Направо към съдържанието

Бернардо Паскини

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бернардо Паскини
Bernardo Pasquini
Роден
Починал
22 ноември 1710 г. (72 г.)
ПогребанРим, Италия
Бернардо Паскини в Общомедия

Бернардо Паскини (на италиански: Bernardo Pasquini)[1] е италиански композитор на опери, оратории, кантати и клавирна музика. Известен виртуозен клавирист, той е един от най-важните италиански композитори за клавесин между Джироламо Фрескобалди и Доменико Скарлати, като прави и значителен принос в операта и ораторията.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]
Паскини притежава този негов портрет от Андреа Поцо.

Паскини е роден в Маса във Валдиниеволе (днес Маса и Коциле в провинция Пистоя, Тоскана). Той е ученик на Мариото Бочантини в Уцано (Пистоя). Когато е на 13 години, той се премества във Ферара с чичо си Джовани Паскини, където на 16-годишна възраст става органист на Accademia della Morte и служи от 1653-55 г., престижна длъжност, която по-късно ще послужи като стартова площадка за неговите наследници.[2]

Той бързо е привлечен в Рим и през 1657 г. е назначен за органист на Санта Мария във Валичела (Chiesa nuova). През февруари 1664 г. той е назначен за органист на базиликите Санта Мария Маджоре и Санта Мария ин Арачели. Накрая, след десет години в Рим, през ноември 1667 г. той влиза в дълъг период на служба на семейство Боргезе, ползвайки се от покровителството на принц Джовани Батиста Боргезе, а от май 1693 г. и на неговия син и наследник, принц Маркантонио Боргезе.[3]

Като композитор и клавирист Паскини сътрудничи на музикални изпълнения за множество известни покровители в Рим, като кардиналите Флавио Киджи, Бенедето Памфили и Пиетро Отобони.[4]

Кристина, кралицата на Швеция, изиграва важна роля в кариерата му и именно в нейна чест оперите му L'Alcasta (либрето от Джовани Филипо Аполони) и Il Lisimaco (либрето от Джакомо Синибалди) са изпълнени съответно през 1673 и 1681 г.[5] Първата му опера за кралица Кристина се фокусира върху темата за справедливото женско отмъщение и включва невероятно богато украсено посвещение, което сравнява кралицата с Александър Велики.[6]

От 1671 до 1692 г. Паскини пише „не по-малко от 16 опери, 15 оратории и около 70 кантати“.[7] Той композира множество опери, всички поставени за първи път в Рим между 1672 и 1692 г., и впоследствие изпълнявани повторно в цялост или като откъси в различни италиански театри (Флоренция, Пиза, Неапол, Ферара, Перуджа, Генуа, Римини и др.).

Паскини е известен учител по клавесин. Сред неговите ученици са Томазо Бернардо Гафи и неговият племенник Феличе Бернардо Рикордати. Много важни музиканти от края на 1600-те и началото на 1700-те са получавали уроци от него, включително Георг Муфат, който хвали Паскини за това, че го е научил на „италианския начин на свирене на орган и клавесин“.[7] Паскини преподава на много други забележителни музиканти от епохата, включително Йохан Филип Кригер, Джузепе Фабрини, Флориано Арести, Йохан Георг Кристиан Щьорл и Франц Якоб Хорнек, а вероятно също Фердинанд Тобиас Рихтер и Карло Доменико Драги.[8]

Паскини умира в Рим на 21 ноември 1710 г. и е погребан в енорийската си църква Сан Лоренцо в Лучина. Гробният паметник, който все още съществува в църквата, е издигнат от неговия племенник Рикордати и ученика му Гафи.

Неговата клавишна музика е почти изцяло запазена в четири ръкописни тома, съставени в периода от около 1691 до 1708 г. от композитора и негови сътрудници. Понастоящем томовете се съхраняват в Берлинската държавна библиотека (Landsberg 215) и Британската библиотека, Лондон (Доп. 31501/I–II–III).

Произведения

[редактиране | редактиране на кода]

Опери

  • La Sincerità con la Sincerità ovvero il Tirinto (1672)
  • L'amor per vendetta ovvero l'Alcasta (1673)
  • La donna ancora è fedele (1676)
  • Учител по Тресполо (1677)
  • La forza d'amore (преди 1679)
  • Dov'è amore è pietà ( Ipermestra ) (1679)
  • L'Idalma, ovvero chi la dura la vince (1680)
  • Il Sidonio ovvero il raro esempio di costanza e fede (1680)
  • Il Lisimaco (1681)
  • Тесалоника (1683)
  • Ариана (1685)
  • Il silentio d'Arpocrate (1686)
  • Santa Dimna figlia del re d'Irlanda (1687; само действие 2; действие 1 Алесандро Мелани ; действие 3 Алесандро Скарлати )
  • I giochi troiani (1688)
  • La caduta del regno delle Amazzoni (1690)
  • Алесио (1690)
  • Il Colombo overo l'India scoperta (1690)
  • Евдосия (1692)

Оратории

  • Caino e Abele (1671)
  • Agar (1675)
  • Assuero (1675)
  • Sant'Alessio (1675)
  • Santa Agnese (1678)
  • Divae Clarae triumphus (1682)
  • L'idolatria di Salomone (1686)
  • I fatti di Mosè nel deserto (1687)
  • Il martirio dei santi Vito, Modesto e Crescenzia (1687)
  • La sete di Cristo (1689)
  • La caduta di Salomone (1693)
  • Davide trionfante contro Goliath (1694)
  • S. Maria di Soria (1694)
  • S. Filippo Neri (кантата)

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Morelli, Arnaldo. Pasquini, Bernardo // Dizionario Biografico degli Italiani. Т. 81. 2014.
  2. ↑ Ferrara remembers the masters of the Academy of Death // estense.com.
  3. ↑ Morelli 2016, с. 86 – 89.
  4. ↑ Dominguez, José María. Corelli, Politics and Music during the Visit of Philip V to Naples in 1702 // Eighteenth Century Music 10 (1). 2013. DOI:10.1017/S1478570612000371. с. 93–108.
  5. ↑ C. Sartori, I libretti italiani a stampa dalle origini al 1800, Cuneo, 1990–1994, #1439, 14299
  6. ↑ de Lucca, Valeria. L'Alcasta and the Emergence of Collective Patronage in Mid-Seventeenth-Century Rome // The Journal of Musicology 28 (2). с. 195–230.[неработеща препратка]
  7. ↑ а б Morelli, Arnaldo. Bernardo Pasquini's Cantatas // Journal of the Royal Musical Association 141 (1). 2016. DOI:10.1080/02690403.2016.1151246. с. 233–243.
  8. ↑ Morelli 2016, с. 97 – 98, 333.

Цитирана литература

  • Morelli, Arnaldo. La virtù in corte. Bernardo Pasquini (1637–1710). Lucca, Libreria Musicale Italiana, 2016. ISBN 978-8870968873. (на италиански)

Допълнителна информация

[редактиране | редактиране на кода]
  • Morelli, Arnaldo. Pasquini, Bernardo // Die Musik in Geschichte und Gegenwart – Personenteil. 2nd. Т. 13. Kassel, 2007. с. 168–171.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Bernardo Pasquini в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Бернардо_Паскини&oldid=12085802“.