Белоруската гара
| Белоруската гара | |
| Белорусский вокзал | |
| Режисьори | Андрей Смирнов |
|---|---|
| Продуценти | Вячеслав Давидов, Борис Давидов |
| Сценаристи | Вадим Трунин |
| В ролите | Евгений Леонов, Анатолий Папанов, Всеволод Сафонов, Алексей Глазирин, Нина Ургант |
| Музика | Булат Окуджава |
| Оператор | Сергей Бондарев |
| Разпространител | „Мосфилм“ |
| Премиера | 30 април 1971 г. |
| Времетраене | 101 мин. |
| Страна |  СССР |
| Език | Руски |
| Външни препратки | |
| IMDb | |
„Белоруската гара“ (на руски: Белорусский вокзал) е съветски игрален филм от 1970 година на режисьора Андрей Смирнов. Премиерата на филма е на 30 април 1971 година.[1]
.jpg)
Героите на филма се разделят на Белоруската гара в Москва, когато се прибират от Отечествената война, през лятото на 1945 г. След близо четвърт век те се срещат отново на нея, за да отидат на погребението на другар от военните години.[2]
Филмът е известен с песента на Булат Окуджава „Нам нужна одна победа“ („Здесь птицы не поют“ или „Десятый наш десантный батальон“), създадена специално за него. Във филма я изпълнява Нина Ургант (в ролята на медицинската сестра Рая), а на края на филма музикалната тема се повтаря в оркестров аранжимент на Алфред Шнитке, без думи.[3][4]
Cюжет
[редактиране | редактиране на кода]
Внимание: Текстът по-долу разкрива сюжета на произведението (или части от него)!
Войници, служили в един полк, се разделят на гарата през лятото на 1945 г. Последният път, когато се събират, е на рождения ден на бившия им командир Валентин Матвеев на 27 септември 1946 г. Повече от двадесет години по-късно те се срещат отново, за да изпратят Матвеев в последния му път. Болезнените сцени на погребението не им позволяват да почетат адекватно другаря от фронтовата линия.
И четиримата приятели, един от които е станал директор на московски завод, другите – главен счетоводител, журналист от Калининград и прост механик на комунални мрежи – постоянно разсеяни от служебните и ежедневните си проблеми, пътуват из Москва в търсене на място, където да седят тихо и да говорят. Оказвайки се в различни ситуации, героите на филма си припомнят военното братство и взаимопомощта, показват дълбоки черти на характерите и, въпреки миналите години, все още са верни на приятелството от фронтовата линия. Образът на покойния им командир, невидимо присъстващ в картината, продължава да им служи като морален ориентир.
В края на филма те се събират в къщата на някогашната батальонна медицинска сестра. Поразена от новината за смъртта на Матвеев, тя намира сили да изпее любимата им песен – за тяхната военна част, 10-и десантен батальон на 1-ви белоруски фронт.
Филмът ясно показва контраста между чувствата, мислите и мотивите на фронтовите войници и техните по-млади съвременници. В него няма нито една батална сцена, действието се развива четвърт век след Победата, а изстрели се чуват само на гробището по време на прощалния салют. Но филмът на Андрей Смирнов е единодушно признат за едно от най-добрите произведения за Великата отечествена война.
Създатели
[редактиране | редактиране на кода]- Сценарист – Вадим Трунин
- Постановчик – Андрей Смирнов
- Главен оператор – Павел Лебешев
- Главен художник – Владимир Коровин
- Звукорежисьор – Ян Потоцки
- Песен „Нам нужна одна победа“ („Здесь птицы не поют“), написана от Булат Окуджава, оркестров аранжимент от Алфред Шнитке
- Редакция Валерия Белова
- Костюмите на Алина Будникова
- Режисьор на картината – Алексей Стефански
Актьорски състав
[редактиране | редактиране на кода]- Раиса Куркина е вдовицата на Лидия Матвеева, съпругата на бившия командир
- Евгений Леонов – Иван Приходко, скаут
- Анатоли Папанов – Николай Иванович Дубински, бивш радист, след това счетоводител
- Алексий Глазирин – Виктор Сергейевич Харламов, командир на сапьорна рота, след това директор на завода
- Всеволод Сафонов – Алексей Константинович Кирюшин, журналист, бивш миньор-разрушител
- Нина Ургант е Рая, бивша медицинска сестра на първа линия
- Людмила Аринина е лекар
- Любов Соколова е съпруга на Иван Приходко
- Маргарита Терехова – Наталия Шипилова (епизод)
- Юрий Волинцев е полицай
- Валентина Ананьина – Катя
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Гулин, Игорь. Нам нужна одна легенда // Коммерсантъ Weekend. 20 април 2021. Архивиран от оригинала на 2021-05-03. Посетен на 6 април 2023.
- ↑ Белоруската гара // cinefish.bg. Посетен на 6 април 2023.
- ↑ Быков, Д. Л. Булат Окуджава. Москва, Молодая гвардия, 2009. ISBN 978-5-235-03197-5. с. 604 - 605.
- ↑ Кулебякина, Ава. Нина Ургант: «80 лет - несчастье, горе, беда. Это болезнь и отчаяние» // aif.ru. 4 септември 2009. Посетен на 27 май 2023.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Полнометражный художественный кинофильм „Белорусский вокзал“ (1970, драма, 101 минута): Бесплатный онлайн просмотр в „Золотой коллекции Мосфильма“ на сайте „mosfilm.ru“Архив на оригинала от 2018-05-14 в Wayback Machine.
- Белорусский вокзал – сайт
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Белорусский вокзал (фильм)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |