Белонога мишка

	Белонога мишка
	Природозащитен статут
	; Незастрашен
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):	Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):	Зверозъби влечуги (†Theriodontia)
клас:	Бозайници (Mammalia)
(без ранг):	Еутерии (Eutheria)
разред:	Гризачи (Rodentia)
семейство:	Хомякови (Cricetidae)
род:	Американски еленови мишки (Peromyscus)
вид:	Белонога мишка (P. leucopus)
	Научно наименование
	Peromyscus leucopus (Rafinesque, 1818)
	Белонога мишка в Общомедия
	[ редактиране ]

Белоногата мишка (Peromyscus leucopus) е малък северноамерикански гризач от семейство Хомякови. Видът е естествен резервоар на различни видове хантавируси^[2] и Borrelia burgdorferi, причинител на Лаймска болест.^[3]

Разпространение

Видът е разпространен в източните и централните части на Сивирна Америка. Северните граници на ареала са от южните части на Квебек и Онтарио на изток с откъсната популация в Нова Скотия и достигат на изток в Саскачеван в Канада. На юг продължава през източните и централните щати на САЩ без крайните югоизточни щати. В Мексико продължава на юг по карибското крайбрежие с изолирана популация на полуостров Юкатан.^[4]

Местообитания

Белоногите мишки живеят в местообитания с разнообразни условия. Най-често се срещат в топли, сухи гори и храсталаци. Те са най-често срещаните малки гризачи в смесените гори в източната част на САЩ. В южните и западните части от ареала им са по-ограничено разпространени, като в тези места се срещат в предимно гористи и полупустинни местности в близост до водни източници. В южната част на Мексико се срещат главно в селскостопански райони.

Морфологични особености

Общата дължина на тялото варира от 150 до 205 mm, като на опашката се падат 65 до 95 mm. Теглото варира от 15 на 25 грама. Горната част на тялото е от бледо до тъмно червеникаво-кафява, а коремът и краката са бели.

Размножаване

В северните популации на тази мишка, размножаването има изразена сезонност, която продължава от март до октомври. В южните популации сезонността се удължава с увеличаване на топлите месеци като в южната част на Мексико размножаването е целогодишно. Бременността е 22-28 дни. При раждането малките са слепи. Очите им обикновено се отварят на около 2 седмици, като малките се отбиват около 1 седмица по-късно. Те са готови да се чифтосват на средна възраст от 44 дни през северните популации и 38 дни в южните популации. Раждат по 2 до 4 пъти годишно, като всяко котило е представено от 2 до 9 малки. В плен белоногите мишки могат да живеят няколко, но в дивата природа се наблюдава почти пълно ежегодно обновяване на популацията.

Източници

↑ Peromyscus leucopus (Rafinesque, 1818). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
↑ RR5109-Front Cover-Hantavirus.p65
↑ Donahue JG, Piesman J, Spielman A. Reservoir competence of white-footed mice for Lyme disease spirochetes // Am. J. Trop. Med. Hyg. 36 (1). януари 1987. с. 92–6.
↑ Linzey, A.V., Matson, J. & Timm, R. Peromyscus leucopus // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 5 февруари 2010. (на английски)

[1] Peromyscus leucopus (Rafinesque, 1818). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)

[2] RR5109-Front Cover-Hantavirus.p65

[pmid3812887-3] Donahue JG, Piesman J, Spielman A. Reservoir competence of white-footed mice for Lyme disease spirochetes // Am. J. Trop. Med. Hyg. 36 (1). януари 1987. с. 92–6.

[iucn-4] Linzey, A.V., Matson, J. & Timm, R. Peromyscus leucopus // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 5 февруари 2010. (на английски)

[1]

[2]

[3]

[4]