Първичноопашати
| Първичноопашати | ||||||||||||||
_micrograph.jpg) | ||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||
| ||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||
F.Silvestri, 1907 | ||||||||||||||
| Първичноопашати в Общомедия | ||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Протури (Protura) или първичноопашати (от гр.: proto — „първичен“ и ura — „опашка“) са дребни (0,5 — 2 mm), примитивни членестоноги, от подтип шестокраки, обитаващи предимно почвата. Първичноопашатите нямат очи и антенки, нито крила. Сетивни функции изпълнява първата двойка леко издължени крачка. Пигментацията е слаба или липсва такава.
Първичноопашатите са открити сравнително късно — през 1907 г. от Филипо Силвестри който описва вида Acerentomon doderoi и го поставя в нов разред Protura на насекомите. Поради множеството разлики с насекомите, днес Protura са отделени от тях в собствен клас. Описаните до днес видове наброяват повече от 780.[1]
Морфология
[редактиране | редактиране на кода]
Тялото на тези животни има обособени три дяла (тагми) – глава, гърди и коремче.
Глава
[редактиране | редактиране на кода]Главата е конусовидна с ентогнатен устен апарат (вмъкнат в главовата капсула) и двойка псевдоочи с неясна функция. Псевдоочите вероятно са хомоложни на постантенния орган на вилоскачките.
Гърди
[редактиране | редактиране на кода]Гърдите са съставени от три сегмента, всеки с по една двойка крака. Краката имат пет членчета и завършват с единично нокътче. Първата двойка крака са с удължени стъпала, покрити са с множество сенсили и обикновено се носят издадени напред и над главата. Така протурите обикновено използват само задните две двойки крака за придвижване, но когато е необходимо (например при изкачване), използват и предните.[2] Видовете от разред Eosentomata (с изключение на род Styletoentomon) и тези от род Sinentomon (разред Sinentomata) имат две двойки дихалца на последните два сегмента на гърдите и са свързани с трахейна система.[2]
Коремче
[редактиране | редактиране на кода]Възрастната протура има 12-членно коремче. Според някои автори последното членче е всъщност телсон.[2] Ларвата има 8 членчета (плюс телсон) и се развива анаморфно като след всяко линеене се добавя едно членче пред телсона. Фактът че при анаморфозата членчетата се добавят преди телсона, а не след него, подкрепя тезата че той не е истинско членче. Първите три членчета имат рудиментарни крачка наречени стилуси.
Биология
[редактиране | редактиране на кода]Малко се знае за биологията на първичноопашатите заради малките им размери затрудняващи наблюдаването им и заради липсата на икономически интерес който да стимулира проучванията. Знае се че повечето от тях обитават горните слоеве на почвата, но някои могат да достигнат до 25 см. дълбочина.[3] В горския хумус гъстотата им може да достигне 90 000 индивида на квадратен метър.[2] Лабораторно е показано че се хранят с мицела на микоризни гъби, мъртви акари и гъби на прах.[2][4]
Семейства
[редактиране | редактиране на кода]Разредът включва следните семейства:
Латински речник на използваните термини
[редактиране | редактиране на кода]- глава – cephalon
- гърди – thorax
- дихалце – spiraculum, pl. -ula
- коремче – abdomen
- псевдооко – pseudooculus, pl. -uli
- сенсила – sensillum. pl. sensilla
- стъпало – tarsus, pl. tarsi
- четинка – seta, pl. setae
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ 100 years of research on the Protura: many secrets still retained // Soil Organisms 83 (3). 2011. с. 309–334. Посетен на 11 ноември 2024.
- ↑ а б в г д Encyclopedia of Insects. 2. Elsevier, 2009. ISBN 978-0-12-374144-8. с. 855-858.
- ↑ Grzimek's Animal Encyclopedia, vol. 3 - Insects. 2. 2003. ISBN 0-7876-5779-4. с. 93-98.
- ↑ Christopher Tipping. Proturans // Флоридски университет, 2004.