Беседа:Антон Прудкин
Той е роден през 1880 г. в Русе. Майка му е българка, а бащата — украинец от руската армия, останал в България след Освободителната война. През 62-годишния си живот той е капитан на всички големи български търговски кораби, известно време е и градоначалник на София, но за същия период получава и четири смъртни присъди за революционна дейност и тероризъм. Четвъртата му смъртна присъда е ефективно изпълнена във Варненския затвор на 1 август 1942 г.
В годините на управлението на Стефан Стамболов семейството му емигрира в Русия, но през 1894 година отново се връща в България. Известно време Антон Прудкин има русско поданство, а след това приема българско. Завършва търговската гимназия в Свищов. През 1896 г. само на 16 години, започва работа като юнга на руския кораб "Рус". След това учи в морското училище в Николаев, Русия. Вербован е и дълги години сътрудничи на руското разузнаване под псевдонимите "Озеров" и "Такварян". През 1900 г. се връща в България. По-късно става кандидат помощник-капитан на парахода "Борис" на Българското търговско параходно дружество. Сближава се с българските анархисти от МТРК. В 1902 година превозва с кораб в Цариград нелегална литература и материали, с което участва в подготовката на опита покушение срещу султан Абдул Хамид II, извършен от солунските атентатори. През същата година влиза в БРСДП. Името му се свързва с атентата срещу австро-унгарския параход "Васкапу" (1903), пътуващ от Варна за Истанбул, при който загиват 28 души. Идеята за взрива на парахода е част от широкия план на Вътрешната македоно-одринска революционна организация за терористични акции в европейската част на Турската империя. Прудкин е арестуван, но отрича всякакво участие в атентата. Така делото е прекратено. През 1906-та е начело на първата моряшка стачка. Въвежда промишления делфинолов. Участва в Балканските войни (1912-1913), поддържа връзки с руски революционери, а при влизането на България в Първата световна война работи за руското разузнаване в Черно море. Арестуван по обвинение във военен шпионаж в полза на руската армия (1915) и е осъден на смърт, заменено по-късно с "до живот". Излиза от затвора след войната и по време на управлението на Александър Стамболийски, с когото се запознават в Централния затвор, изпълнява ролята на полицейски градоначалник в столицата (1919-1920). Работи и като делегат на правителството в Параходното дружество, шеф е на Морската полиция, изпълнява и проучвателна мисия в Съветска Русия за сключване на търговски договор (1921). След Деветоюнския преврат (1923) е осъден първоначално на смърт за атентата в кино "Одеон" (1920), но след това присъдата е заменена с доживотен затвор. След освобождаването му през 1936-та живее във Варна. През 1939-а прави два успешни рейса от Бургас и Варна до Палестина, където откарва близо 1200 евреи. През Втората Световна война става член на местната комунистическа бойна група — участва в диверсионни акции, събира и изпраща в СССР данни за германските части у нас. Арестуван е през лятото на 1942-а при подготовката за взривяването на германските бензинови резервоари в района на Варненската ж.п. гара, осъден на смърт и екзекутиран. Автор на мемоарната книга "Записки на моряка" (1936).
Започнете дискусия за Антон Прудкин
Беседите са мястото, където се обсъжда как съдържанието на Уикипедия да се подобри. Можете да използвате тази страница, за да започнете дискусия с други за това как да подобрите Антон Прудкин.
