Белото камене
| Белото камене | |
| Местоположение | |
|---|---|
  Белото камене Местоположение в България Област Смолян | |
| Страна |  България |
| Област | област Смолян |
| Археология | |
| Вид | Светилище |
| Период | ХV век пр. Хр. – ІІ век сл. Хр. |
| Епоха | Античност |
„Скалното светилище Белото камене“ се намира на скалисто възвишение над с. Дуня, (Област Смолян).[1]
Описание и особености
[редактиране | редактиране на кода]Името на светилището идва от белите варовикови скали, от които е съставено скалистото възвишение. Надморската височина на скалния масив е приблизително 700 m. Светилището е частично проучено през 1979 г. То е причислено от изследователи – археолози към тип тракийско светилище, разположено на естествено скално възвишение със сравнително малка по площ тераса, покрита частично със землен насип. В този случай обикновено оградни зидове маркират култовата площ. На най-високата част при светилището в местността „Белото камене“, в скалите има следи от издигане на строително съоръжение от нетраен материал (дърво) и глинена замазка за култово съоръжение. В периода на почитането на мястото (ХV век пр. Хр. – ІІ век сл. Хр.), в процепите между скалите хората са депонирани дарове за почитаните божествата – натрошени глинени съдове със специфична богата украса и монети. Вероятно при обявяването на християнството за официална религия в Римската империя през 330 г., светилището е било изоставено.[2][3]
Обектът е археологическа недвижима културна ценност. Находките от проучванията се съхраняват в РИМ „Стою Шишков“ – гр.Смолян. Най-интересната от тях е колективна находка от еднотипни 726 бронзови монети сечени в античния град Марония, голям номинал, от ІІ-І век пр. Хр.[4]
Социализация
[редактиране | редактиране на кода]През 2005 г. обектът е оборудван с информационни табели и включен в маршрути на културен туризъм, предлагани в гр.Златоград.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ bulgariatravel.tv Белите камъни // Архивиран от оригинала на 2015-07-11. Посетен на 2015-07-10.
- ↑ ВЪЛЧАНОВА, Христина. Ранно тракийско поселение край село Старцево, Смолянски окръг. // И з в. музеите Юж. България, 12, 1986, с. 67 – 84
- ↑ К. Кисьов. Скални светилища в Родопите и Горнотракийската низина, представени с археологически материали и обекти от Смолянско и Пловдивско. Тракийската култура в Родопите и горните поречия на реките Марица, Места и Струма. Смолян.1990, 64 – 74.
- ↑ МИТЕВА, Маргарита. Монетно съкровище край с. Старцево. Р о д. у с т р е м; Здравец, № 9, 28 септември 1990, с. 2.
| |||||||
