Беседа:Винг-чун

За съжаление не знам какво да я правя тази статия. Добавям шаблоните за авторски права и редакция, за да и се обърне внимание и някой с по-добър статус от мен, да реши дали трябва да се трие... Иначе всичко добавяно наскоро е от тук ( Школа "Златен Дракон"), 1 към 1. --RoToR 16:00, 16 февруари 2012 (UTC)

Местя спорния раздел История, който има нужда от сериозна преработка преди да влезе в статията, най-малко поради нарушени авторски права.--Алиса Селезньова 14:03, 16 февруари 2012 (UTC)

История

Историята на популярния днес стил на У-Шу Уин-Чун-Кюн (Юн-Чун-Цюан - "Бокс на слънчевата пролет") е тясно свързана с манастира Шаолин и тайните общества борещи се срещу чуждата манджурска династия Цин (1644 - 1911г.). След падането на предишната династия Мин много бегълци от императорския двор - висши сановници и военни бягат на юг и голяма част от тях се укриват в големите манастири, в това число и в известния манастир Шаолин (пров. Хенан). Завладяването на страната от манджурците не става от веднъж, а в продължение на дълъг период от време, което дава възможност да се организират редица огнища на съпротива срещу нашествениците и тайни центрове за подготовка на специалисти в бойните изкуства и инструктори. По това време манастира Шаолин и филиалите му (над 10 на брой) имат изградена мрежа от тайни школи, която става гръбнак на съпротивителната организация известна по-късно като "Триада" (Хунг - виж статията "Тайните общества в стария Китай"; в сайта). В Шаолин и другите манастири тайно се подготвят инструктори в бойните изкуства, които да обучават въстаническите отряди и войски срещу манджурците. Съзирайки опасност в изучаването на древните бойни изкуства централната власт, която още не е укрепнала и стабилна се стреми да ги ограничава и забранява. През 1729г. императорът издава декрет за забрана обучението по У-Шу, но шаолинските монаси пренебрегват декрета и тайно продължават да обучават специалисти. По това време се е следвала пълната програма на Шаолин-Цюан за обучение в бой с оръжие и с голи ръце. От оръжията се изучавал почти целия арсенал от "18-те класически оръжия", с особен акцент на тоягата (също дву и трисекционната тояга). Обучението било дълго и тежко (виж книгата "Традиционен Шаолин Цюан", том І, от същия автор; ИК "Златен Дракон", София, 1999г.) и траело не по-малко от 15 години. Нуждите от инструктори за въстаническата армия били големи и затова било взето решение от Висшия съвет на Шаолин, да се разработи нов стил, който да е ефикасен и да може да се изучи в съкратени срокове в рамките на 5 - 7 години. Това решение било продиктувано също от обстоятелството, че предатели-ренегати от манастира обучават на традиционния Шаолин-Цюан манджурските войски. Новият стил на Шаолин-Цюан трябвало да бъде разработен в пълна тайна от петима грандмайстори в една уединена зала на манастира, която била наречена Уин-Чун ("Слънчева пролет" или в преносен смисъл "Надежда за бъдещето"). Петимата експерти били: монахинята Нге Муй (Мо Муй), Бак Мей ("Беловеждия"), Фун Дотак, Мяо Хин и Джии Син (Джии Шинсимси). Те започнали да разработват новия стил Уин-Чун-Кюн (Юн-Чун-Цюан - "Боксът на слънчевата пролет") и завършили в срок своето дело, но за съжаление не успели да обучат хора в новия перфектен стил. Предателя-ренегат Ма Линър издава заговорниците на манджурските власти и в 1768г. след тежка обсада на манастира от правителствените войски той пада, като бива запален и разрушен, а голяма част от монасите избити. Все пак една част от монасите-воини и членове на императорската фамилия, и висши военни успяват да пробият обсадата и да се спасят бягайки на юг. Сред тях били и петимата експерти участвали в създаването на Уин-Чун-Кюн (съкратено Уин-Чун), наречени по-късно "петимата мъдри" или "петимата преподобни старейшини". Говори се, че всеки един от "петимата старейшини" бил специалист в една дисциплина, която владеел до съвършенство - Мяо Хин бил ненадминат в "пеперудовите ножове" (барт чам дао), Джии Син в боя с тояга, Нге Муй - в боксовото изкуство (цюан-шу) и т.н. Бягайки на юг те се разделили - един отседнал в планините Ъмей в Съчуан, друг се установил в южния шаолински манастир във Фукиен (Фудзян), трети отишъл в Удан, четвърти станал странстващ монах, а монахинята Нге Муй отишла в "Храма на Белия Жерав" в планината Тай Люн (Чай Ха) намираща се между южните провинции Съчуан и Юннан. Членовете на императорското семейство също отишли на юг и там станали известни като хакка ("северни гости") и с тях се свързва един стил на У-Шу - Чжоу-Гар(Дзя)-Тан-Лан-Цюан (южен стил на богомолката), който има генетична връзка с Уин-Чун. По всяка вероятност бегълците от северния манастир Шаолин са продължили връзките помежду си като се има предвид широката мрежа на тайните общества свързани с "Триадата" и опорните пунктове създадени в манастирите. Така или иначе историята мълчи по този въпрос, но за