Белогръб кълвач

	Белогръб кълвач
	♂ Белогръб кълвач
	♀ Белогръб кълвач
	Природозащитен статут
	; Незастрашен
	Червена книга на България
	; Застрашен
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Сауропсиди (Sauropsida)
клас:	Влечуги (Reptilia)
(без ранг):	Диапсиди (Diapsida)
(без ранг):	Архозавроморфи (Archosauromorpha)
(без ранг):	Архозаври (Archosauria)
(без ранг):	Динозавроморфи (Dinosauromorpha)
(без ранг):	Динозавроподобни (Dinosauriformes)
разред:	Гущеротазови (Saurischia)
(без ранг):	Неотераподи (Neotheropoda)
клон:	Целурозаври (Coelurosauria)
клон:	Neocoelurosauria
клон:	Манираптообразни (Maniraptoriformes)
клон:	Манираптори (Maniraptora)
(без ранг):	Авиали (Avialae)
клас:	Птици (Aves)
разред:	Кълвачоподобни (Piciformes)
семейство:	Кълвачови (Picidae)
род:	Пъстри кълвачи (Dendrocopos)
вид:	Белогръб кълвач (D. leucotos)
	Научно наименование
	Dendrocopos leucotos (Bechst., 1802)
	Разпространение
	Белогръб кълвач в Общомедия
	[ редактиране ]

Белогръбият кълвач^[3] (Dendrocopos leucotos) е птица от семейство Кълвачови. Среща се и в България.^[4]

Физически характеристики

Белогърбият кълвач е малко по-едър от големия пъстър кълвач (Picoides major), шията и човката са по-дълги, а профилът на главата е по-ъглест. Клоаката е светлочервена на цвят и не е ясно ограничена. Коремът има лек бежовато-розов нюанс. Страните са напетнени по дължина. Мъжкият е с изцяло червено теме, при женския темето е черно. Белогърбият кълвач е висок 25 – 28 см.^[5]

Разпространение

Сравнително широко разпространен в Европа и Азия. В някои региони малоброен.

Начин на живот и хранене

Белогърбият кълвач предпочита влажни смесени гори в близост до реки и езера, като има нужда от много мъртви и гниещи дървета, за да оцелява. Местообитанието трябва да е запазено от сечи, поради което е силно застрашен вид.^[5] В България предпочита стари букови, буково-иглолистни и дъбови гори до 1700 м. н.в., с повече мъртви и отмиращи дървета.^[6]

Храни се с насекоми. Прекарва дълго време на земята в търсене на храна. Белогърбият кълвач е подвижен, но не се плаши много.^[5]

Бележки

↑ Dendrocopos leucotos (Bechst., 1802). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
↑ Червена книга на Република България. Белогръб кълвач. Посетен на 26 март 2012
↑ Приложение № 4 от Закона за биологичното разнообразие // Посетен на 2024-01-02.
↑ BirdLife International. Dendrocopos leucotos // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 17 октомври 2009. (на английски)
↑ ^а ^б ^в Svensson, Lars; Mullarney, Killian; Zetterström, Dan БДЗП Полеви определител на птиците на Европа, Северна Африка и Близкия изток, София: БДЗП, 2013. Print.
↑ Червена книга на Република България, Южен белогръб кълвач. Посетен на 21 април 2017

Тази статия, свързана с птици, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

[1] Dendrocopos leucotos (Bechst., 1802). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)

[2] Червена книга на Република България. Белогръб кълвач. Посетен на 26 март 2012

[:02-3] Приложение № 4 от Закона за биологичното разнообразие // Посетен на 2024-01-02.

[iucn-4] BirdLife International. Dendrocopos leucotos // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 17 октомври 2009. (на английски)

[:0-5] а ^б ^в Svensson, Lars; Mullarney, Killian; Zetterström, Dan БДЗП Полеви определител на птиците на Европа, Северна Африка и Близкия изток, София: БДЗП, 2013. Print.

[6] Червена книга на Република България, Южен белогръб кълвач. Посетен на 21 април 2017

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]