Беседа:Ааргау/Ааргау или Аргау

Ааргау или Аргау

Утвърденото название е Ааргау. Източник на информацията "Географски речник на задграничните страни", Второ издание, ГУГКК, 1987 г. (--Прон 12:38, 1 октомври 2006 (UTC))[отговор]

Е той Емил като се закучи с тази Уики наредба за имената равен няма :)--Chickem4o 15:45, 1 октомври 2006 (UTC)[отговор]

Някой може ли да ми обясни защо в историята ги няма моите приноси????? Искам да редактирам и да си сравня с първата версия!--Chickem4o 15:47, 1 октомври 2006 (UTC)[отговор]

Аз също си оставам привърженик на УН6 като Емил Петков, но и тук Ааргау е утвърдено. Тук имаме название от две думи, нещо като морфемна граница от УН6. В немския има думи Аr (мярката за площ ар) и Ааr (Орел). Затова е нужно това разграничаване. Ако случайно има дума Argau ще трябва да ги пишем е двете еднакви. И тук ударението е на второто "А", както при Аахен, т.е. Аа̀ргау. Това е за да се подчертаят двете "А"-та. По принцип за мен "Гугъл" не е достоверен източник, но към днешна дата адресите са 16100 на 620 в полза на Ааргау. Най-горе съм посочил географски енциколпедичен източник. (--Прон 14:21, 2 октомври 2006 (UTC))[отговор]

Не е утвърдено. Намерисл си досега само един изолиран източник. А няма нищо лошо, защото става за собствени имена, а не за орли и арове. И престани, моля те, да ме разсмиваш с това ударение. Адресите на български са 39:15.

--Емил Петков 14:55, 2 октомври 2006 (UTC)[отговор]

Емиле, твоята Свещена наредба също е един и изолиран източник. -- Златко ± ^{(беседа)} 15:05, 2 октомври 2006 (UTC)[отговор]

Не може да наречеш единственият нормативен източник в областта изолиран. Вярно е, че по един и същ въпрос обикновено не се пишат по 300 закона. Смятам позицията ти за тенденциозна. Много пъти сме говорили, че наредбата не е перфектна, но че без нея ще настане много по-голям хаос, защото ще се точат по беседите спорове за всяко второ име. Ако умираш да създаваш прецеденти за бъдещи спорове, продължавай в същия дух. Явно отсега потриваш ръце. Изместил си именното пространство отдавна към беседите, така че щом има спорове, ще има и работа за тебе. Ама някои неща не можеш да ми ги простиш

--Емил Петков 15:09, 2 октомври 2006 (UTC)[отговор]

Кой кого разсмивал

- в България синодите са само два, а много други неща са по повече. Бъркам ли, или „единственият нормативен“ е издание на МТРС (сега МРРБ) - де български общини, де чуждестранни имена? Мога да повярвам, че МВнР има някаква идея кое как е по света, макар че пак ще подложа на критична проверка тяхно мнение преди да го приема безрезрезервно. Но едно министерство, което не може да оправи вътрешните батаци, нещо не мога да разбера защо трябва да е меродавно - можеш да претендираш задължителност на прилагането на Н6 само ако Уикипедия беше проект под егидата на МРРБ или МС на РБ. Понеже Уикипедия е независима от тях, то Н6 има право на съвещателен глас, нищо повече.

Смятай, пресмятай, аз позицията си не крия - за достатъчно много случаи съм хващал Н6 в изкривяване на фактите, за да я приемам за грешна или вярна само понякога. Поради тази причина не приемам безрезервно постулатите в нея и категорично не приемам доводи от типа „защото Н6 казва така“. Твоята безрезервна вяра в Светата наредба е не по-малко тенденциозна, но аз атакувам източника, а не опонента си. Довлечи някакъв довод различен от „ти си такъв-онакъв“! -- Златко ± ^{(беседа)} 15:31, 2 октомври 2006 (UTC)[отговор]

Според разни максими в спора се раждала истината. Затова изобщо не бягам от спор. Изместването не ми пречи - не страдам от editcountitis и ми е все тая дали ще напиша една статия с 10 малки редакции или със 25 предварителни прегледа. Не случайно съм разрешил детайлните статистики - дълбай из тях и продължавай да нападаш мен когато не можеш да обориш доводите ми

. -- Златко ± ^{(беседа)} 15:31, 2 октомври 2006 (UTC)[отговор]

