Беседа:Български милет

Детрез

По повод на тази редакция да отбележа, че не е едно и също българите да са се усещали привързани към руммилета и да са се изявявали като християни. Последното е по-общо. В случая става дума за мнение на Детрез, което не се потвърждава масово в историографията, а и освен това то също подлежи на известно уточняване.--Akeckarov 16:51, 15 декември 2011 (UTC)

Един милет

При тази редакция е поставен въпросът един ли е миллетът на унияти и православни българи. В резюмето има аргументация и не е редно да се трие просто така. Ако е един, трябва източник, а ако не е, някъде в текста трябва да се появи множествено число и/или да се обясни специално.--Akeckarov 08:18, 16 декември 2011 (UTC)

Има нещо, дали един или два с едно име? Трябва да се изчисти още. Липсва и османското име. --Vammpi 12:58, 18 декември 2011 (UTC)

Дата

кога е признат? и в кой документ го пише (ферман ли е)?--Vammpi 09:07, 16 декември 2011 (UTC)

Официално не, практически с признаването на Българската екзархия със султански ферман, като още в заложените въпроси на Иларион Макриополски и Неофит Бозвели почива точно тази политическа идея за признание. Но за това си е нужно обяснение с научни източници и наистина остава съмнителна тезата, че униатите влизат в този милет. --Подпоручикъ 09:10, 16 декември 2011 (UTC)

Кака така официално не? В османската бюрокрация или има, т.е. Султана е признал точно Булгар миллет или тази станица е за изтриване --Vammpi 09:14, 16 декември 2011 (UTC)

В статията милет следва да е обяснено, че милет е религиозна общност (идея за народност и нация отсъстват в Османската империя). До създаването на екзархията има гръцка и арменска църква, както и съответни милети за тях. Е, след 1870 година има и български такива, а в 1876 година в преброяването се говори и въобще за българи. Има смисъл от такава статия, да. --Подпоручикъ 09:16, 16 декември 2011 (UTC)

Еми тога тази статия трябва да се премести на Българска религиозна общност в Османската имерия. Понятието Булгар миллет е измислено, не е създавана юридически такава общност.

До създаването на екзархията има и българска църква и то най-вече в Македония - българска Католическа Апостолическа Екзархия

се говори не доказва нищо, Баба Пена също се говори ама се нищо --Vammpi 09:35, 16 декември 2011 (UTC)

Наложеният термин не е ли „български милет“?--Алиса Селезньова 09:37, 16 декември 2011 (UTC)

Хм, така като разлиствам май не, но със сигурност е по-разпространено милет с едно л, както е и според правилата. Да не говорим обаче, че на повечето места е с тире.--Алиса Селезньова 09:42, 16 декември 2011 (UTC)

Създаван ли е Булгар миллет? И ако да кога и чрез кой документ. --Vammpi 09:43, 16 декември 2011 (UTC)

Булгар миллет не е създаван, а е признат. Jingiby 10:39, 16 декември 2011 (UTC)

Кога, къде от кой? Точния термин Булгар миллет ли е или някакъв друг? --Vammpi 10:42, 16 декември 2011 (UTC)

Точният термин е булгар миллет.[1] Jingiby 11:38, 16 декември 2011 (UTC)

Още не бях срещал някой да ми дава translate.google.bg за източник....--Vammpi 11:45, 16 декември 2011 (UTC)

Има и други: [2]; [3]; [4]; [5]; [6]. Jingiby 12:18, 16 декември 2011 (UTC)

Ми то хубаво ми даваш тези източници но аз все още не виждам в статията да пише отговорите на мойте въпроси: Кога, къде от кой . При това в посочените от теб източници срещам доста често избягващи понятието "булгар-милет". По скоро е премахната миллетската система от Танзимата (по точно Хатихумаюна от 1856)! И след като я няма, няма и "булгар-милет" който да е равноправен на рум миллет. В случая "булгар-милет" е просто синомин на ? Ха де на какво? Според мен на Българска общност или народност --Vammpi 12:45, 16 декември 2011 (UTC)

Т.е. Българите са признати за народ в Османската империя, а не като част от миллетската система която я няма. И след като е така Тази страница следва да се изтрие и информацията да се прехвърли на други места --Vammpi 13:00, 16 декември 2011 (UTC)

Ми това са просто небивалици. Миллетската система е валидна до Младотурската революция през 1908, а и тогава не е отменена изцяло.

