Бено Юнеман
| Бено Юнеман | |
| немски композитор | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Бено Юнеман в Общомедия | |
Бено Юнеман (на немски: Benno Jünemann; р. 1 април 1924 г. в Мерзебург, Саксония-Анхалт; п. 21 юли 2011, Люденшелд) е немски композитор, хоров диригент, органист и педагог. Учи немска литература и музика (пиано) в университета в Лайпциг, учител в Илменау, Тюрингия, 1957 г. в Людингаузен, Мюндстерланд, а от 1959 г. в Плетенберг, Зауерланд, Северен Рейн-Вестфалия.[1]
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]- Автор е и съставя музика по „Песен на любовта“ (Das Hohelied der Liebe) от ап. Павел: Вяра, Надежда и Любов, 2004
- Песен за Свети Франциск от Асизи в четири части за смесен хор, орган, сопран и бас соло през 1995 г.
- Песен по стихотворенията от Теодор Щорм в четири части за смесен хор
- „Славеят“ от Теодор Щорм в четири части за смесен хор
- „Не гледайте какво правят другите“ от Кристиан Моргенщерн за смесен хор
- Песен по Псалм 126
Текст на Das Hohelied der Liebe
[редактиране | редактиране на кода]- Коринтяни 13
- Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка.
- И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.
- И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува.
- Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,
- не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,
- не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,
- всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.
- Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.
- Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме;
- но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.
- Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.
- Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат.
- И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.
В музиката
[редактиране | редактиране на кода]Hohelied der Liebe[2] е композирана за смесен хор песен в четири части от Бено Юнеман. През 2004 година е включена в албума с аранжимент на Лакримоса Lichtgestalt от 2005. Текст Апостол Павел, музика и аранжимент Тило Волф[3] със съпровод на Лондонския симфоничен хор и оркестър.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Benno Jünemann // plettenberg-lexikon.de. Архивиран от оригинала на 2022-01-25. Посетен на 11 септември 2022.
- ↑ „Hohelied“ е лутеранското име на старозаветната книга „Песен на песните“
- ↑ Lacrimosa – Lichtgestalt // discogs.com. Посетен на 11 септември 2022.