Беседа:Борис Сарафов

No text

I wonder why there is no text about this Macedonian hero. Can you guess why?--MacedonianBoy 22:49, 25 октомври 2009 (UTC)[отговор]

Що?

Тази статия е по-голяма във всички други енциклопедии... Срамота --Nadina 14:28, 7 ноември 2009 (UTC)[отговор]

Българската статия оправихме вече, сега следва и сърбоманската. --Подпоручикъ 07:07, 10 ноември 2009 (UTC)[отговор]

Малко повече източници и критичен прочит и може да я предложим за избрана. --93.152.156.101 09:02, 12 април 2010 (UTC)[отговор]

Според вас този офицер дали е Сарафов? Снимката е обявена като: поручик от 19-ти пехотен полк в парадна униформа мод. 1897. Jingiby 12:37, 12 април 2010 (UTC)[отговор]

Прилича в интерес на истината, ако има източник за това, че е служил в 19-и полк можем спокойно да го идентифицираме като него. --Подпоручикъ (беседа) 16:42, 28 август 2012 (UTC)[отговор]

Тука има готино изявление на Сарафов, за това как Солун „ще се ожени“ за България по време на въстанието. Но си трябва литературен превод от немски. --Подпоручикъ (беседа) 16:40, 28 август 2012 (UTC)[отговор]

Нещо такова: Солун принадлежи на България и пред очите на Бога и на света Солун ще стане съпругата на България. На 16 април: (ст. стил, така че да съм съвсем прав на 29 април нов стил) в Солун се проведе сватовски прием съпроводен с оглед. На 25 юни (стар стил, така че от днес в рамките на следващите 8 дни) ще бъде отбелязан с по-голяма пищност годежа. Сватбеният прием ще започне няколко месеца по-късно, с всичкия си блясък и величие. Иди с мир в Солун! Четирима от най-надеждните ни братя пристигнаха в Солун, а там от тях вие ще получите необходимите инструкции. Jingiby (беседа) 19:44, 28 август 2012 (UTC)[отговор]

Чудно, така и ще го сложа. --Подпоручикъ (беседа) 20:06, 28 август 2012 (UTC)[отговор]

Думбалаков

„

Все по това време в центростремителния вихър на македонските революционни борби стърчеше един титан на волята и духа - човекът на епохалните дела и необхватните смели концепции - Борис Сарафов. Той бе роден водач на тълпата, обладаващ всички качества необходими, за да бъдат възпламенени, ентусиазирани и впрегнати в упорита и продължителна работа.

Непостердствено след Илинденското възстание Сарафов бе обиколил някои европейски столици, за да^[1] популяризира македонската освободителна борба и да припечели за освободителното движение постоянни и убедени приятели. Тая му мисия бе спечелила големи успехи, защото неговото име бе свързано вече в съзнанието на европейското общество със самото въстание, за единствен виновник на което бе, донякъде, справедливо смятан.

С ореола на герой, той лично импонираше на представата за него, със стройната фигура на млад черноок красавец, в чийто проницателен поглед верният наблюдател откриваше едва прикрит сантиментализъм...

Видни представители на международния политически корпус бяха посрещали с искрени симпатии Сарафова и с израз на дълбоко учасие в трагичната съдба на Македония. Сарафов, който не бе напълно посветен в интимните подробности на задкулисните дипломатически игри, приемаше понякога тия съчувствени декларации като чиста монета. В големи аристократически салони дамите с любопитство следяха балканския лъв, очаровани от физическата хубост на македонския вожд...

Целта на тая обиколка из чужбина бе постигната. Гласовете, които щяха да се повдигнат в защита на македонската кауза - удвоени.^[2]

“

↑ Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том І, София, 1933, стр. 85.
↑ Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том І, София, 1933, стр. 86.

Дело за убийството

За убийството. Може би отделна статия като за Тодор? --Мико (беседа) 13:33, 4 януари 2013 (UTC)[отговор]

Делото върви към край освободени са за задграничния представител Попарсов и Кръстю Българията, защото показанията срещу тях на Илия Кърчовалията, че са се съвещавали със Сандански за убийството, се оказали скроени. Остават задържани Георги Чалъков и Христо Николов, за които се твърди, че превели Паница през границата.^[1]

Делото завършва с осъждането на Георги Ив. Чалъков, помощник на пунктовия началник в Лъджене, който улеснил минаването на Паница в Турция. Чалъков е осъдена на 6 месеца затвор, като му се зачита 5-месечния арест.^[2]

↑ Одрински глас, брой 4, 3 февруари 1908, стр. 3.
↑ Одрински глас, брой 18, 11 май 1908, стр. 4.

Митаков

Според дневника на Васил Митаков има още един брат Кольо Сарафов, с който са служили в Междусъюзническата война--Ilikeliljon (беседа) 22:45, 13 април 2013 (UTC) Виж страница 32^[1][отговор]

Родно место

Елдъров пише Гайтаниново.^[2] -- Мико (беседа) 17:45, 12 септември 2021 (UTC)[отговор]

Бележки

↑ http://books.google.bg/books?id=Wn1fL2MV2EAC&pg=PA296&lpg=PA296&dq=%D0%92%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%BE+%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8%D0%B5%D0%B2+%D0%BF%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BD&source=bl&ots=h8fUN0IBuF&sig=Ktput3RuFRH_g_nOL_Zivl6OVNw&hl=bg&sa=X&ei=u6JpUcakA8fCtAbDrYCIAg&ved=0CCsQ6AEwAA#v=onepage&q=%D0%92%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%BE%20%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8%D0%B5%D0%B2%20%D0%BF%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BD&f=false
↑ Елдъров, Светлозар. Четническата акция в Македония през 1895 г. // Известия (XVII). София, Национален военноисторически музей, 2020. ISSN 2683-1287. с. 106.

[1] Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том І, София, 1933, стр. 85.

[2] Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том І, София, 1933, стр. 86.

[3] Одрински глас, брой 4, 3 февруари 1908, стр. 3.

[4] Одрински глас, брой 18, 11 май 1908, стр. 4.

[5] ttp://books.google.bg/books?id=Wn1fL2MV2EAC&pg=PA296&lpg=PA296&dq=%D0%92%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%BE+%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8%D0%B5%D0%B2+%D0%BF%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BD&source=bl&ots=h8fUN0IBuF&sig=Ktput3RuFRH_g_nOL_Zivl6OVNw&hl=bg&sa=X&ei=u6JpUcakA8fCtAbDrYCIAg&ved=0CCsQ6AEwAA#v=onepage&q=%D0%92%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%BE%20%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8%D0%B5%D0%B2%20%D0%BF%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BD&f=false

[Елдъров_106-6] Елдъров, Светлозар. Четническата акция в Македония през 1895 г. // Известия (XVII). София, Национален военноисторически музей, 2020. ISSN 2683-1287. с. 106.

[1]

[2]

[1]

[2]

[1]

[2]