Hatt-ı Hümayun was a promise by the Sultan to his citizens, subjects. However, some items in his promise were achieved by the communities, (see: millet). Sultan promised to be held responsible for the constitution of the "Provincial Councils" and "Communal Councils" and the fairness of this process and the results. In matters concerning all the subjects of the State (related with Hatt-ı Hümayun), the spiritual leader of every congregation, along with its official appointed for one year by the government, will participate in the negotiations of `Meclisi Valay-i Ahkam-i Adliyye', a law court established in 1837 to deal with cases of high officials. Sultan also promised (personal judge of fairness) the freedom of voting in the councils. Jingiby 13:05, 16 декември 2011 (UTC)

И още: Millet is a term for the confessional communities in the Ottoman Empire. It refers to the separate legal courts pertaining to "personal law" under which communities (Muslim Sharia, Christian Canon law and Jewish Halakha law abiding) were allowed to rule themselves under their own system. After the Ottoman Tanzimat (1839–76) reforms, the term was used for legally protected religious minority groups, similar to the way other countries use the word nation. The word Millet comes from the Arabic word millah (ملة) and literally means "nation". The Millet system of Islamic law has been called an early example of pre-modern religious pluralism. The concept was used for the communities of the Church of the East under the Zoroastrian Sassanid Persia in the 4th century before establishment of the Ottoman Empire. Jingiby 13:11, 16 декември 2011 (UTC)

Е и нямаме ли след 1838 български общини и Българи като кметове? After the Ottoman Tanzimat (1839–76) reforms.... Та пак се връщаме до Кога, къде от кой е признато --Vammpi 13:15, 16 декември 2011 (UTC)

Това което го е имало е била само де факто, а де юре е призната на посочените дати. Jingiby

Хайде сега. и де юре също го е имало, след като има приет акт --Vammpi 16:02, 16 декември 2011 (UTC)

Нищо не разбирам. Приет официален акт, който специално да признава съществуването на самостоятелна българска етнорелигиозна общност до 1861 г. няма издаден в Османската империя. Jingiby 16:08, 16 декември 2011 (UTC)

Е да ама този официален акт е юридически временен и поименен, и след като го няма човека на който е издаден и е сменен Султана, този официален акт става юредически невалиден. Това е разликата с Фермана на екзархията, официален акт който не е епоименнен, нито временен.--Vammpi 12:51, 19 декември 2011 (UTC)

Мисля, че трябва да отнесеш този въпрос с жалба до Имперския върховен съд.Jingiby 12:59, 19 декември 2011 (UTC)

както виждаш не се бъркам, ама трябва да се изпипа малко тоя момент, как от една страна се признава българската общност като цяло, а после само/или (потвърждение?, в допълнение?) тази на екзархията. --Vammpi 13:32, 19 декември 2011 (UTC)

Значи унияти де факто почти е нямало. Повечето днешни унияти са били вчерашни православни и вдругиденшни православни. Малцина са останали унияти след 1870 г. но после пак се увеличават. Прочети статията. Това движение е на вълни и се активира при криза в православието. Това са били политически маневри с едно цел - признаване на българите за народ. А целта просто е оправдавала средствата. Jingiby 13:47, 19 декември 2011 (UTC)

Е да ама признанието им от Османската империя е какво и кога? Първия път са признати като униати и следващия път като православни? Или са признати само един път и то като българи и после е само потвърждение? Или защо се нагага пак да ги признават? --Vammpi 14:00, 19 декември 2011 (UTC)

Мисля, че голяма част от въпросите ти са напълно излишни. Ако има нещо по същество, питай. Jingiby 14:04, 19 декември 2011 (UTC)

Еми, ако се вярва на Центрове и ръководители на българските католици от византийско-славянски обред то след като Соколски изчезва няма глава на миллета, докато през 1864 не е назначен с Рафаил Попов (свещеник) нов и то пак през берат. Тово което и споменах по горе. --Vammpi 14:06, 19 декември 2011 (UTC)

И дълбая, защото имам много силен източник в който пише, че с фермана от 1870 е създаден не само първия български миллет, но и въобще първия в османската империя миллет на етническа основа --Vammpi 14:12, 19 декември 2011 (UTC)

Карти

Реших да премахна ентографската карта, защо има много такига и то са все спорни. Тъй като е призната етнорелигиозна общност мисля, че картатат с границите на екзархята е по-удачна. Също промених текста на втората, защото със зелено са означени граници--Vammpi 12:49, 17 декември 2011 (UTC)

