Направо към съдържанието

Бернард Мандевил

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бернард Мандевил
Bernard de Mandeville
Роден
Починал
21 януари 1733 г. (62 г.)

Учил вЛайденски университет
Бернард Мандевил в Общомедия

Бернар Мандевил, или понякога де Мандевил, е холандски, а след това британски писател от 1690 година, роден на 15 ноември 1670 в Ротердам и починал на 21 януари 1733 в Хакни, Лондон Бороу, Англия.

Правнук на Мишел де Мандевил, нормандски хугенот, който емигрира в Холандия около 1595 г.[1], Мандевил учи философия и медицина в университета в Лайден, където става доктор по медицина през 1691 г.[2], а от 1693 г. се установява в Англия.

Става известен с поемата си „Басня за пчелите“, публикувана за първи път през 1705 г. под заглавието „Мърморещия кошер или мошениците, станали почтени хора“ и преиздадена и коментирана през 1714 – 1723 г. под заглавието „Басня за пчелите или Частни пороци и обществени ползи“.

Той поддържа идеята, че порокът, който подбужда търсенето на богатство и власт, от само себе си създава добродетел, защото реализирайки желанията, той най-вероятно носи богатство, което се стича от върховете до основата на обществената йерархия. Мандевил вярва също така, че войната, кражбите, проституцията, алкохолът и наркотиците, алчността в крайна сметка са „от полза на гражданското общество“: „Бъдете алчни, егоистични, харчете за собствено удоволствие толкова, колкото можете, защото така ще направите най-доброто, което можете за просперитета на вашата нация и за щастието на вашите съграждани“[3].

Философията на Бернар Мандевил е повлияла силно на икономиста Адам Смит[3], а също и на философа Фридрих Хайек, който по-специално се интересува от трудовете му по психология.

Басня за пчелите, 1924 г.
  • Typhon: a Burlesque Poem (1704)
  • Aesop Dress'd, or a Collection of Fables writ in Familiar Verse (1704)
  • The Planter's Charity (1704)
  • The Grumbling Hive, or Knaves Turn'd Honest, 1705
  • The Virgin Unmasked (1709, 1724, 1731, 1742)
  • Fable of the Bees: or, Private Vices, Publick Benefits, 1714 – 1723
  • Treatise of the Hypochondriack and Hysterick Passions (1711, 1715, 1730)
  • Free Thoughts on Religion (1720)
  • A Modest Defence of Publick Stews (1724)
  • An Enquiry into the Causes of the Frequent Executions at Tyburn (1725)
  • The Origin of Honour and the Usefulness of Christianity in War (1732)
  1. [[[:Шаблон:Google Books]]  L’Intermediaire des Chercheurs et Curieux]. Paris, 1967. (на френски).
  2. M. Simonazzi, Bernard Mandeville e la cura psicologica, in Id., La malattia inglese. La melanconia nella tradizione filosofica e medica inglese, intr. T. Gregory, Bologna, Il Mulino, 2004, p.293 – 411.
  3. а б Dany-Robert Dufour. Les Prospérités du vice // Le Monde diplomatique. 2017-12-01. Посетен на 2018-01-11.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Bernard_Mandeville_(philosophe) в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​