православни. За да бъда съвсем обективен, ще кажа че цитираният от мен източник от ДВА е приемния документ на Гоце в офицерското училище от 1891 г., където е записан като православен изрично. --Протогер (беседа) 06:33, 17 март 2022 (UTC)

Проблемът е, че Уикипедия се гради на вторични източници, а аз представих един куп такива потвърждаващи моята теза. Приемният документ на Делчев от офицерското училище е неотносим по казуса. Jingiby (беседа) 06:47, 17 март 2022 (UTC)

То това хубаво, но култура.бг е философски сайт, какъвто по тапия е и Тони Николов, а историкът Г. Георгиев е писал по-скоро научно популярна статия в „Трета възраст“. И не е прецедент да се прецизират факти според първични извори, поне що се отнася до БГ:У и Портал:Македония. --Протогер (беседа) 09:07, 17 март 2022 (UTC)

Да, ама Светозар Елдъров и книгата му "Униатството в съдбата на България" си е абсолютно сериозен и достоверен източник, а авторът е най-големият специалист в тази област измежду историците у нас. Апропо, до момента не е представен нито първичен, нито вторичен източник, който да потвърждава тезата, че Гоцевото семейство, преди и по време на раждането му, както и в годините на детството му са били православни. Нито един източник. Jingiby (беседа) 11:03, 17 март 2022 (UTC)

Няма как да има такъв източник, единственото подобно преброяване за което знам аз, е това от 1906/1907 г., но Рандона може да ме поправи. Елдъров е без съмнение специалист, но в дадения цитат говори на ангро (лично мнение). Надявам се некой да изкара биографията на Гоце Делчев на Марсия Макдармът от прахта и да види дали тя е добавила нещо по въпроса. --Протогер (беседа) 11:47, 17 март 2022 (UTC)

Що се касае до Макдермот, книгата й е писана доста отдавна - в средата на 70-те години на миналия век, а и тя не е експерт по въпроса. Проверих в англоезичния вариант какво е писала. Прави кратък преглед на църковните борби в Кукуш: патриаршисти, униати, екзархисти и т.н. Ще цитирам пак Елдъров от друга негова публикация: "Католиците в България (1878-1989)". Историческо изследване от 2002 година. Униатите в Македония и Одринско не са много, но имат ясно съзнание за своята национална принадлежност и изострено чувство за съпричастност към общонационалните проблеми. Затова те не остават встрани от борбите за национално освобождение и обединение, които изпълват българската история в онази епоха. Още от самото начало представители на униатите навлизат в организационните структури на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Върховния комитет и следват борбата им докрай. Не случайно мнозина от ръководителите на двете организации произхождат от двете най-големи униатски средища Кукуш и Малко Търново и преди да навлязат в революционното поприще минават през различни степени на католическите учебни заведения. Такива са Христо Станишев - председател на Върховния комитет, Гоце Делчев - ревизор на четите на Вътрешната организация Аргир Манасиев - Гевгелийски околийски войвода, офицерите Петър Дървингов, Димитър Кушевалиев и Стойчо Гаруфалов - активни дейци на Тайните офицерски братства в българската армия и др. Jingiby (беседа) 12:28, 17 март 2022 (UTC)

Семейството е било православно; както отбелязва Протогер, и екзархисти, и патриархисти са православни. И още преди 1859 съществува Кукушка българска община, имат си православни свещеници. Кукушката уния се сключва през 1859 г. и още същата година е разтрогната, а мосю Боре и хората му напускат Кукуш. Въобще не може да се говори за католици, освен може би някое и друго изключение (и то трябва да се докаже) в Кукуш преди втората уния от 1874 г. Това „Унията с някои прекъсвания продължава чак до 1870-те, но не изчезва“ ми е много интересно откъде идва, пак ли от Елдъров. Защото не съм срещала никакви свидетелства за такова нещо. Тъй че роденият през 1872 г. Гоце Делчев просто няма как да произхожда от униатско семейство, нито да е кръстен другояче, освен като православен, а ако някой го твърди, да го докаже – и желателно с първични извори, защото писания като елдъровите „най-изтъкнатите фамилии в града като Станишеви, Кушевалиеви, Делчеви, Златарови, Дървингови и други бяха ревностни привърженици на унията“ не звучат никак научно и плачат за доказателства (то и глаголната форма е доста абсурдна). Елдъров е твърде лично свързан с католицизма, което не го прави особено обективен и в никакъв случай тезите му не могат да се приемат без доказателства, само защото той е казал. Вместо емоционални характеристики за „ревностни“ униати да беше написал в коя година семейството (пък и другите) е станало униатско, в какво се изразява „ревността“ и коя година е отново екзархийско. Смятам за абсурдно да се разчита на вторични източници, които са в противоречие с първичните, а в случая и с общоизвестните факти (като за двете кукушки унии) и дори със здравия разум. И тук говорим от какво семейство произлиза Гоце, а не много по-късно какво съзнание имали униатите и че били революционери. Цитатите на Елдъров на мен лично ми приличат на общи, не конкретно свързани с дискутирания период писания, за да направи желани внушения. --Randona.bg (беседа) 13:12, 17 март 2022 (UTC)

И отново никакви източници, а само оплюване на представените такива, които покриват изискванията за достоверност. Апропо, не е само Елдъров, а също и Георги Георгиев от БАН и Тони Николов от СУ са на това мнение. Jingiby (беседа) 13:35, 17 март 2022 (UTC)

Оплюване няма, но криене от дискусия зад някакви източници има. А те, както обсъдихме са недостатъчни, за да потвърдят тезата за униатския произход. Още повече, в настоящия вариант на статията остава впечатлението, че посоченият от мен източник го прави. Което си е некоректно, както и да се погледне. --Протогер (беседа) 07:48, 18 март 2022 (UTC)

