Направо към съдържанието

Белогръда зидарка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Белогръда зидарка
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Сауропсиди (Sauropsida)
клас:Влечуги (Reptilia)
(без ранг):Диапсиди (Diapsida)
(без ранг):Архозавроморфи (Archosauromorpha)
(без ранг):Архозаври (Archosauria)
(без ранг):Динозавроморфи (Dinosauromorpha)
(без ранг):Динозавроподобни (Dinosauriformes)
разред:Гущеротазови (Saurischia)
(без ранг):Неотераподи (Neotheropoda)
клон:Целурозаври (Coelurosauria)
клон:Neocoelurosauria
клон:Манираптообразни (Maniraptoriformes)
клон:Манираптори (Maniraptora)
(без ранг):Авиали (Avialae)
клас:Птици (Aves)
разред:Врабчоподобни (Passeriformes)
семейство:Зидаркови (Sittidae)
род:Зидарки (Sitta)
вид:Белогръда зидарка (S. carolinensis)
Научно наименование
Latham, 1790
Разпространение
Белогръда зидарка в Общомедия
[ редактиране ]

Белогръдата зидарка (Sitta carolinensis) е широко разпространен вид северноамериканска птица от семейство Зидаркови.

Видът е разпространен в южните провинции на Канада, почти всички части на континенталната част на САЩ и западната част на Мексико.

Белогръдата зидарка е дребна птица с дължина на тялото 11-18 cm и тегло 20-40 грама. Размахът на крилете ѝ е 22-27 cm. Храни се предимно с насекоми, обитаващи стволовете на дърветата. Това са изключително подвижни птици с плътно телосложение, голяма глава и къса шия. клюнът е длетовиден, остър и здрав.

В различните части на ареала на разпространение се срещат няколко подвида, развили характерни дребни белези.

  • S. c. carolinensis – основен подвид разпространен от североизточната част на континента на запад до Саскачеван и източен Тексас.
  • S. c. nelsoni – разпространен от северна Монтана до Чиуауа в Мексико.
  • S. c. tenuissima – разпространен от Британска Колумбия до Южна Калифорния.
  • S. c. aculeata – разпространен от щата Вашингтон до Долна Калифорния.
  • S. c. alexandrae – разпространен в северната част на Долна Калифорния.
  • S. c. lagunae – разпространен в южната част на Долна Калифорния.
  • S. c. oberholseri – разпространен в югозападен Тексас и източната част на Мексико.
  • S. c. mexicana – разпространен в западната част на Мексико.
  • S. c. kinneari – разпространен в южната част на Мексико, в щатите Гереро и Оахака.
  1. Sitta carolinensis (Latham, 1790). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)