Беседа:Авитохол (владетел)

Несвързани легенди

Премествам тук легенди, несвързани с Авитохол, които нямат и посочен източник:

За него се говори в една старинна българска легенда:

"Подобно на легендарните Ромо и Рем, Кир Гобис и Парис, първият испански крал Болгорос
накарал да хвърлят в морето внука му, който му е бил и син, но морските вълни го изхвърлили
жив и здрав на брега, където една сърна го откърмила.

В този разказ, датиращ от XIV век между многото народ с необикновенни родоначалници са споменати и българите, наречени още "Мисикиици" (тоест мизиици), по името на древната област Мизия, в която се е заселил Аспарух "Князчето мисикииско, сиреч българско" е несъмнено някакво приказно момче, от което според древните българи е произлязал техния род. И то е било отхранено в пущинака по чудодеен начин, една сърна му станала майка.

Тази легенда е съхранена и в една българска народна песен, преразказана от културфилософа Найден Шейтанов. Млад билярин дал на лична мома биле за рожба. Когато навремило да роди, момата отишла горе в усоите и там на една горска поляна родила “дете не като всяко”, а “дете с ризница” и “със златни криле на рамената”. Тя разпасала пояса си и била вързала люлка за необикновеното чадо. Ала момата умира наскоро, но дошла кошута и почнала да кърми осиротялото дете. Детето-сираче било взето от Ян кехая – овчаря на овчарите. Така е наричан Янкул – един от главните богове на прабългарите.

Спас Колев 14:36, 4 декември 2007 (UTC)[отговор]

Тълкуване на името

Добавих алтернативно научно тълкуване на името Авитохол. Моля да не се ограничаваме до фантасмагорните теории на Петър Добрев, който все пак не е специалист езиковед. Наполетано 14:49, 3 март 2008 (UTC)[отговор]

Добавил си глупостите на побъркания тюрковъд Добрев.

Виж това:

1). Авитохол. Той е първи подред във „владетелския списък”. Традиционно привържениците на хунския или тюркския произход на древните българи, смятат че това е хунският вожд Атила. Дори на пръв поглед е твърде съмнително, предвид съвпадението само на три звука при сравняването на имената – „а”, „и”, „л”. Атила е известен от германските саги като „Етцел” и „Атли” в скандинавските, но никой никога не го е наричал Авитохол. Например името Ætla е било разпространено сред англосаксонците в първите векове, след заселването им в Британия. Засвидетелствано е и в староанглийски топоними Ателфорд, Ателфиелд, Ателбург, Ателбридж. (ОМХ-МГ,стр.453) Самият факт че в „Именника” за него са отредени 300 години на управление, показва че се касае не за историческа личност, а за митологичен персонаж, прародител. Напр. в представите на аланите, 300 години е една завършена епоха от развитието на света. За етимологията на името мога да предложа няколко версии”:

