Беседа:Вакарел
Вака значи крава, но не на турски, а на румънски. Заедно с Пасарел (от пасаре - врабче), р. Джерман, софийския квартал Банишора (банишор - паричка) и др. названия в Западна България, името на Вакарел е румънско (влашко). 91.92.176.184 11:58, 3 февруари 2007 (UTC)
- За другите не знам - със сигурност Джерман е от Германея. И вака наистина е крава на латински (съотвено може би и на влашки). --Мико Ставрев 12:16, 3 февруари 2007 (UTC)
Да, Джерман е от Германея, което пък е трако-мизо-дакийска дума, означаваща ТОПЛО (zjarr на албански - единственият наследник на старобалканските езици). Обаче промяната Г в ДЖ е румънска, и то скорошна, защото ако беше директно заета от тракийски в български трябваше да мине по пътя ГЕРМАН > ЖЕРМАН > ЖРЕМАН. На български до османския период няма ДЖ, тоест ДЖ от праславянски се опростява в Ж, така че повторната поява на ДЖ винаги е сигнал за чуждо влияние. Влашки е южнославянското име на балкански латински, а и на румънски крава си е VACA. 91.92.176.184 12:19, 3 февруари 2007 (UTC)
- проф Трендафил Митев е роден в София по простата причина, че във Вакарел през 1950г не е имало родилен дом. Иначе казано детските и юношестките му години са преминали във Вакарел. Там е завършил основно образование. Родителите му допреди една година живееха и починаха там. Самият той често посещава къщата,която притежава във Вакарел.
Вакарел е известен още с добри майстори и занаятчий в много и различни области. Милчо Велинов Китов (1934-2007г.)е пример за това.
Изтрих мнението на Габи, което тя беше написала накрая в статия, а не тук и при това го беше написала на латиница. Изтрих и Демировци от списъка с махалите, защото Демировци не е отделна махала, а се числи към Семковци. Kensen 16:50, 15 декември 2009 (UTC)
Параграф, на който не му е мястото тук
[редактиране на кода]От Раздел „История“, подраздел „През римската епоха“:
Пътят е бил широк 9 крачки (6 метра), в средата малко издигнат, постлан с многоъгълни камъни или посипан с пясък. Той е оразмерен: на всяка римска миля (1482 м) е имало пътна (милиарна) колона с означение на разстоянието от близкия град или благодарствен надпис. За пренощуване на пътниците са били устроени по-големи и укрепени селища (mansio); през деня конете и колата са се сменяли на някоя станция (mutatio). На много места е имало гостоприемници (tabernae). За защита на пътя са били изградени крепости (четириъгълни и околчести, наричани castella) и отделни кули (turres). През 3 и 4 век от Белград до Константинопол е имало 31 селища, 43 станции, а разстоянието е било 670 римски мили.
На този параграф мястото му според мен е в статията за Виа Диагоналис, а не за Вакарел. — Предният неподписан коментар е направен от Dimitar Iliev Digital Classicist (приноси • беседа) 07:20, 2 юни 2021 (UTC) (проверка)