Беседа:Българско овчарско куче

Търсих това нещо в посочените секции на стандартите на МФК, но не го намерих. Някакво международно име? --Daggerstab 18:09, 3 юли 2006 (UTC)

---

това намерих като официално публикувано, че е асоциирано към МФК [1]

Знам и че се нарича Bulgarian shepherd dog. Ако намериш още инфо, пиши Искам да те питам как мога да кача примерно снимка, която аз съм правил, имам за много обекти и местности в България, къде да отбележа, че е освободена от авторски права, сори че още трудно се ориентирам във всичко. --Svik 02:09, 5 юли 2006 (UTC)

Оспорване на статията

(Преместено от основната статия от Daggerstab 10:49, 20 ноември 2006 (UTC))

Стандарт на породата

Поради липса на проучвания относно кръвно-груповия полиморфизъм и ДНК-анализи на молосоидите в България, на настоящия етап е груба грешка да се говори за конкретна породна принадлежност. Като българин и човек, уважаващ науката, приемам условно, че се касае за представител на биологическия вид Canis familiaris с название Българско Овчарско Куче. От гледна точка на породокласифицирането на Международната Федерация по Кинология, Българското Овчарско Куче трябва да се причисли към Втора Група, Втора Секция – Молосоиди, Втора Подсекция – Кучета от Планински Тип. В своето ползователно направление Българското Овчарско Куче несъмнено влиза в категорията “Кучета Пазачи”. Неговото селекциониране, местообитаване и естество на работа го определят като “Куче Пазач на Селскостопанските Животни”. ОТГЛЕЖДАНЕ: Отглеждането на това куче е в неговата естествена среда – стадото овце, изложено на влиянието на природните и климатични фактори. То е непридирчиво към храната, като в същото време се отличава с висока усвояемост на продукти от растителен произход, кухненски отпадъци и др. ПОВЕДЕНИЕ: Преобладаващата отбранителна реакция е активна. Агресивността не е силно изразена, но в същото време кучетата са резервирани в поведението си към непознати лица и демонстрират дистанцираността си с предупредително ръмжене и евентуално нападение. Към хищни животни (често и към кучета) агресивността нараства. Българското Овчарско Куче е съобразително, лесно адаптируемо към средата, в която се намира, реагиращо адекватно на ситуациите, в които е попаднало. Към стопанина си демонстрира привързаност и вярност. Основната му сетивност чрез обоняние, слух и зрение е много добре развита. КОНСТИТУЦИЯ: В конституционално отношение кучето е с преобладаващ комбиниран груб-здрав тип. Костната система е груба, здрава и масивна. Мускулатурата е добре развита и изразена. Кожата е дебела, плътно прилепнала по тялото, с леки провисвания в областта на шията. ГЛАВА Главата е типично молосоидна. Тя няма грубия овал на мастифоподобните кучета, нито силно изразени скулови дъги. Масивна, широка и леко заоблена в темето. Мозъчната част на черепа, погледната отгоре, по форма се доближава до квадрат с леко стеснение към муцуната. Леко превишава по дължина лицевата част. Муцуната е масивна, широка, среднодълга, леко притъпена. Носната гъба е черно пигментирана, добре изразена, с широки ноздри. Зъбите са здрави и бели, наподобяващи цвят “слонова кост”. Захапката е ножицоподобна. Очите са дълбоко поставени, тъмни на цвят и изразителни При преобладаващ бял пигмент на черепната част на главата е възможно да бъдат в малко по-светла окраска. Ушите в основата си са захванати за черепа над очите, което ги прави високо поставени. Пречупени са непосредствено в основата, поради което по форма са висящи. Много рядко могат да се наблюдават екземпляри с нормално поставени или ниско поставени висящи уши, което не е типично за породата. В повечето случаи това може да се разглежда като нечистопородни кръстоски, най-често на основата на кавказката овчарка. Като цяло кучетата са компактни и симетрични, с леко удължен формат на тялото. При мъжките кучета дължината спрямо височината на тялото е около 8-10 %. При женските кучета дължината спрямо височината на тялото е около 10-12 %. ШИЯ Шията е здрава и широка с леки провисналости на кожата без да образува така наречения “гердан”. Дължината й е приблизително равна на дължината на главата. Поставена е под ъгъл около 400 спрямо мисленото продължение на гърба. ГРЪДЕН КОШ Гръдният кош е широк и дълбок. Стернума е малко под нивото на лактите. Ребрата са умерено извити, без да са плоски или бъчвоподобни. Холката е добре изразена. Свързана е плавно както с шията, така и с гърба. Погледнати отпред, гърдите са добри развити, което прави постановката на предните крайници широка, но не развърната. ГРЪБ, ПОЯСНИЦА И КРЪСТЕЦ Гърбът е здрав, прав и широк. Поясницата е средно дълга, а кръстеца – къс. Свързани са здраво помежду без да са изпъкнали или провиснали. КРУПА И ОПАШКА Кръстеца заедно с тазовите кости образува широка Крупа с нормална постановка и добра замускуленост. Опашката достига до скакателните стави, а често дължината й е под тях. Поставена е високо. В повечето случаи е извита сърповидно или на кравай над линията на гърба. ПРЕДНИ КРАЙНИЦИ Лопатката е дълга и широка, здраво свързана с трупа, лежаща плътно към гръдния кош, с добре изразен гребен. Раменните кости са средно дълги и прибрани към тялото. Лактите са в близост до гръдния кош. Подраменните кости са вертикално поставени с леко овална форма. Метакарпусите са здрави и пружиниращи. ЗАДНИ КРАЙНИЦИ Бедрата са дълги, широки и силно замускулени. Подбедрата са дълги, сключващи с бедрата почти прав ъгъл. Скакателните стави са добре изразени, стегнати, успоредни помежду си. Метатарзусите са здрави и пружиниращи. Както предните, така и задните крайници са прави, успоредни помежду си, отвесни спрямо земята. Лапите са широки, с леко овална форма. Възглавничките са твърди но еластични. Ноктите са добре развити, дълги, прибрани в лапите. ДВИЖЕНИЕ Движенията са привидно тежки в не много широк тръс. Крачката е с не много широк размах при пълно разгъване на ставите. КОСМЕНА ПОКРИВКА Космената покривка е средно дълга до дълга. По лицевата част на главата тя е къса. При много от кучетата ушите също са с къс косъм. По-къси са космите в дорзалната част на предните крайници и в областта от подрамената до лапите. Подбедрата от средата надолу и метатарзусите също са късо окосмени. Воларната повърхност на подрамената и плантарната повърхност на бедрата е окосмена с дълги осилести косми. Пуховият слой е плътен и обхваща цялото тяло с изключение на късоокосмените области. Цветът на космената покривка е разнообразен. В бита на овчарите се е наложил като преобладаващ белия цвят с големи, несиметрично разположени черни петна, но това не може да се приеме като критерий за породност. Изцяло черно пигментираните кучета са нежелани, а чисто белите пораждат съмнение за кръстосване с други породи, които в териториално отношение са дистанцирани от естествения ареал на Българското Овчарско куче. Половият диморфизъм е добре изразен. РАЗМЕРИ Височина: Екстремумите във височината при мъжките кучета варират в доста широка граница и са 65-75 см. При женските екстремумите във височината са 63-72 см. Тегло: Теглото на мъжките кучета е в границите от 45 до 57 кг. При женските теглото е в границите от 40 до 52 кг. Забележка: При запазена пропорционалност на тялото, без да се наблюдава тромавост в движенията и охранителните способности, е допустимо представителите на породата да бъдат с по-уедрени размери и по-високо тегло. Това не трябва да се отразява и на половия диморфизъм, който във всички случай запазва своите видими белези. НЕДОСТАТЪЦИ За недостатък приемам всяко отклонение, което променя описания екстериорен облик, пречи за изпълнение на служебното предназначение на кучето или го лишава от възможност за нормално възпроизводство.

