Беседа:Голец

По каква причина от статията е премахнат източникът на информацията? Става дума за цитирана дипломна работа от ВТУ. 1.↑ Дипл.работа № БФ 981 – 3.0./1977 г. ВТУ „Кирил и Методий“, „Говорът на с.Голец, Ловешко“, Дял I, т.1 „Историко-географски сведения“, Автор: Й.И.Христова., 1977 (използването е с разрешение и помощ от автора) Когато е предоставен източник на данните, той следва да бъде цитиран, за да не представлява статията плагиатство. Ако има грешка в начина на представяне, поправете я, без да се губи информацията. Разполагам с оригинала на дипломната работа, тя е заведена под съответния цитиран по-горе номер във висшето училище, така че при нужда да бъде доказана автентичност.

Неправилно оформление не е причина да се премахне изцяло връзката към нечий труд. С премахването на всякакви източници на данните, приближихте ли се или се отдалечихте от истината? По-достоверно ли изглежда информация, поднесена без никакъв източник? През годините, от когато датира тази информация, дипломните работи са писани на ръка и печатани на пишеща машина. Няма да ги намерите в Интернет. Потрудих се една малка част от тази информация да споделя с обществото. Повечето от хората, давали сведенията, цитирани в премахнатата т.2 отдавна не са сред нас. Можете ли да отречете историята само, защото не е писана на компютър?--Предният неподписан коментар е направен от Емил Енчев (приноси • беседа) 17:39, 30 юли 2020 (проверка)

Емил Енчев: можете да оформите източника, предполагам, че това е била причината. --Vodnokon4e (беседа) 05:56, 31 юли 2020 (UTC)[отговор]

Vodnokon4e: Премахването на неправилно оформен източник с нищо не прави информацията по-достоверна. Ако някой е запознат с правилния начин на оформление, вместо да премахва, можеше само да приложи правилата и така наистина щеше да бъде полезен. --Предният неподписан коментар е направен от Емил Енчев (приноси • беседа) 10:01, 31 юли 2020 (проверка)

Емил Енчев, направих малка редакция. Бихте ли допълнили конкретно за кои пасажи сте използвали дипломната работа, откъде сте взели статистическите данни за миналото (аз добавих сегашното население с източник) и откъде е сведението за Ботевия четник, защото такова име в списъка на четата не виждам. --Randona.bg (беседа) 13:50, 31 юли 2020 (UTC)[отговор]

Randona.bg:Благодаря! Раздели "География", "История", "Културни и природни забележителности" са преписани от дипломната работа. В първите версии на текста имаше цитиране на лица, давали тази информация през 1976-1977 г. Доколкото виждам, никой от тях не е жив.

Разговарях току-що с автора, относно източниците. Данните за населението са взети от кметството. Предоставени са от кмета по онова време - Христо Цанов Събчев. Значителна част от историческите данни са предоставени също от него и от Цвятко Цвятков Дачев, за когото освен отличното познаване на историята, е характерно и, че е концлагерист по време на Втората световна война. Той и след 1989 г. е бил гост на събития, свързани с историческата памет. За съжаление, нямам текст от него, но съм в контакт с негови близки. Ако бъде възможно, ще допълня поне с раздел "Личности". По онова време е правено подробно проучване по темата(основно -история)събирани са и сравнявани данни, предоставяни от възрастни хора, които са държали тази информация в спомените си. Разбирате защо написаното е уникално. Може би това е единственото място, където ще прочетете подробности за историята на селото. Тя е погребана с хилядите жители, почиващи в гробището. Данните за населението вероятно могат да бъдат проверени в архива на Община Угърчин. Лицата, давали информацията са: Христо Енчев Маринов(това е прадядо ми 1886-1982 г.) , Цвятко Цвятков Дачев, Пена Йочева Атанасова, Стана Дончева Тонова, Кольо Йочев Дуков, Христо Цанов Събчев(дългогодишен кмет на селото.), Мита Стоянова Пейкова. Ако мога да бъда полезен с нещо, питайте. Вероятно ще публикувам някъде целия текст на дипломната работа, защото може да бъде от помощ на някои специалисти е областта на българския език. Проблем е, че не знам как да проверим дали въпросният четник не е фигурирал с друго име в четата. Историята е известна в селото. Не знам как можем да установим кой четник е и дали списъкът с четниците е пълен. Поне аз не съм специалист в тази област. Доколкото виждам, има няколко души в четата от съседното село Микре и е възможно да става дума за някой от тях. Родовете в трите относително близки села(Абланица, Голец и Микре) са доста смесени и като правило най-често се пише "Микре" - няма да се спирам на причините, но така е било почти винаги. Също така виждам, че има отворена беседа за четата на Ботев, поради липса на четници в списъка. --Предният неподписан коментар е направен от Емил Енчев (приноси • беседа) 18:20, 31 юли 2020‎ (UTC)[отговор]

Емил Енчев, хубаво е, че гледате да съхраните сведенията, но тук са необходими източници. За статистич. данни - в добавения от мен източник има за доста години. За Ботевия четник... аз лично не вярвам, че толкова много историци, проучвали век и половина темата, са направили такъв пропуск; вярно, има някои не съвсем изяснени, но все нещо за тях се знае. По-скоро смятам, че може да е бил участник в друга чета (ако въобще е бил) и в селото да са смесили нещата. Ако е доживял Освобождението и не е бил богаташ, сигурно има личното досие като поборник в Българския исторически архив към Народната библиотека в София (били са оземлявани или са им отпускани пари, пенсии). Дори и да е починал, родителите му/жена му сигурно имат такова заради него. Успех в проучванията. --Randona.bg (беседа) 17:14, 3 август 2020 (UTC)[отговор]