Картата на границите на Екзархията е изключително спорна и необективна. Нарпимер Нишко е било в границите не Екзархията само 7 години и то юридически, като сръбската пропагандо е имала много силни позиции там. Подобни примери има много. Jingiby 13:35, 17 декември 2011 (UTC)

Разбирамно защо си се спрял точно на картата на Гийом Лежан? А не на някой друга, примерно File:RizMap24.jpg? --Vammpi 12:56, 18 декември 2011 (UTC)

Ми смени ги. Аз не виждам особена разлика. Jingiby 13:34, 18 декември 2011 (UTC)

Тъй като самото създаване на Екзархията е свързано с признаването на Булгармилет, няма никакви причини да се подценява значението на картата на нейните граници. Тя даже е най-адекватна. Да припомня, че говорим за юридически реалности (както и при останалите миллети) и тук важният въпрос за идентичността на признатите за един или друг миллет следва да се уточнява в текста на статията, но не може да замести въпроса за статуса (илюстриран от картата).--Akeckarov 09:38, 19 декември 2011 (UTC)

И пак стигаме до въпроса дали е един миллет или са два, или е бил един - католически, който после е даден на православните. --Vammpi 09:51, 19 декември 2011 (UTC)

Досега не съм срещал нещо, което да говори за последното. То е и нелогично. Става дума за религиозни общности, които по силата на утвърдената система имат и други функции (в областта на образование и т.н). Как при това положение може да се смесят призналите папата с православните? Повтарям, че става дума първо за формален статус. Не съм съвсем наясно със статуса, който получават униятите, но едва ли някой би твърдял, че с признаването на Екзархията, те го губят.--Akeckarov 10:04, 19 декември 2011 (UTC)

Еми ако имаме термин булгар миллет се чудя, защо намерих османския термин Eksarhhâne-i Millet i Bulgar - т.е. изрично посочване на екзархията. И аз не съм наясно какво е с униятите. Дори Соколски да е миллет-баши, това не значи че има булгар миллет. Още повече, че е назначен чрез берат, т.е. юридически форма която се подновява (подменя) с възкачването на всеки нов султан. Докато при екзархията си имаме Ферман който важи и при нов султан --Vammpi 10:39, 19 декември 2011 (UTC)

Според История на българите. Късно средновековие и Възраждане. Том 2 от Georgi Bakalov, ISBN 954621213X, TRUD Publishers, 2004, стр. 593. Соколски бил признат за милетбашия или баща на нацията на българо-униятите, което го изравнява по ранг с Цариградския патриарх. Jingiby 12:41, 19 декември 2011 (UTC)

Следвайки Бакалов имаме Миллет само един ден, защото бератите са поименни, а Соколски го няма. --Vammpi 12:45, 19 декември 2011 (UTC)

Дотук нищо. Jingiby 12:47, 19 декември 2011 (UTC)

Точно така никакъв миллет не е признат през 1861 г., а само една личност е удостоена с титла --Vammpi 13:16, 19 декември 2011 (UTC)

Идентичност

Няма християнска идентичност като цяло, защото християните са от различни деноминации, а конкретно рум, т.е. източноправославна, подчинена на Цариградския гръкоезичен клир. Jingiby 15:14, 18 декември 2011 (UTC)

Ами въпрос на гледна точка. Като опозиция на мюсюлманството, идентичността спокойно може да бъде християнска. Гледано по-дълбоко тя е православна. Единствено при рум, а още повече при "ромейска" трябва да се докаже съзнание за принадлежност към общност, наричана именно по този начин. Дали не се надценява значението на един термин, който има своето безспорно място от гледна на османската администрация? Искам да кажа, че едно е да те причисляват към някаква общност, а друго е точно "ромейско" самосъзнание.--Akeckarov 09:31, 19 декември 2011 (UTC)

Име

А защо името да е на турски? Отделно двойните съгласни са против правилата на книжовния български.--Алиса Селезньова 14:28, 19 декември 2011 (UTC)

Предлагам преместването към Български милет --Vammpi 14:30, 19 декември 2011 (UTC)

Лично аз не разбирам с какво това се отличава от Българска нация? Честно. --Мико 14:33, 19 декември 2011 (UTC)

Или от един раздел Българите под Османско власт в Българи или подобен раздел в Българско възраждане --Vammpi 14:38, 19 декември 2011 (UTC)

