Бережански замък
Бережански замък Бережанський замок | |
Реконструираният вид на замъка | |
Местоположение в Бережани | |
Информация | |
---|---|
Страна | Украйна |
Терит. единица | Тернополска област |
Местоположение | Бережани |
Статут | Паметник на архитектурата от държавно значение |
Бережански замък в Общомедия |
Бережанският замък (на украински: Бережанський замок) е масивна структура в град Бережани, Тернополска област на Украйна.
Резиденция[редактиране | редактиране на кода]
Първото писмено споменаване на Бережани датира от 1375 1375 година. През 1530 г. полският крал Сигизмунд I разрешава на хорунжий Николай Сенявски, който притежава тези места, да основе град с магдебургски права на мястото на малко селище. През 1534 г. на остров, заобиколен от река Златна Липа, Сенявски основава замък от дялан камък; строителството на замъка е завършено през 1554 г. Това е семейната резиденция на рода, шедьовър на еклектичната естетика, имитираща кралския замък Вавел в Краков. През 1620 г. А. Сенявски построява църква от дялан камък, която е укрепена със стени с бойници. През същата година отряд от кримски татари, нахлува в района на Бережани, но дори не се опитва да щурмува градските укрепления. През 1630 г., поради разрастването на града, освен стария град, Новият град и част от Адамовка също са оградени със стени, а в замъка е построен арсенал.
През 1648 и 1649 г. градът е превзет два пъти от въстанали казаци, но те не успяват да превземат замъка Бережани. През 1655 г. местните жители доброволно предават града и замъка на шведската армия.
През 1666 г. отговорността за ремонта на градските укрепления е възложена на еврейската общност. Тази работа е извършена старателно, тъй като през 1667 г. Бережани издържа на две казашки обсади. Но през 1675 г. отрядите на турския паша Ибрахим Шишман ограбват Бережани; замъкът отново устоява.
Упадък[редактиране | редактиране на кода]
Следващите собственици на замъка, родовете Чарторийски (от 1726), Любомирски (от 1778), Потоцки (от 1816 г.) не се интересуват от замъка, той се използва като склад и дори като пивоварна и постепенно рухва. Към 1908 г. той е в толкова окаяно състояние, че е забранено да се влиза в него. Последният собственик на замъка Бережани, граф Якуб Ксаверий Потоцки, го предава на полската армия след Първата световна война.
През първата половина на XIX век стените на града са разрушени, а на част от тяхното място е основан малък парк.
През 1916 – 1917 г. Бережани е почти на линията на австрийско-руския фронт. В замъка са разположени военни части и той често е подлаган на артилерийски огън.
Проектите за реставрация на замъка съществуват още през 19 век, но през 21 век катастрофалното състояние на Бережаниския замък и църквата към него продължава да се задълбочава.
От 2009 г. през юни в замъка Бережани се провежда фестивал.[1]
-
Замъкът Бережани на пощенска картичка, 1917 г.
-
Църквата „Света Троица“
-
Замъкът Бережани
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Оконченко І. Бережанські фортифікації XVI—XVII ст. // Галицька брама, 2002, № 7 – 9 (91 – 93), с. 8 – 11.
- Парацій В. Бережансьий замок // Галицька брама, 2002, № 7 – 9 (91 – 93), с. 12 – 17.
- Пламеницька О. Деякі аспекти хронології та типології Бережанського замку в контексті формування урбаністичної системи міста // Українська академія мистецтва. Дослідницькі та науково-методичні праці. – Вип. 18. – Київ, 2011. – С. 257 – 270.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ ((uk)) Фестиваль Бережанського замку Архив на оригинала от 2016-04-12 в Wayback Machine.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ((ru)) Замъкът в Бережани
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Бережанский замок“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |