Жълт смил

	Жълт смил
	Класификация
царство:	Растения (Plantae)
отдел:	Васкуларни растения (Tracheophytes)
(без ранг):	Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):	Еудикоти (eudicots)
(без ранг):	Астериди (asterids)
разред:	Астроцветни (Asterales)
семейство:	Сложноцветни (Asteraceae)
триб:	Gnaphalieae
род:	Безсмъртниче (Helichrysum)
вид:	Жълт смил (H. arenarium)
	Научно наименование
	Helichrysum arenarium Moench
	Синоними
	Gnaphalium arenarium Linnaeus, 1753;
	Жълт смил в Общомедия
	[ редактиране ]

Жълтият смил (Helichrysum arenarium), наричан още смил,^[1] смин, сминчец и безсмъртниче,^[2] е многогодишно тревисто растение от семейство Сложноцветни.

Описание

Като многогодишно растение, тя расте да бъде средно от 0,3 m височина.

Листата са плоски, по-ниските от които са с елипсовидна форма, а по-високите от тях са линейни. Те са вълнести от двете страни.

Главите на цветчетата са подредени в нарядко и са кръстоска между сенник и съцветията. Те са 3 – 4 mm широки на ярки златисто жълти цветчета.

Жълтия смил се намира в Източна Франция до Дания, както и по планините на Узбекистан върху пясъчни пасища и храсталаци. Той също така е широко разпространен по Далматинското крайбрежие в Хърватия, където местните жители редовно вземат и да го продават през лятото (ако времето позволява, дори чак през септември и октомври).

Употреба

Настойка от ярки жълти цветя се използва при лечение на заболявания на жлъчния мехур и като диуретик при лечение на ревматизъм и цистит. Тя е компонент в захра, билков чай се използва за медицински цели в Сирия. Той се използва и като компонент на билкови чайове с плодове. Сухото растение често се използва за декоративни цели, заедно с или вместо нейната роднина Helichrysum bracteatum.

Село Симинок, попаднало в очертанията на град Мурфатлар, Румъния, е наречено на обилно растящия в землището му жълт смил, на румънски: siminoc^[3].

Подобни видове

Helichrysum stoechas е подобен на растенията от вида Arenarium Helichrysum, но листата са линейни и навити по ръбовете. То се намира в западната част на Франция върху дюни в близост до морето.

Бележки

↑ Приложение № 4 от Закона за биологичното разнообразие // Посетен на 2024-01-01.
↑ Rose, Francis. (1981). The Wild Flower Key. Frederick Warne & Co. pp. 377 – 380. ISBN 0-7232-2419-6.
↑ Murfatlar's History Архив на оригинала от 2008-06-11 в Wayback Machine., Murfatlar City Hall, посетен на 23 юни 2008

[:0-1] Приложение № 4 от Закона за биологичното разнообразие // Посетен на 2024-01-01.

[2] Rose, Francis. (1981). The Wild Flower Key. Frederick Warne & Co. pp. 377 – 380. ISBN 0-7232-2419-6.

[3] Murfatlar's History Архив на оригинала от 2008-06-11 в Wayback Machine., Murfatlar City Hall, посетен на 23 юни 2008

[1]

[2]

[3]