Белоградчишка обсерватория
| Астрономическа обсерватория – Белоградчик | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Организация | Институт по астрономия |
| Местоположение | Белоградчик, България |
| Координати | |
| Надм. височина | 650 m |
| Основана | 1961 |
| Уебсайт | www.astro.bas.bg/~aobel |
| Телескопи | |
| Цайс | 15 cm Касегрен |
| Цайс | 60 cm Касегрен |
| Селестрон | 14 in Шмит-Касегрен |
| Астрономическа обсерватория – Белоградчик в Общомедия | |
Астрономическа обсерватория – Белоградчик е една от двете обсерватории на Института по астрономия при Българска академия на науките, наред с Национална астрономическа обсерватория - Рожен. Намира се в град Белоградчик в Северозападна България.
История
[редактиране | редактиране на кода]Обсерваторията е основана през 1961 година по идея на местния учител по физика Христо Костов и става първата училищна обсерватория в страната. До средата на 70-те години тя се използва от Института по астрономия като база за наблюдение на изкуствените спътници на Земята, а от 1976 година Институтът поема изцяло дейността на съоръжението.[1]
Първоначално обсерваторията разполага с един 15-сантиметров рефлекторен телескоп тип Касегрен, произведен от Цайс. През 1969 г. в 6-метров купол е монтиран 60-сантиметров телескоп, отново тип Касегрен на Цайс, който е вторият по големина телескоп в страната. През 1994 година е доставен трети телескоп, 14-инчов от тип Шмит-Касегрен, произведен от Селестрон и монтиран в построения преди това 4-метров купол.[1]
Туристическа информация
[редактиране | редактиране на кода]Астрономическа обсерватория – Белоградчик е отворена за туристически посещения, след предварителна заявка.[2] Интересни са най-ярките небесни тела – Луната, планетите Юпитер и зрелищния Сатурн, далечни звезди, или по-малко ярките – мъглявини.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б AO Belogradchik // Румен Богдановски. Посетен на 10 март 2009.
- ↑ Астрономическа обсерватория Белоградчик – Туристическа информация
