Беседа:Виргинска грамота
Облик
Сръбски или рашки
[редактиране на кода]Е как така фалшификат ?
Че то, действително Константин Тих е избран за цар само защото майка му е щерка на дядо му Стефан Неманя, откъдето и по две линии има комитопулска кръв. Баща му е бил областен на Скопие. Иначе кой ще го избере за цар ?
Ивайло обаче го посича, та се налага първия му братовчед Стефан Милутин да спасява каквото може от селския цар.
Въпросът е обаче, дали в превода е коректно пренесено сръбски, а не е в оригинала рашки, понеже разликата е голяма - виж Средновековно Кралство Сърбия !--Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 91.134.65.87
(беседа)
Съкращение
[редактиране на кода]Не виждам защо се съкращават години и векове. --Алиса Селезньова (беседа) 10:59, 6 септември 2017 (UTC)
- Здравей! В това няма нищо погрешно, стига да са използвани с предходно числително име, изписано с цифри, думите час, година, век, страница, лев, милион, милиард, мерните единици и т.н. спокойно могат да се съкращават в текста. Не е задължително, но си е разрешено, има го и в правописните правила на БАН. Това си е установена практика, дори в сериозни издания. Тези съкращения не нарушават стила, а в повечето случаи облекчават възприемането на текста и неговото създаване, разбира се. Освен това едва ли има някой, който да не знае какво означават съкращенията г., в., ч., лв., м, км, млн., млрд., поставени след цифра. Абсолютно излишно е поправянето на такива съкращения в статиите, когато те са използвани правилно. Поздрави! --Nauka (беседа) 13:07, 6 септември 2017 (UTC)
- Съкращенията натоварват окото при възприемане на текста, но се изпозлват за пестене на място в хартиени ностители - в онлайн енциклопедия е излишно натоварване при възприемането на текста.--Алиса Селезньова (беседа) 14:50, 6 септември 2017 (UTC)
- Позволи ми да не се съглася с теб. Не виждам как това <<1981 г.>> натоварва окото повече от това <<1981 година>>, независимо на какъв носител е написано. Няма значение дали текстът е на хартия или онлайн, установените в практиката съкращения не натоварват, а улесняват, защото действат на първосигнално ниво, нещо като иконките и знаците. Сигурен съм, че са единици хората, които биха написали <<325 година преди Христа>>, вместо <<325 г. пр.Хр.>> --Nauka (беседа) 16:37, 6 септември 2017 (UTC)
- Съкращенията са натоварващи и ненужни абсолютно в електронна енциклопедия. Ползвам ги единствено в шаблоните, където местото е ограничено. Да се съкращават изписани неща е ненужно - първо г., Хр., после о-в, после Б-я... Мислим имаше некво обсъждане на Разговори, защото тоя текст скоро го писах там. --Мико (беседа) 19:26, 6 септември 2017 (UTC)
- Колеги, явно тези съкращения ви натоварват по някакъв начин, но още веднъж, няма диференциация на правописните правила според носителя на текста, било то хартиен или електронен, съответно ние можем да редактираме тези съкращения, както си искаме или както те ни харесват, но не може да изискваме от другите потребители да не ги използват. Нека да подчертая още веднъж, в писмената практика тези съкращения не са забранени, тъй че моля да не се престараваме по въпроса и да не се опитваме да налагаме мнението си на другите. Нека не установяваме правила, изведени от личните ни вкусове, защото върху вкусовете не се спори. В противен случай ще превърнем електронната енциклопедия в среда със собствени правописни и стилови правила, откъснати от тези, общовалидни за всички, пишещи на български език. Нещо, което правописните и стиловите норми разрешават, Уикипедия не би трябвало да забранява. Поздрави! --Nauka (беседа) 16:55, 7 септември 2017 (UTC)
- Точно така - можем да редактираме както ни харесват. Това и правим. Вие мисля сте този, който съкращава без аргументация развити думи. --Мико (беседа) 17:18, 7 септември 2017 (UTC)
- За какво би трябвало да се аргументирам, не разбрах. Че възприети официално съкращения не ме натоварват и затова ги използвам!? Странното е, че не виждам сериозна аргументация и от ваша страна, колега, за да спра да използвам тези съкращения. Приятно редактиране да ви пожелая, все пак. Поздрави!!! --Nauka (беседа) 17:50, 7 септември 2017 (UTC)
- Използвайте ги, щом държите. Тогава аз ще трябва да се аргументирам, ако ги променям. Сега виждам промяна на нормален текст на книжовен български език - четим от всички грамотни, към съкращение, което е тромаво, дразнещо, ненужно, остаряло и затрудняващо възприятието - без аргументи. --Мико (беседа) 18:15, 7 септември 2017 (UTC)
- За какво би трябвало да се аргументирам, не разбрах. Че възприети официално съкращения не ме натоварват и затова ги използвам!? Странното е, че не виждам сериозна аргументация и от ваша страна, колега, за да спра да използвам тези съкращения. Приятно редактиране да ви пожелая, все пак. Поздрави!!! --Nauka (беседа) 17:50, 7 септември 2017 (UTC)
- Точно така - можем да редактираме както ни харесват. Това и правим. Вие мисля сте този, който съкращава без аргументация развити думи. --Мико (беседа) 17:18, 7 септември 2017 (UTC)
- Позволи ми да не се съглася с теб. Не виждам как това <<1981 г.>> натоварва окото повече от това <<1981 година>>, независимо на какъв носител е написано. Няма значение дали текстът е на хартия или онлайн, установените в практиката съкращения не натоварват, а улесняват, защото действат на първосигнално ниво, нещо като иконките и знаците. Сигурен съм, че са единици хората, които биха написали <<325 година преди Христа>>, вместо <<325 г. пр.Хр.>> --Nauka (беседа) 16:37, 6 септември 2017 (UTC)
- Съкращенията натоварват окото при възприемане на текста, но се изпозлват за пестене на място в хартиени ностители - в онлайн енциклопедия е излишно натоварване при възприемането на текста.--Алиса Селезньова (беседа) 14:50, 6 септември 2017 (UTC)