Наредбата дали си я хващал в издънки си е твоя лична работа и няма смисъл да занимаваш общността с нея. Не си достатъчно компетентен, за да я оспорваш официално, поради което е уместно да сведеш скромно глава, а и само си мислиш, че разполагаш с някакви смиселни аргументи по въпроса. --Емил Петков 15:47, 2 октомври 2006 (UTC)[отговор]

О-о-о, Ваше Емиловство, разрешете да сведем скромно глава пред Вашето интелектуално превъзходство над нас, низшите духом

! Кой е достатъчно компетентен, за да прецени дали тя е вярна или не - ти и единствено ти? Твърдя и ще продължа да твърдя, че НГТ-принципа на Уикипедия е по-важен от някаква си наредба, дори тази наредба да беше приета от Генералната асамблея на ООН и въплътена в законите на всички страни членки. Какво още не знам за себе си? -- Златко ± ^{(беседа)} 16:37, 2 октомври 2006 (UTC)[отговор]

Наредбата е за всички ни, но нали говорим за утвърдени названия. Затова давам източник от преди почти 20 години. Не съм търсил може да има и по стар. Все пак това е кантон, а не някакъв малък географски обект. Ако е обект, за който няма източник няма да спор.(--Прон 15:19, 2 октомври 2006 (UTC))[отговор]

За утвърдено название не се смята название, което се появява в един източник, а название, което е подето и възприето от много източници. Също така трябва да се демонстрира някаква приемственост, защото колкото по-стар е един източник, толкова по-голяма вероятност има след време нещо да се е променило. Важното е да не ставаме ние с Уикипедия източник, който задава изписването на едно име така, както на нас ни е хрумнало. --Емил Петков 15:26, 2 октомври 2006 (UTC)[отговор]

Би ли посочил къде в наредбата и колко пъти се е появило точно това название тук? -- Златко ± ^{(беседа)} 16:37, 2 октомври 2006 (UTC)[отговор]

Знаеш добре, че България е бедна на Енциклопедии. В онова време това са били дефицитни неща. През 10-20 години са излизали подобни книги. Просто това намерих в момента. В Енц.АЯ я има и реката Аар, а пък финландския архитект Аалто е даден с ударение на първото "А". Давам просто примери, нищо по-вече. Още по-вече, че това е енциклопедия писана след 1995 г. от над 300 български учени.

Е в такъв случай все още натежава наредбата. --Емил Петков 15:57, 2 октомври 2006 (UTC)[отговор]

Река Аар ти посочих по-горе. Тя е в същия кантон, а също и град Аарау е в него. Това са думи с общ корен (орела дето те разсмива). Не каза нищо и за двете "А"-та в българския. Има ги както и две "Е"-та, "И"-та, "У"-та, та дори и "Я"-та. Само за две "Ю"-та не се сещам, но може и да има.(--Прон 16:11, 2 октомври 2006 (UTC))[отговор]

Броене на пилците

Понеже Емил не представя източници, а само общи постулати на любимата си Наредба 6, то ще се опитам да обобщя какво има намираемо през Google:

Аргау:

bghelp.net
- Заведенния с българи собственици или просто места кадето се срещат българи - форум, автор Zanko
- Административно деление на Швейцария - описателна статия с подзаглавие „статия писана от мен в Wikipedia“, автор Zanko
Административно_деление_на_Швейцария - копие от информация в Уикипедия.
journey.bg - Форум на пътешественика -> Споделено, НЕ ПЪТУВАЙТЕ С ЕВГЕНИ-М - става дума за хотел Аргау в Анталия

Ааргау:

Министерство на външните работи - КОНФЕДЕРАЦИЯ ШВЕЙЦАРИЯ
Българска енциклопедия А-Я - ШВЕЙЦАРИЯ
Pomagalo.com - Географски имена - претендира да представя тема по география за университет
referatite.com - Преглед на Антропогенни туристически ресурси на Швейцария (Курсова работа) - претендира да е създадена в Икономически университет-Варна
Alexandra Travel Magazine - Замъкът Ленцбург - описание на туристическа фирма
За данъците в Швейцария - описание на данъчната политика с изрична уговорка, че авторът е запознат „само с данъците в кантона Ааргау“
Фридрих Дюренмат - житейска хронология, театрална постановка „в Райнах в Ааргау“
Dir.bg - футболни новини, Един час отпускат на феновете в Лозана за празненства след мач
Вупи - някакво художествено произведение, което споменава пътьом кантона

Както пише по-горе Емил, „Адресите на български са 39:15“. Само дето забравя да уточни кои са повече . -- Златко ± ^{(беседа)} 18:27, 2 октомври 2006 (UTC)[отговор]

