Бернхард фон Харденберг
Бернхард фон Харденберг | |
германски благородник, рицар | |
Роден | |
---|---|
Герб | |
Семейство | |
Деца | Херман фон Харденберг |
Бернхард фон Харденберг (на немски: Bernhard von Hardenberg, Ritter; * пр. 1219; † сл. 1241) е рицар от стария долносаксонски благороднически род Харденберг. Той е първият споменат от фамилията. Родът не е роднина с род Харденберг от Вестфалия.
Произход
[редактиране | редактиране на кода]Той е син на Бернхард де Нофали (* пр. 1189; † сл. 1207) и съпругата му фон Бофентен, дъщеря на Гюнтер фон Бофентен. Внук е на Бернхард фон Тюдингхаузен (* пр. 1139; † сл. 1151) и племенник на рицар Бернхард де Нофали (* пр. 1189; † сл. 12094). Брат е на Гюнтер де Харденбург (* пр. 1219; † 1245/1247) и на Херман де Харденберг († сл. 1229).
От 1219 г. фамилията има името фон Харденберг и живее оттогава в замък Харденберг. Родът е издигнат на имперски граф през 1778 и през 1814 г. на пруски княз и граф. През 1814 г. неговият потомък фрайхер Карл Август фон Харденберг (1750 – 1822) е издигнат на княз и в периода 1804 – 1806 г. е външен министър на Прусия и държавен канцлер от 1810 до 1822 г.
Деца
[редактиране | редактиране на кода]Бернхард фон Харденберг има трима или четирима сина:[1][2]
- Хериманус фон Харденберг де Тутигехузен (* пр. 1264; † сл. 1312), рицар; има децата:
- Енгелберт фон Харденберг (* пр. 1297; † сл. 1305), рицар, женен за София фон Шпигелберг († сл. 1331), има деца
- Вернер фон Харденберг († сл. 1312)
- Герхард фон Харденберг (* пр. 1303; † сл. 1347), има син:
- Херман фон Харденберг (* пр. 1330; † сл. 1376), рицар
- Ермгард фон Харденберг, омъжена за Готшалк фон Плесе
- Бернардус де Тутигехузен (* пр. 1229; † сл. 1248), рицар, женен за фон Баленхаузен; има син:
- Херман фон Баленхаузен (* пр. 1219; † сл. 1292), кнапе
- Тидрикус (Дитрих) де Тутигехузен (* пр. 1245; † сл. 24 септември 1287/сл. 1289), рицар, пфанд-господар на Харденберг женен I. за фон Аделебзен и има три сина и от други две връзки още пет сина и една дъщеря
- Херман фон Харденберг († сл. 1264); има син:
- Херман фон Харденберг († сл. 17 март 1311)
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Hans-Joachim Mähl: Hardenberg, niedersächsisches Adelsgeschlecht. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 7, Duncker & Humblot, Berlin 1966, ISBN 3-428-00188-5, S. 651
- Johann Wolf: Geschichte des Geschlechts von Hardenberg, Theil 2, mit 123 Urkunden, Göttingen 1823, Teil 1, Teil 2
- Karl Heinrich von Lang: Die Geschichte des Geschlechts von Hardenberg, 1793; 1965 veröffentlicht durch Hans Adolf Graf von Hardenberg
- J. Wolf, Geschichte des Geschlechts v. H., II. 200, Göttingen 1823. – L. v. Sichart, Geschichte der königlich hannoverschen Armee, III, Hannover 1870.
- Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. XIX, Tafel 6.
- Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XIX, Tafel 6.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Bernhard v.Hardenberg, Ritter, ww-person.com
- ↑ Bernhard von Hardenberg, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Grafen von Hardenberg Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine., Schlossarchiv Wildenfels