Нацията има държава и армия. Българския народ след 14-ти век изчезва практически и се възражда като миллет през 19 век, като изгражда и нация след 1880 година докогато е бил под руско управление. Jingiby 14:49, 19 декември 2011 (UTC)

Това, което твърдиш, е тезата за политическата нация. Утвърденото е, че българската нация се формира през Възраждането.--Akeckarov 14:51, 19 декември 2011 (UTC)

Възражда се именно като нация. --Мико 16:02, 19 декември 2011 (UTC)

Аз продължавам да твърдя, че това е за сливане с българска нация. Не виждам никакви аргументи, които да убеждават, че османският термин с нещо се различава от българския. --Мико (беседа) 21:01, 26 ноември 2012 (UTC)

Аз все пак мисля, че няма нация без национална държава, армия, църква, кодифициран език и т.н. Това е все още българския народ, а нацията се формира след Освобождението в края на 19-ти век. Jingiby (беседа) 06:41, 27 ноември 2012 (UTC)

Но това го мислиш ти. Основното мнение на историците в България, е че нацията се формира през 19 век и в 1870 година е призната. --Мико (беседа) 12:48, 29 ноември 2012 (UTC)

„Предисторията“ е за сливане с Българските земи под османско владичество, „Формиране и признаване“ е за Възраждане (българското), а „Трансформация в нация“ се припокрива с дейността на ВМОРО и Българската екзархия в Македония и Одринско до 1912 година. Основният проблем в наличната статия е, че тя предлага конкретна теза, а именно: "На основите на булгар миллета на територията на българската държава в края на 19-ти и началото на 20-ти век се формира новата българска нация." Булгар милет е административен османски термин и като такъв не може да е буквален синоним или определение за българската нация, най-малкото защото тя включва не само екзархистите. Пък и както каза Мико, признаването на българския милет е следствие на възрожденските борби, а не обратното. --Подпоручикъ (беседа) 13:11, 29 ноември 2012 (UTC)

Миллетът нито е народ, нито е нация. Това е юридичедси призната религиозна общност в Османската империя. В конкретния случай, става пробив в системата, който довежда до признаване на нашия народ под формата на етно-религиозна общност. Държа да отбележа, че тогава няма нито кодифициран български книжовен език, нито призната българска държава, нито формиратна национална гвардия. Една църква - нация не прави. Няма как. Jingiby (беседа) 07:31, 30 ноември 2012 (UTC)

Националните църква и армия са белези преди всичко на национална държава, а нацията може да съществува дори без тяхното наличие, като например баските. За нация можем да говорим при колективна памет, общо битие, разбираем език (за който не е нужно задължително унифициране) и т.н. А Българското книжовно дружество е създадено през 1869 година, една година преди признаването на милета. Както и да го въртим и сучем българска нация, в смисъл на колективно разбиране на надрелигиозна общност, имаме поне от средата на 19 век и тя включва униати и протестанти, които пък не са част от т.нар. Булгар милетт. --Подпоручикъ (беседа) 09:13, 30 ноември 2012 (UTC)

Разбира се, че една църква не прави нация. Но и една държава не прави нация механично. Поне не според утвърденото в българската историография схващане. Според нея българската нация се формира през Възраждането, преди държавата. Трябва ли да си обясняваме за разликите между концепциите? Едната е за политическата нация, другата за културната. Jingiby, очевидно Вие сте привърженик на първата концепция. Традицонно в Средна и Източна Европа се приема другата.--91.216.253.66 09:15, 30 ноември 2012 (UTC)

Предлагам съдържанието да се прехвърли към Българска нация. Jingiby (беседа) 07:02, 1 декември 2012 (UTC)

Би могло, поне част от него. От друга страна, мисля, че е добре да се обяснява отделно и "булгар миллет".--91.216.253.66 06:21, 6 декември 2012 (UTC)

НГТ

Смятам, че разделът „Трансформация в нация“ не е израз на НГТ. Причините са изложени по-горе на беседата, в раздел "Име".--91.216.253.66 09:22, 30 ноември 2012 (UTC)