Николай Атанасов http://www.cynology.info

Недостатъци

(Преместено от основната статия от Daggerstab 10:49, 20 ноември 2006 (UTC))

Николай Атанасов

http://www.cynology.info

:Междуезикови препратки

Междуезиковите препратки в тази статия без изключение водят до статии за каракачанското куче. Същевременно от основния текст се разбира, че това са две различни породи. Прочетох тази статия, защото исках да разбера дали българско овчарско куче е друго име за каракачанското куче или е отделна порода - в медиите и киноложките сайтове двете наименования се използват като синоними http://zoovidove.baubau.bg/. За съжаление противоречията в статията не дадоха отговор на моя въпрос. И без да съм голям специалист по кинология, но като горд собственик на санбернар - това на снимката е обикновен мелез между каракачанка и санбернар. Soren (беседа) 01:34, 20 юни 2016 (UTC)

Подвеждаща външна препратка

Твърдението, че "в международен план българското овчарско куче успешно бе признато от FCI през 2009 г. като част от породата Югоизточна европейска овчарка (Ciobănesc Românesc de Bucovina)" не се потвърждава от дадената към това твърдение външна препратка. Soren (беседа) 02:02, 20 юни 2016 (UTC)

Ами въведете коректната информация, съгласно източника. Може да има някаква неточност в текста сега. Jingiby (беседа) 04:36, 20 юни 2016 (UTC)

В посочения източник просто няма никаква информация по темата, т.е. трябва да изтрия некоректното твърдение. Което и ще направя. Soren (беседа) 00:53, 21 юни 2016 (UTC)