Белгийска социалистическа партия
Белгийска социалистическа партия | |
![]() | |
Основана | май 1945 г. |
---|---|
Разформирована | октомври 1978 г. |
Седалище | Брюксел, Белгия |
Идеология | социалдемокрация |
Белгийска социалистическа партия в Общомедия |
Белгийската социалистическа партия (на френски: Parti Socialiste belge; на нидерландски: Belgische Socialistische Partij) е белгийска социалдемократическа партия, съществувала до 1978 година, когато се разделя на две - нидерландскоезична и френскоезична.
История[редактиране | редактиране на кода]
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/b6/Emile_Vandervelde.jpg/150px-Emile_Vandervelde.jpg)
Партията е основана през 1885 година под името Белгийска работническа партия (на френски: Parti ouvrier belge; на нидерландски: Belgische Werkliedenpartij) в кафето „Де Зван“ на Гран Плас в Брюксел, мястото, където е заседавал Първият интернационал и където Карл Маркс и Фридрих Енгелс пишат своя „Комунистически манифест“. Основателите на партията се въздържат от радикализъм, който би отблъснал нейни потенциални привърженици, поради което не включват социализма в името на организацията. Приетата през 1894 година Харта от Кареньон става идейната основа на дейността на партията до края на нейното съществуване през 1978 година.
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/6a/Bundesarchiv_Bild_183-39998-0427%2C_Paul-Henri_Spaak.jpg/150px-Bundesarchiv_Bild_183-39998-0427%2C_Paul-Henri_Spaak.jpg)
През първите години от съществуването на Белгийската работническа партия мажоритарната избирателна система и имущественият ценз ограничават нейното присъствие в парламента, особено в избирателните райони във Фландрия, като водещи фламандски социалисти са принудени да се кандидатират за народни представители във Валония.
През 1919 година в Белгия е въведено общо равно избирателно право и пропорционална избирателна система, което засилва позициите на Белгийската работническа партия. През междувоенния период тя на няколко пъти влиза в коалиционни правителства с Католическата партия, а през 1938-1939 година министър-председател е нейния представител Пол-Анри Спак. Партията е член на Социалистическия работнически интернационал по време на неговото съществуване между 1923 и 1940 година.[1]
По време на германската окупация на Белгия през Втората световна война Белгийската работническа партия на практика прекратява дейността си, но през 1945 година е възстановена под името Белгийска социалистическа партия.
През 40-те години социалистите са водещата политическа сила в страната и оглавяват няколко поредни правителства. След продължителни остри конфликти, те успяват да наложат и абдикацията на крал Леополд III, обвиняван в колебливо отношение към германците по време на войната. Останали в опозиция в началото на 50-те, през 1954-1958 година те отново оглавяват правителството, а през следващите години участват в различни коалиции с участието на християндемократите. За разлика от останалите основни партии, които се разделят на езиков принцип с изострянето на междуобщностните спорове в края на 60-те години, Белгийската социалистическа партия успява да запази единството си малко по-дълго. Едва през 1978 година тя окончателно се разделя на фламандска и френскоезична партии.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Kowalski, Werner. Geschichte der Sozialistischen Arbeiter-Internationale (1923-1940). Berlin, Dt. Verl. d. Wissenschaften, 1985. S. 287. (на немски)