Струва ми се, че ролята на държавата за окончателното изграждане на нацията се вижда от следния пример: Поморавието и Вардарска Македония бяха населени с булгар-миллет (български народ). По-късно жителите им бяха сърбизирани, респ. македонизирани. Пиринска Македония и Западните покрайнини бяха населени също с булгар-миллет. По-късно те станаха част от българската държава и там се формира българска нация. Въпреки, че Покрайнините бяха откъснати от България и подложени на сърбизация, а в Пиринско беше проведена мащабна македонизация, то днес и на двете место има предимно българи. Тоест, устоите на народа (миллет) се оказаха много по-слаби от тези на нацията. Jingiby (беседа) 11:56, 30 ноември 2012 (UTC)

Това е абсолютно самостоятелно изследване. Както казах вече в българската историческа наука е прието, че българската нация се формира до 1870 година. --Мико (беседа) 13:01, 30 ноември 2012 (UTC)

Приемам да обсъждам и мислите на Jingiby, който се опитва да проблематизира наличието на българска нация през Възраждането. Примерът не показва, че преди това не е имало нация, а че говорим за различни етапи и колко последният е важен. Естествено, че националната държава е важна, въпросът е, че тя не е единствено условие за формиране. В този смисъл, възможност за сближаване на позициите е ключовият израз на Jingiby: "окончателното изграждане на нацията".--91.216.253.66 13:55, 30 ноември 2012 (UTC)

За мен изграждането на нацията е процес. Признаването на Българска църква от Османската империя е значим факт, както и налагането на схизмата от Цариградската Патриаршия, което е сериозен удар. Признаването на българската държава през 1878 г. от Великите сили е факт, както и временното руско управление за 2 години, което е по-скоро наличие на окупационна армия и чужда администрация, което също не е за подценяване. България де юре е васална на Османската империя, но де факто анексира част от нея през 1885 г. Така или иначе, процесът на формирането на нацията завършва през втората половина на 19-ти век, но не приключва на определена дата през 1870 г. Jingiby (беседа) 14:30, 30 ноември 2012 (UTC)

Да, процес е. Не разбирам какво общо има ВРУ (което не продължава 2 години), но създаването на държава има своята роля за утвърждаване и развитие на определени процеси. Които набират сила и водят до определени резултати още преди 1878 г. (1912 г. - за други части)...--91.216.253.66 15:16, 30 ноември 2012 (UTC)

Показва липса на зрелост, нееманципираност, чуждо влияние, т.е. нацията е в процес на доизграждане. Сръбски емисари ходят из Западна България и карат селяните да подписват петиции до Великите сили, че не са българи , а са сърби, срещу обещанието да не плащат данъци и синовете им да не служат войници. И членовета на Български църковни общини, т.е. представителите на българската нация, подписват. Jingiby (беседа) 15:27, 30 ноември 2012 (UTC)

О, кое точно показва липса на зрелост и т.н.? ВРУ (което не продължава 2 години)? За сръбските емисари може много да си говорим - през деня пиротчани (които не са били и ден в българска държава през предешстващите векове) подписват поднасяните от сръбските пандури адреси, а през нощта същите хора подписват адреси до руския император да бъдат в България. Това ли е липса на зрелост от страна на членовете на българската църковна община? Колкото до подписалите в други части, и след почти 4 десетилетия съществуване на БГ държава има случаи на хора, показали нелоялност към българската нация. Например през Междусъюзническата война, когато сърбите влизат в Белоградчишко, а още повече в Западните покрайнини след 1920 г. Това там е масов случай, не по-малък от тези във Вардарско. Ако комунистическата доктрина не им признава правото да са българи (за разлика от македонските), сега положението щеше да е съвсем друго там.--91.216.253.66 15:59, 30 ноември 2012 (UTC)

Според проф. Николай Генчев: ...Определянето на горната граница на възрожденската епоха е сравнително по-лесно, тъй като тя се обозначава от едно събитие, което има силата на обществен преврат. И по този въпрос обаче в историографията има различни мнения. Някои историци от старата школа (Ив. Шишманов, Б. Пенев, М. Арнаудов, П. Ников) смятаха, че Българското възраждане завършва през 60–те години на XIX в., когато процесът на духовното обособяване на българската нация стига своя финал. Тяхното определение е продиктувано от разбирането, че Възраждането е преди всичко културно-духовен процес. В съвременната историография това схващане вече е надмогнато. В съдържанието на Ренесанса се включват не само културно-духовните, но и стопанско-материалните и политическите процеси. Тази нова постановка логически отнася горната граница към Освобождението на България през 1878 г. Но и това положение се нуждае от уточняване в смисъл, че Възраждането завършва през 1878 г. само за земите, които бяха освободени от турска власт. Възрожденските процеси продължават да се развиват или доразвиват в една или друга степен в онези български земи (Македония, Източна и Егейска Тракия, Северна Добруджа и Западните покрайнини), които останаха под чужда власт. И ако трябва да се напише една цялостна история на Българското възраждане, би трябвало да се разгледа историята на българите вън от България, чак до края на Първата световна война. Но тъй като след 1878 г. историческата съдба на македонците, тракийците, добруджанците и на българите от западните предели е най-тясно преплетена с развитието на българската държава, еволюцията на националната история от края на XIX и началото на XX в. би следвало да се третира отделно. Това правя и аз в тази статия - третирам отделно доизграждането на българската нация извън България до Първата световна война. Jingiby (беседа) 14:07, 9 декември 2012 (UTC)