Незнам за какво го обсъждаме вече? Всички смятаме, че е Ааргау с изключение на Емил! 3:1 за Аарау! Ако никой не подкрепи тезата на Емил да не подлежи повече на обсъждане и да се върне първоначалното заглавие на статията! Моето мнение е, че след като реката е Аар, значи канотнът и градът на български са Аргау и Аарау. Няма да стават никакви разбърквания и безредици, ако веднъж се заобиколи тази наредба за да се постигне положителен резултат--Chickem4o 19:43, 2 октомври 2006 (UTC)[отговор]

Chickem4o, какви 3:1 - ти току що пишеш, че кантонът трябва да е с едно „а“, т.е. 3:2 или дори 2:2

. Все пак не забравяй, че крайната цел не е гласуване, а консенсус (не че с Емил е лесно/често постижим). -- Златко ± ^{(беседа)} 19:53, 2 октомври 2006 (UTC)[отговор]

Това, че всички смятате, не означава, че сте компетентни, за да смятате така. Но след като министерството и енциклопедията го пишат така (не че са си направили труда да се запитат дали е така), кандисвам. Все пак все някои авторитети трябва да се признават. Въпреки това, личната ми убеденост е в полза на "а". Имам и много сериозни аргументи, но не си заслужава труда да пиша реферат по въпроса. --Емил Петков 19:56, 2 октомври 2006 (UTC)[отговор]

На мене ми е ясно, че за тебе всички сме некомпетентни. Престани да обиждаш потребителите! За твое сведение държа в ръцете си речник EMAC Немско-Български издание 2002 година ISBN 954-8793-39-3 от Ангелина Константинова Димова, Герда Густав Минкова и др. , който е разделен на 2 части от A до K и от L до Z. на 798 страница Приложение Географски имена, второто име е

Aargau m(maskulin -мъжки род) Ааргау (кантон в Швейцария)

Досега не гледах в речници и книги, а разчитах на некомпетентното си мислене :) Надявам се занапред да не се задълбаваш в тази наредба, а да вникваш в това което ти се говори защото изнервяш потребителите и не си докраваш добро име! Поздрави--Chickem4o 20:12, 2 октомври 2006 (UTC)[отговор]

Някой няма ли да върне старато заглавие, че това ми бърка незнам къде?--Chickem4o 20:22, 2 октомври 2006 (UTC)[отговор]

Е не може, 4икем4о, всички по всичко да са компетентни. Все ще им остане някоя празнота в познанията. Това, че държиш речник в ръцете си, не те прави по-компетентен. Ако знаеше, че може би си некомпетентен, щеше първо да хванеш речника, а не да ми разправяш по беседите „Аз така съм го чувал и така си го знам.“ Та занапред по-малко разчитай на некомпетентното си мислене, защото на този свят все ще се намери някой, който е мислил преди тебе и е измислил топлата вода много преди тебе да са те къпали за първи път в нея. Колкото до наредбата, до намиране на по-добър източник, ще трябва да се съобразяваме с нея. Няма източници без недостатъци и трябва да имаме поне малко уважение към учените глави, които са я писали. --Емил Петков 20:48, 2 октомври 2006 (UTC)[отговор]

Е ти сега захвърляш труда на хора светилища в Германистиката, като професор Арнаудов, Димова, Минкова и пр. И ще се съобразяваш с наредбата?????? та това са хора германисти изучаващи немския и съответствията в българския език! Ако смятате да се придържаме към тази "Библия" винаги така да е повече да не дискутираме тогава.--Chickem4o 20:57, 2 октомври 2006 (UTC)[отговор]

Абе момче, още преди да извадиш речника се съгласих да го пишем "Ааргау", бе. Стига си подскачал! Светилата са специалисти по немска, а не по българска филология, затова може би им харесва с две буквички "а". Иначе и тях ги признавам и в случая ще ги послушаме. Но защо и откъде-накъде заради това ще трябва да се отказваме да ползваме наредбата?! Знаеш ли колко работа е свършила до момента и колко дандании са избегнати заради нея?! Инструкцията за двойните гласни в нея, например, е съвсем логична за българската фонетика. Достатъчно е да направиш едно изследване колко българи ще го произнесат по различен начин. Но нека не се впускаме в тези разъждения сега, че пак ще започнем да си мерим компетентностите. Айде лека нощ и със здраве! --Емил Петков 21:06, 2 октомври 2006 (UTC)[отговор]