Бертхолд фон Цолерн
| Бертхолд фон Цолерн Berthold von Zollern | |
| Княжески епископ на Айхщет | |
 | |
| Роден |
1320 г.
|
|---|---|
| Починал | 16 септември 1365 г.
|
| Погребан | Хайлсброн, Федерална република Германия |
| Религия | Католическа църква[1] |
| Управление | |
| Период | 1351 – 1365 |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Род | Хоенцолерн |
| Баща | Фридрих IV (Нюрнберг) |
| Братя/сестри | Маргарета фон Нюрнберг Йохан II (Нюрнберг) Фридрих фон Цолерн Албрехт Красивия Конрад III фон Нюрнберг Хелена фон Нюрнберг Анна фон Нюрнберг Агнес фон Нюрнберг Катарина фон Нюрнберг |
| Съпруга | няма |
| Деца | няма |
| Бертхолд фон Цолерн в Общомедия | |
Бертхолд фон Цолерн (на немски: Berthold von Zollern; * 1320, Нюрнберг; † 16 септември 1365, замък Вилибалдсбург, Айхщет) от франкския род Хоенцолерн, е княжески епископ на Айхщет (1351 – 1365), канцлер на император Карл IV.
Живот
[редактиране | редактиране на кода]Той е син на бургграф Фридрих IV от Нюрнберг и съпругата му Маргарета от Каринтия от род Горица-Тирол († 1348), дъщеря на граф Албрехт фон Тирол († 1292), и внучка на херцог Майнхард II. Брат е на Йохан II, който последва баща му като бургграф на Нюрнберг, Фридрих фон Цолерн е княжески епископ на Регенсбург (1340 – 1365), Албрехт Красивия, бургграф на Нюрнберг.
През 1333 г. Бертхолд влиза на 13 години в Тевтонския орден и става „ландкомтур“ на Франкония (1345 – 1349) и Прусия. Папа Климент VI го прави през 1351 г. епископ на Айхщет. След това е ръкоположен за дякон и свещеник. В Рим е помазан за епископ и през октомври 1351 г. започва службата си в Айхщет. Бертхолд получава регалиите от император Карл IV на 24 юни 1354 г.
През октомври 1354 г. Бертхолд свиква диоцески събор в Айхщет. Той поправя улици, започва да строи замък Вилибалдсбург и през 1355 г. се мести там (неговите наследници остават там до 1725 г.). Бертхолд става канцлер на император Карл IV, който му подарява затова привилегии.
Бертхолд дава обежище на Тиролския граф и херцог на Горна Бавария Майнхард III, който бяга от своя чичо баварския херцог Стефан II.
През 1365 г. той придружава императора до Авиньон. На връщане се разболява в Шпайер и умира малко след това в своя замък в Айхщет. Погребан е в гробницата на Цолерните в манастир Хайлсброн.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Klaus Kreitmeir: Die Bischöfe von Eichstätt. Verlag der Kirchenzeitung. Eichstätt 1992. S. 54 – 56
- Carl Friedrich Pauli: Allgemeine preußische Staats-Geschichte samt aller dazugehörigen Königreichs, Churfürstenthums, Herzogthümer, Fürstenthümer, Gref- und Herrschaften aus bewährten Schriftstellern und Urkunden bis auf gegenwärtige Regierung. Erster Band, Halle 1760, S. 43.
- Karl Ried: Berthold von Hohenzollern. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 2, Duncker & Humblot, Berlin 1955, ISBN 3-428-00183-4, S. 153 (Digitalisat).
- Alfred Wendehorst: Das Bistum Eichstätt. Band 1: Die Bischofsreihe bis 1535. Reihe: Germania Sacra – Neue Folge 45. Berlin 2006. ISBN 978-3-11-018971-1, S. 167 – 173 (Digitalisat)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Хоенцолерн-родословно дърво, hohenzollern-home.com