Бертхолд V (Церинген)
| Бертхолд V Berthold V. von Zähringen | |
| херцог на Церинген | |
 Гробът на Бертхолд V в катедралата Фрайбургер Мюнстер | |
| Роден |
около 1160 г.
|
|---|---|
| Починал | 18 февруари 1218 г.
|
| Погребан | Фрайбург, Федерална република Германия |
| Семейство | |
| Род | Церинги |
| Баща | Бертхолд IV |
| Майка | Ида Булонска |
| Братя/сестри | Агнес фон Церинген |
| Бертхолд V в Общомедия | |
Бертхолд V (на немски: Berthold V von Zähringen, Berchthold V, * 1160, † 18 февруари 1218, Фрайбург в Брайзгау) е последният херцог на Церинген (1186 – 1218) от род Церинги.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Той е единственият син на херцог Бертхолд IV (1152 – 1186) и Хайлвиг от Фробург († пр. 1183).
Бертхолд V наследява баща си през 1186 г., побеждава в началото бургундските благородници и заселва земите в Бернер Оберланд. През 1191 г. той основава град Берн, който става негов център на управление.
През 1198 г. е избран от малка група в кралския избор в Кьолн като наследник на Хайнрих VI, но се отказва в полза на Филип Швабски след някои обещания. През 1200 г. Бертхолд V започва да разширява градската църква във Фрайбург, която получава тогава името Фрайбургски Мюнстер. Там е погребан през 1218 г.
Бертхолд V не оставя потомци. Фамилните собствености на Церингите се наследяват от графовете на Кибург и на Урах, женени за сестрите му Агнес († 1239) и Анна. Град Берн става свободен имперски град.
Фамилия
[редактиране | редактиране на кода]Бертхолд се жени през 1212 г. за Клеменция от Оксон (* 1190, † сл. 1235), дъщеря на граф Стефан III от Оксон († 1241) от Дом Бургундия-Иврея и първата му съпруга Беатрис дьо Тирн († 1227), дъщеря на граф Вилхелм II от Шалон († 1203). Нямат деца.
Вдовицата му Клеменция се омъжва за граф Еберхард фон Кирхберг след смъртта му през 1218 или 1219 г.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Georg von Wyß, Berthold V.. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 2, Duncker & Humblot, Leipzig 1875, S. 541 – 545
- Johann Schilter, Chronicke Der Stadt Freyburg im Brisgaw, Verlegt und getruckt durch Jostas Städel/Im Jahr Christi 1698
- Karl Schmid, Hans Schadek, Die Zähringer2, Anstoss und Wirkung, Thorbecke, Sigmaringen 1986, ISBN 3-7995-7041-1, S. 7
- Gerd Tellenbach, Berthold V. Архив на оригинала от 2015-06-24 в Wayback Machine.. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 2, Duncker & Humblot, Berlin 1955, ISBN 3-428-00183-4, S. 161 f. (Digitalisat)
- Eduard Heyck, Geschichte der Herzoge von Zähringen. Herausgegeben von der Badischen historischen Kommission, Mohr (Siebeck), Freiburg i. B. 1891 (Digitalisat[неработеща препратка])