Към момента на поставяне под съмнение на неутралността, не правехте точно това - вие поставяхте след 1878 г. не просто "доизграждането" на нацията.--91.216.253.66 14:36, 18 декември 2012 (UTC)

Някои автори приемат, че Възраждането, т.е. изграждането на бълг. нация, продължава в Македония до 1941 г. Jingiby (беседа) 18:11, 18 декември 2012 (UTC)

Тук важното е, че се приема, че и преди 1878 г. има българска нация, а не че след 1878 г. се създава (на територията на държавата).--91.216.253.66 06:29, 19 декември 2012 (UTC)

Преди 1878 година българската нация е в процес на формиране, който приключва през същата година в Княжество България, но продължава и след това извън неговите граници. Преди 1878 година няма окончателно формирана българска нация никъде. Jingiby (беседа) 10:09, 11 януари 2013 (UTC)

^{[източник?]}? --Мико (беседа) 15:47, 11 януари 2013 (UTC)

Ще цитирам първите изречения от фундаменталния труд на Зина Маркова за Екзархията, стр. 5, които много добре синтезират мнението на българската наука:

„

С фермана от 27 февруари 1870 г. е възстановена след близо петвековно чуждо църковно духовно осподство българската самостоятелна църква под името Екзархия. Възстановена е втората по значение след държавата общобългарска институция. Тази голяма победа, извоювана със собствените сили на народа, е един от най-важните моменти в българското национално битие в ново време. Поробените българи са признати официално за отделна национална общност с право на частична вътрешна автономия.

“

Иначе нацията е в постоянен процес на формиране и преформиране. Трябва ли поради това да се отрича съществуването на явлението? Към 1870 година съществува българска нация. Това е общоприет в науката факт. --Мико (беседа) 15:56, 11 януари 2013 (UTC)

Проф. Генчев отгоре: ...Някои историци от старата школа смятаха, че Българското възраждане завършва през 60–те години на XIX в., когато процесът на духовното обособяване на българската нация стига своя финал...В съвременната историография това схващане вече е надмогнато...Тази нова постановка логически отнася горната граница към Освобождението на България през 1878 г. Но и това положение се нуждае от уточняване в смисъл, че Възраждането завършва през 1878 г. само за земите, които бяха освободени от турска власт... Jingiby (беседа) 16:00, 11 януари 2013 (UTC)

Бъркаш термините - говорим за процеса на формиране на „нацията“, фактът, че възраждането продължава, разбирано като привличане на хора към тази вече съществуваща нация, никой не го е отричал. Фактът е:

„

Към 1870 година има българска нация, а не български милет

“

--Мико (беседа) 16:04, 11 януари 2013 (UTC)

Може би и двамата сме прави. Въпросът изглежда е многопластов. Чета сега тука най големия западен експерт по история на България - Крамптон. Той прави разлика, като приема, че през 1870 година е призната българската нация в културен аспект, което било голям успех, но имало малка група недоволни от това активисти, чиято цел била политическото признаване на българската нация, чрез създаване на собствена държава и това било постигнато през 1878 година. Виж тука на страница 76. Jingiby (беседа) 16:24, 11 януари 2013 (UTC)

Не знам в кое сме прави и двамата, но със сигурност българската нация не е нещо, което следхожда българския милет, а са два термина за един и същи обект на два различни езика. --Мико (беседа) 16:36, 11 януари 2013 (UTC)

Ето го и Генчев:

„

Завършва културното възраждане и духовното обособяване на българската нация. В 1870 година тя получава международно признание.

“

БВ, новото издание, стр. 15. --Мико (беседа) 22:30, 11 януари 2013 (UTC)