а). Авитохол - син на сърната. Тази версия е популяризирана от П.Добрев, аргументирайки се със съответната легенда за българския княз отгледан от кошута, фиксирана от източниците: „От една старинна литовска хроника, записана през 14-15 век, личи че българите са разказвали една легенда за своя произход - те вярвали, че създателят на техният народ е бил отгледан в горският пущинак от една милосърдна кошута”. (ПД-ППЕКстр.92) Той посочва хипотетичното прабългарско-памирско афи, аху – сърна, кошута и тофъл, тафъл – дете. Съотв. в авестийски āba, санскритски ābhā, персийски āf, āhū, ahwal, пехлеви āhūg, пущунски аfi, аhu, aosī, осетински хъuaz, хинди-урду āhū, искашимски ахvi, кашмирски āhō, раджахстхански aphandī, белуджи ask – елен, в осетински кошута. В тох.(б) aiyye, aineye – антилопа, елен. (DA-DT-b) (В келтските езици, кимвърскои ewig, корнуелски euhik – сърна.) За тофъл, откриваме в кюрдски tifal, пущунски tiflak, персийски tefl, taulīh, гилянски, таджикски, шугнански tifl, сариколски tēxēl, кховарски tâükur – дете. (VS-ETD) В авестийски toχm, пехлеви tōhm означава семе, род, племе, семейство. В ингушки tīexьe – потомък (иранска заемка). (РИС) (Б.а.:Аналогично в някои варианти на аланския „Нартски епос”, един от главните герои Батраз, притежаващ много от характеристиките на Бога-войн, Бога-гръмовержец, като новороден е бил откърмен от кошута, а в друг вариант, майката на Батраз е родена от бяла кошута. (АД-РГ) Прародителя Сауасс (Зиези) също се жени за богиня превръщаща се в кошута, според Нартския епос.) В осетински присъства думата tаlа – фиданка, младо дръвце (сравни със средноперс. tola – новородено животно, хинди-урду totlā, totlānā – дете) за което В.Абаев посочва унгарското fia-tal – кълн, зародиш, млада клонка, младо дръвце, като стар алано-унгарски изоголос (Blüten), така че е според неговата въстановка (Абаев), е съществувала подобна на другите ирански езици, аланска дума talfa/tulfæ, аналогично на осетинското tær, tærыn което означава, младенец, отрок, потомък, а в другите ирански езици е със значение свежа трева, млада клонка (аналогично в български трина – свежо сено). (ВА-С-3,стр.225) Аналогично в чувашки turаt – клонка, кълн, израстък. Или имаме древен индоирански корен tafl/tefl и хипотетичното прабългарско тохол, тух(ол), разширения на същия древен корен *tul/*dul, със значение син, потомък.) б). Авитохол – защитник, покровител на рода. В тох.(б) awe – дядо, прародител, етруски apa – баща, латински avus - дядо. (DA-DT-b),(EG) С общ произход са староиндийското avi, авестийското avaiti, avitar – благосклонен, защитник, закрилник, древноирански *au, *auah, авестийски avah, хотаносакски hava, хоремзийски *abi - помощ. (L-IAIL),(ВР,ДЭ-ЭСИЯ-1,стр.253-254) Също в авестийски aiwyâxshayeiñti, aiwi-xshi – ръководещ, управляващ. (JP-DCAW) Изхождайки от общоиндоевропейското *avi – прародител, индоиранското avi – защитник, покровител и общоиранското *toχm – род, семе, потомство, в български тужар – потомък, туканъ – сродник, респ. осетинското иронско tug, дигорско tog – кръв, което също е производно на *toχm, в Авитух, Авитохол може да се види „покровител (прародител) на рода”. Също в дигорски ахil, аul - род, поколение, близки родственници по кръв, от персийското xail, xīl – род, поколение. Във вахански ažγol, шугнански ižγōl, йидга ažγаl – членове на семейството, според Томашек е с общ произход с кховарското ažеli – деца. (ДРС),(ВА-С-1,стр.90),(ИС,К-ЭСВЯ,стр.90) В персийски, пущунски ahl – род, народ. (DDSA) Ностратически паралел с тунгусоманджурското xala – семейство, род. (ССТМЯ-1,стр.459) Тогава Авит-охол – покровител, защитник на рода, племето, респ. прабългарското *oхолъ е аналог на дигорското *aхил – род, семейство или Ави-тог-хил – прародител по кръв, прародител на рода. Според Й.Микола и Х.Хаусиг, Авитохол произлиза от хуно-алтайското avit (ata), aba – прародител (баща, дядо) и oγul – син, потомък, чиято древнобългарска форма е ohol. Така мисли Б.Симеонов. Въображаемата връзка с Атила, се извежда като ata – баща + il – племе, т.е. Атила – баща на племето. (БС-ПО,стр.136-138) Виждаме ностратическите корени на понятията. в). Авитохол – прародител на двалите, дуласите, Дуло. В „Именника на българските канове” ясно е посочено че митичният Авитохол е пръв от управляващия род Дуло. Съществува голямо основание, както смята Гадло, да смятаме че „родът Дуло” всъщност е сарматското племе двали, дуласи, тали, туласи, чийто далечни наследници са съвр. осетинци двали, двал-дигор. Двалите или туласите са непоследствени съседи появили се съвместно с прабългарите от групата внъндур-болгар в Кавказ. Така че Ави-тохол, респ. Ави-тул, може да се разглежда и като „прародител на Дуло”, дуласите, респ.на управляващата династия.

До горния анонимен: явно не знаеш, че нито една изконноиранска дума в персийски не съдържа арабското фарингално ط /tˤ/: персийското طفلك е повече от очевидно заето от арабски. А формите в другите ирански езици са заети от персийски (познай защо?). Цитираното от тебе „средноперс. tola – новородено животно“ в персийски се пише по сьвсем друг начин (توله) и няма нищо общо с арабската дума. Наполетано 13:53, 16 ноември 2010 (UTC)[отговор]