Берингов вретенар

Берингов вретенар

Природозащитен статут

Незастрашен

Класификация

царство: Животни (Animalia) (без ранг): Вторичноустни (Deuterostomia) тип: Хордови (Chordata) (без ранг): Ръкоперки (Sarcopterygii) (без ранг): Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha) (без ранг): Стегоцефали (Stegocephalia) (без ранг): Амниоти (Amniota) (без ранг): Сауропсиди (Sauropsida) клас: Влечуги (Reptilia) (без ранг): Диапсиди (Diapsida) (без ранг): Архозавроморфи (Archosauromorpha) (без ранг): Архозаври (Archosauria) (без ранг): Динозавроморфи (Dinosauromorpha) (без ранг): Динозавроподобни (Dinosauriformes) разред: Гущеротазови (Saurischia) (без ранг): Неотераподи (Neotheropoda) клон: Целурозаври (Coelurosauria) клон: Neocoelurosauria клон: Манираптообразни (Maniraptoriformes) клон: Манираптори (Maniraptora) (без ранг): Авиали (Avialae) клас: Птици (Aves) разред: Дъждосвирцоподобни (Charadriiformes) семейство: Бекасови (Scolopacidae) род: Limnodromus вид: Берингов вретенар (L. scolopaceus)

Научно наименование

Limnodromus scolopaceus (Say, 1823)

Разпространение

Берингов вретенар в Общомедия

[ редактиране ]

Берингов вретенар (Limnodromus scolopaceus или дългоклюн вретенар) са вид птици от семейство Бекасови (Scolopacidae).

Описание

Птиците притежават лятно и зимно оперение. Лятната окраска е кафяво-черна по гърба, изпъстрена с бели и рижи петна. Надолу към корема постепенно стават бели. Гърдите са изпъстрени с кафяво-сиви петна. Зимното оперение е сиво, а в областта на корема – бяло. Младите птици са с по-светло оперение.

Географско разпространение

Limnodromus scolopaceus е прелетна птица. Обитава тундровите райони на Северна Америка и Източен Сибир. В Русия се среща от долината на река Индигирка до Чукотския полуостров. Неголяма, но постоянна по численост популация гнезди и на остров Врангел. Може да се наблюдават и малки групи от тези птици и в Западна Европа. Зимува в страните от Северна и Латинска Америка от южните части на Северна Америка до Бразилия, Гватемала и морските брегове на Перу.

Обитава заблатени тундрови низини по бреговете на малки езерца. За гнездене предпочита райони на субарктическата тундра и лесотундра. Храна намира посредством дългия си клюн, който забива дълбоко в почвата. Основното меню на птицата е съставено от насекоми, молюски и други безгръбначни.

Размножаване

Ежегодната плътност и разпределение на гнездене се мени в значителна степен. Гнездата са добре замаскирани в тревата. Снасят по 4 яйца в цвят охра с размити тъмнокафяви петна. Яйцата са с размери 44,4 × 30,4 mm, с тегло 21 g. Мътенето продължава около 20 дена. В първите дни яйцата се мътят от самката, а към края с това задължение се заема мъжкият.

Разпространение в България

За първи път в България видът е установен през м. декември 2021 г. в южната част на Атанасовското езеро от орнитолозите Петър Янков и Кирил Бедев. Наблюдаваните птици са били двойка, която е останала почти един месец в защитената местност Бургаски сколници.