нас е важно да знаем, че произхода на стила Уин-Чун е свързан с традиционния Шаолин-Цюан и южните му направления като по тази линия има преки връзки с някои от тези стилове, както ще видим по-нататък. Нге Муй продължила да усъвършенства създадения в Шаолин нов стил. Тя била експерт в боя върху дървени стълбове (мей-хуа), който бил особено популярен и труден в манастирската школа. Монахинята разработва "мекия и твърдия" методи на Шаолин като включва редица принципи за използване силата на противника, централната линия за защита и атака, генериране на "къса сила" от лакътя и китката, работата на поясницата и др. До някои полезни идеи по стила Уин-Чун, монахинята достигнала след като веднъж случайно наблюдавала в гората схватка между лисица и жерав. Лисицата тичала в кръг около жерава и се опитвала да го захапе, разчитайки на бързината и хитростта си. Обратно на това жеравът стоял спокойно в центъра на кръга и движенията му били много пестеливи и икономични. При всеки опит на лисицата да го захапе, той отбивал нападението с крилото си и моментално нападал с острия си клюн напред. Така той се бранел и атакувал едновременно… Тази стратегия и тактика Нге Муй прилага и в новия стил. Тя измисля 12 техники за ръцете прилагани централно, отляво и отдясно; правейки 36 движения, към които се добавили високи, средни и ниски приложения, правейки 72 движения. Именно вариантите на тези 72 движения се интерпретират във формите (таолу) на Уин-Чун. Така Нге Муй оформила окончателно стила към края на ХVІІІ век. По това време съдбата я среща с едно младо момиче, известна по-късно с името Им Уинчун, дъщеря на Им Ии, който бил бивш възпитаник на манастира Шаолин. Така от малка Им Уинчун изучавала традиционния Шаолин-Цюан. Тъй като Им Уинчун била красива девойка, местният гангстерски главатар Вонг-Тигърът искал да я вземе като наложница без нейното съгласие. Научавайки за това монахинята Нге Муй я поема под своя закрила и започва да я обучава в новия стил на У-Шу, като девойката получила от него и новото си име - Уин Чун (Уинчун). След години на интензивно обучение при своята наставница, Им Уинчун обикаля из цял Китай и участва в схватки на професионални турнири (лей-тай) по У-Шу, като нито веднъж не загубва битка. Така тя се запознава със своя бъдещ съпруг Люн Бокчо, който също бил майстор на У-Шу, и на когото тя преподава своя перфектен стил - Уин-Чун. Техниките с "пеперудовите ножове" (барт-чам-дао) биват включени в стила когато Им Уинчун и Люн Бокчо се срещат с Мяо Цуйхуа (дъщеря на монаха Мяо Хин - един от "петимата мъдри"). Люн Бокчо обучил в Уин-Чун Люн Ланкуай, а негов ученик станал Вонг Вабо - член на една оперна трупа пътуваща с лодка (сампан) по реката и известна като "Червения Джунк" (Червената Джонка). В трупата имало един актьор Люн Иитии (Люн Иитей), който пък бил изучил техниките на дългата тояга от готвача на корабчето, който се оказал монаха Джии Син (другия от "петимата мъдри"). Вонг Вабо и Люн Иитии обменят своя опит в У-Шу и така системата на Уин-Чун започва да се комплектова и да добива един по-завършен вид, включвайки и техниките на "6? точковата тояга". Наследник на Люн Иитии в изкуството става Люн Цан (Люн Джан) - талантлив лекар от град Фошан (Фатшан - пров. Гуандун). Неговите бойни умения били легендарни в тази област на Китай. Всички предизвикатели, които участвали на двубои с него губели безапелационно срещите и безспорно той владеел всички тайни на изкуството (Уин-Чун). Според някои източници той бил назначен за главнокомандващ на Армията на 8-те флага. Това става по времето на Тайпинското въстание (1850-60г.). Знае се също, че той е практикувал медицина, имал магазин за билкови лекарства и преподавал У-Шу (Уин-Чун). Люн Цан предава своя опит на Чан Вашун, при когото учили майсторите Нге Сюло, Нге Чунсо, Чан Юмин, Лю Ючай, Ип Ман и още 14 души. От Ип Ман насам водят началото си повечето съвременни школи и направления на Уин-Чун.

До 1950 г. стилът се запазва в гр. Фуошан, а след това, благодарение на Ип Ман, който го преподава в Хонконг, с него се запознават както голям кръг от хора, така и целият свят.

Легендарният Брус Лий, благодарение на филмовата си кариера, е най-известният представител на винг-чун. Макар да пропагандира своята идея за бойните изкуства, наричайки я Джийт Кун До, той никога не забравя своята принадлежност към клана на винг-чун.

В България Винг Чун започва да се практикува масово от 1987 година, когато група ентусиасти под ръководството на д-р Дорян Александров започват неговото изучаване в дебрите на Западен Парк-София. През 1990 година след посещение на Люн Тинг (основател и главен инструктор на Винг Тсун Люн Тинг Асоциация) у нас започва и организираното и систематично преподаване. Като пръв инструктор за страната е избран Добрин Василев, а негови асистенти са Стефан Кунев(шеф-инструктор на клуб Беймо) и Николай Печанов (шеф-инструктор на клуб Шампионите).