Берингер фон Гамбург
| Берингер фон Гамбург | |
| господар на замък Гамбург | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1170 г.
|
Берингер фон Гамбург (на немски: Beringer von Gamburg; * пр. 1139; † ok. 1170 или сл. 1220) е господар на замък Гамбург (част от Вербах) и един от четиримата основатели на манастир Бронбах (във Вертхайм) в Баден-Вюртемберг.
Произход и управление
[редактиране | редактиране на кода]
Той е споменат с брат му Трагебото фон Гамбург в документ от Вюрцбург от 1139 г.
През 1157 г. Берингер I получава „каструм Гамбург“ от архиепископ Арнолд фон Зеленхофен. Берингер дава на архиепископа затова „вилула Бруненбах“ (при Бронбах), който го дава на цистерцинките.
Синът му Берингер II фон Гамбург (* ок. 1170; † 1219) е в свитата на епископа на Вюрцбург Готфрид фон Шпитценберг в третия кръстоносен поход през Балкана на император Фридрих I Барбароса. След 1190 г. той се въръща в родината си. През май 1194 г. той тръгва с император Хайнрих VI за Италия. Той украсява палата в Гамбург.
Родът измира през края на 13 век, територията отива обратно на манастир Майнц.[1][2][3]
Фамилия
[редактиране | редактиране на кода]Берингер фон Гамбург се жени за Метхилдис фон Хагенхаузен († сл. 1221), внучка на Герхард I фон Хагенхаузен († сл. 1166 или сл. 1178).[4] Те имат един син:
- Берингер II фон Гамбург (* ок. 1170; † 1219), женен за племенница на по-късния архиепископ на Майнц Зигфрид II фон Епщайн
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Leonhard Scherg: Die Zisterzienserabtei Bronnbach im Mittelalter. Würzburg 1876, S. 241 (Mainfränkische Studien 14)
- Peter Müller: Kloster Bronnbach 1153 – 1803. 650 Jahre Zisterzienser im Taubertal. Archivverbund Main-Tauber, Wertheim Aisch 2007, ISBN 3-87707-607-6, S. 11 – 35
- Volker Rödel: Die Gamburg. Geschlecht und Burgbesatzung im 12. und 13. Jahrhundert nach den Schriftquellen. In: Burgen und frühe Schlösser in Thüringen und seinen Nachbarländern. Deutscher Kunstverlag, München/Berlin 2000, ISBN 3-422-06263-7, S. 231 – 242 (Forschungen zu Burgen und Schlössern. Band 5)
- Helga Fabritius: Die mittelalterlichen Wandmalereien der Gamburg. In: Burgen und frühe Schlösser in Thüringen und seinen Nachbarländern. Deutscher Kunstverlag, München/Berlin 2000, ISBN 3-422-06263-7, S. 253 – 264 (Forschungen zu Burgen und Schlössern. Band 5)
- Peter Rückert: Die Edelfreien von Lauda, Zimmern und Gamburg. In: Hochmittelalterliche Adelsfamilien in Altbayern, Franken und Schwaben. Hrsg. von Ferdinand Kramer und Wilhelm Störmer. Kommission für Bayerische Landesgeschichte, München 2005, ISBN 3-7696-6874-X, S. 591 – 642, S. 628 (Studien zur Bayerischen Verfassungs-und Sozialgeschichte XX) – (Kreuzzugsteilnahme Beringers II.)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Gamburger Geschichte
- ↑ Vorwort zum Inventar des Gemeindearchivs Gamburg Bd. 1, 1997
- ↑ Geschichte von Gamburg // Архивиран от оригинала на 2021-02-28. Посетен на 2021-01-31.
- ↑ Beringer v.Gamburg, ww-person.com