Беседа:Американска гражданска война
| Оценка | Важност | Проект | ||
|---|---|---|---|---|
 Клас A
|
Максимална
|
1000 статии: подобряване на 1000 основни статии с универсална значимост.
| ||
Причини за войната
[редактиране на кода]Робството, изтъквано тук като основна причина за войната е в най-добрия случай емоционален повод за нападки между двете страни и няма пряко отношение към дълбоките стопански противоречия, натрупани между Севера и Юга в предходните 2 десетилетия и довели до крайния политически антагонизъм. Робството се превръща в значим политически фактор за американската вътрешна политика едва след края на войната (когато започналото фактическо освобождаване на робите поражда икономически, демографски и социални дисбаланси, които засягат Юга, за да се пренесат в следващите години и на териториите на северните щати). Въпросът за освобождаването на робите не представлява значима тема за Севера поне до есента на 1862 г, когато продължителните военни неудачи налагат засилване на пропагандата и търсене на способи за отслабване на стопанската база на Юга (морската блокада все още е частична и неефективна, тук южняците сами саботират износа си, за да предизвикат намеса на европейските сили във войната). Дори когато в края на годината Линкълн прогласява освобождаването на робите в Южните щати, търсейки преди всичко пропаганден ефект, този въпрос не се приема еднозначно от обществеността на Севера и все още не се възприема широко като повод за войната. Нещо повече, мнозина политици на Севера смятат, че идеите за премахване на робството са стратегическа грешка, защото подобна мярка би ожесточила съпротивата на Юга и би удължила войната, както се и случва.
Другата причина за войната, която се изтъква в статията, макар и мимоходом е, че Югът се бил превърнал в "аграрен придатък на Севера". Съжалявам, но това просто не е вярно, иначе не би имало основания за война, а и самият Юг не би имал възможност да я води (виж по-долу). Твърдението за зависимостта на аграрния Юг от индустриалния Север е отлична илюстрация на мисленето по аналогия, което води до погрешни изводи. Северът и Югът съжителстват заедно в една държава, но не се смесват. Нито Югът изнася основната част от селскостопанските си продукти в северните щати, нито северните щати намират пазар на индустриалната си продукция в южните щати. Нещо повече, щатите, съставляващи ядрото на Севера имат отрицателно търговско салдо с щатите, формиращи идейното ядро на Юга (т.е. Севера купува земеделска продукция и преди всичко храни за градовете, но не продава на южните щати индустриална продукция на реципрочна стойност). Този все по-дълбок финансов дисбаланс се компенсира чрез данъчната политика и южните щати с основание се чувстват ограбени през данъците и разпределението на федералния бюджет (вкл. въпроса за федералния дълг)
Дълбокото противоречие между Севера и Юга е най-ясно изразено при засилването на протекционистичните тарифни политики (преди всичко митническите тарифи), които имат за цел да облагодетелстват индустриализиращия се Север за сметка на интересите на селскостопанския Юг. Югът е основен износител (70% от общия износ на САЩ в USD към 1860 г.), а основната група износни стоки са техническите култури и преди всичко памук (75% от износа на Юга). Основен клиент на Юга са не Северните щати, както предполага мисленето по аналогия, а индустриалните конкуренти на САЩ - Франция и преди всичко Великобритания. За да помогне на своите индустриални производители да укрепнат като им осигури местния потребителски пазар, американското правителство (виж идеите на Бенджамин Франклин) повишава митото върху стойността на европейския индустриален внос от 10% (които и така се считат за неоправдано високи от южняците) на 20%, което напрактика затваря достъпа до американския пазар на европейските стоки, чийто основен клиент са тъкмо Южните щати. Това означава, че Южните щати не само ще бъдат принудени да купуват по-скъпата индустриална продукция на Севера вместо по-евтината европейска продукция, но и поради по-силната им зависимост от вноса ще внасят по-голям процент данъци във федералния бюджет без срещу това да получават по-голямо влияние върху бюджетната политика (бюджетните противоречия се изострят от тарифната политика). Положението допълнително се усложнява от това, че европейските сили (преди всичко Великобритания и Франция) заплашват да наложат реципрочни мита на американския износ, което би засегнало непропорционално основния износител - щатите от Юга. Северът произвежда малко, скъпо и все още с недостатъчно качество, за да се конкурира на международните пазари. Макар и изпреварващ индустриално робовладелския юг, Северът все още представлява слабо капитализирана и стопански затворена икономика (търговската му експанзия на този етап се осъществява чрез териториалното разширение на Запад - друго икономическо противоречие между Севера и Юга), която реципрочните мита на европейските индустриални сили биха засегнали слабо, докато Южните щати като силно отворена икономика и крупен износител рискуват загуба на основните си пазари. Реципрочните мита биха съсипали икономиката на Юга, докато северните щати биха били облагодетелствани, тъй като така биха получили на безценица суровинните, които Югът до този момент изнася (срещу ликвидност, която слабо капитализираната икономика на Севера не притежава), свеждайки икономиката му до ресурсна база за своята начеваща индустриализация, т.е. това вече наистина би превърнало Юга в аграрен придатък на Севера.
Южните щати успяват да поддържат някакъв баланс в тарифните политики в двете десетилетия до 1860 г, правейки редица компромиси по отношение на бюджета, данъците и федералния дълг, но след удвояването на митата до 20% положението ескалира. За да се види, колко важен е този въпрос за икономиката на щатите от Юга, в Конституцията на Конфедерацията, приета след отделянето, изрично се забранява на конфедеративното правителство въвеждането на каквито и да е протекционистични мита.
Разглеждана по този начин, Гражданската война в САЩ има всички признаци на онова, което Ленин по-късно ще нарече империалистическа война, т.е. война за суровини и пазари. В края на войната Севера като победител ще погълне пазарите и суровинната база на Юга, което е и действителната цел на войната. Робството е пропагандна причина за войната, измислена и предложена като обяснение десетилетия по-късно, когато разделената страна търси път за помирение. 176.12.40.150 23:14, 10 ноември 2024 (UTC)
Благодаря за Вашето предложение! Ако смятате, че дадена статия трябва да бъде написана или подобрена, моля, чувствайте се свободни да направите тези подобрения. Уикипедия е уики, така че всеки може да редактира почти всяка статия просто като щракне бутона редактиране отгоре. Дори не е нужно да сте влезли (въпреки че има много причини да го направите). Уикипедианската общност Ви окуражава да бъдете смели, когато редактирате статии. Не се притеснявайте, ако от време на време допускате неволни грешки – вероятно те ще бъдат открити и оправени бързо. Ако не сте сигурни как се редактира, вижте тук или потренирайте в пясъчника. Ket (беседа) 09:28, 11 ноември 2024 (UTC)