Старото комунистическо ченге и измекяр Влахов и писаниците му отпреди век не са никакъв достоверен източник. Моля да не се оспамва статията с него. Благодаря. Jingiby (беседа) 14:19, 19 март 2022 (UTC)

Използвайки Вашия стил, бих могла да Ви помоля да не оспамвате статията с писаниците на ватикански агент и католически измекяр. Използвайки друг стил, бих Ви препоръчала да не се опитвате да скриете данни, показващи несъстоятелността на нечии версии. Благодаря. --Randona.bg (беседа) 17:20, 19 март 2022 (UTC)

Бях се заблудил, че става въпрос за брат му Димитър Влахов, макар че и този брат има подобни забежки, за жалост. Jingiby (беседа) 18:48, 19 март 2022 (UTC)

Това пък въобще не би ми хрумнало. Да, и в Туше Влахов има някои неща, но те не са подобни забежки (според мен), а резултат от жестоката комунистическа цензура. Представяте ли си какво му е било, например да не може да спомене името на проф. Александър Станишев като пръв председател на Кукушкото благотворително братство?! Жестоко. Наистина му съчувствам. --Randona.bg (беседа) 20:22, 19 март 2022 (UTC)

БМОРК във увода

Организацията е запомнена преди всичко с последното си име Вътрешна македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), чиито елементи се използват от началото на организацията (Вътрешна организация, Революционна организация и др., както се вижда и от писмата на Делчев, между другото). Името Български македоно-одрински революционни комитети (БМОРК) става известно за първи път на историците през 1960-те, когато го публикува Иван Катарджиев в Скопие. Това име, доколкото ми е известно, не се забелязва в многобройните исторически източници от революционерите, а единственият документ е Устава на БМОРК, за който почти нищо не се знае със сигурност - от кога е, кой го е писал и т.н. Моето предложение е БМОРК, както като име, за което не е съвсем ясно, че принадлежи на тази организация, но и като име, което със сигурност не е основно на организацията, да не се появява във увода на тази статия, защото създава впечатлението за непосветения читател, че БМОРК е широко използваното име на тази организация. Все пак Уикипедия има стандарт за използване на популярни имена, а това не е нито популярно, нито сигурно. Идеологист (беседа) 20:39, 4 февруари 2023 (UTC)

Идеологист, освен уставът на БМОРК е запазен и първият им правилник. Освен това има и косвени указания, че това е първото име на организацията. Така например според Илия Докторов: В началото организацията беше националистическа. В редовете ѝ се приемаха само българи с доказана честност. Това положение беше до 1896 г., когато в първите дни на месец август в гр. Солун стана един вид конгрес. Виж: Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. Ред. Борис Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 48. Също така според Димитър Влахов: Първоначално револ. организация почна да работи всред българското население в Македония и то не всред целото бълг. население, а само всред тая част от него, която се числеше към Бълг. екзархия...По-късно те (ръководството) измениха устава на организацията в смисъл, че член на организацията може да бъде всеки македонец, от която народност и да е той и каквито и да са неговите политически разбирания, стига да приема нейните принципи и се бори за политическата автономия на Македония. Виж: Димитър Влахов. „Борбите на македонския народ за освобождение“, 1-во изд. Виена, 1925 г. стр. 10 – 11. Jingiby (беседа) 06:19, 5 февруари 2023 (UTC)

Благодаря за информацията. Сега ми е по-ясно зъщо на bg.wiki се дава примарност на името БМОРК, въпреки че не е по-популярното. Щом така, нека остане БМОРК. Идеологист (беседа) 12:50, 5 февруари 2023 (UTC)

Паметници на Гоце Делчев

Cherno More:, мисля че в този си вид разделът за паметниците значително натежа в статията. Според мен е по-добре основната част от информацията да се разнесе по съответните статии за самите паметници, а в Гоце Делчев да остане само като списък. Мисля, барелефи и паметници на Гоце има в почти всеки по-голем град в България, тъй че може и да се създаде отделна статия списък с тези паметници, но това вече е само пожелателно. --Протогер (беседа) 07:50, 6 февруари 2023 (UTC)

Смятам, че идеята за отделяне на списък в "Гоце Делчев" от детайли по списъка в отделни статии, е добра практика. Реализацията ще отнеме известно време, но мисля, че си струва. Оказа се обаче, че информацията за отделните паметници е крайно оскъдна, както и че регистрираните официално паметници и паметни плочи в чест на Гоце Делчев не са толкова много, колкото очаквах. Възможно е, голяма част все още да не са регистрирани официално и/или информацията да не е налична онлайн, а само нейде на хартия. Изброяването на вече регистрираните официално в "Гоце Делчев" би било стимул за досега нерегистрираните други налични, да направят необходимото, за да станат "видими" онлайн, наравно с другите. Липсват и снимки в Уикипедия за повечето известни вече паметници, засега, но с подобни статии има шанс, да се включат и граждани по места с личен принос, дай Боже! Cherno More (беседа) 08:48, 6 февруари 2023 (UTC)

Съгласен, ето за пример случайно избрана статия списък с паметници, в която добре са отбелязани всички важни параметри. Мисля тъкмо по нея да създам сега такава за Гоцевите паметници, пък който иска да допълни, но постепенно да изкараме повечето инфо от основната статия натам. --Протогер (беседа) 18:14, 6 февруари 2023 (UTC)

Добре сте го направили, хвала! Cherno More (беседа) 08:44, 31 март 2023 (UTC)