Беговодъбска базилика
| Беговодъбска базилика Беговодабска базилика | |
 Местоположение в Каменица | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Населено място | Дулица |
| Вероизповедание | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Епархия | Царевоселско-Каменишка |
| Изграждане | V - VI век |
| Състояние | руини |
Беговодъбската базилика (на македонска литературна норма: Беговодабска базилика) е раннохристиянска православна базилика, чиито руини са открити край античната крепост Калата, край царевоселското село Дулица, Северна Македония.[1][2]
Местоположение
[редактиране | редактиране на кода]Базиликата е разположена в местността Бегов дъб на десния бряг на Брегалница, на 400 - 500 m западно от устието на река Каменица[2][3] и на 3,5 km km от град Каменица.[4]
Описание
[редактиране | редактиране на кода]При разкопки на Археологическия музей в Скопие в 1968 - 1969 година са открити останките от трикорабна базилика с по 4 колони на стилобатите и трансепт. Широката апсида от източната страна е изтеглена във вътрешността на сградата, което я доближава до своеобразна кръстовидна. В олтарната част е запазен синтронът с масивна платформа за централната седалка, а пред него е разположена платформа за олтара с формата на кръст. Запазената основа на канцела показва, че олтарната преграда е минавала по ширината на централния кораб. Базиликата има добре запазен нартекс на западната страна, от който през трибелон се е влизало в наоса. От северната страна е разкрито отделение с банкети, а от западната страна - стена, опасваща църквата. Презвитериумът с пастофориите и наосът са покрити с гладка мазилка, а страничните кораби с печени тухли. Открита е богата декоративна архитектурна пластика.[2]
Базиликата е от края на V и началото на VI век.[2]
Непосредствено до базиликата са открити няколко гроба от разкопан преди това некропол. До атриума са проучени пет гроба с каменни конструкции, в които са намерени образци на качествени накити, които типологично и хронологично могат да бъдат свързани с най-старите образци на накити от големия некропол в Демир Капия, датирани в IX - X век.[2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Лилчиќ, Виктор, Венета Илјоска. Каталог на ранохристијанските цркви во Република Македонија // Македонско наследство II (5). Скопје, 1997. с. 25, 28. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в г д Грозданов, Цветан, Коцо, Димче. Археолошка карта на Република Македонија. Т. 2. Скопје, Македонска академија на нaуките и уметностите, 1996. ISBN 9989-649-28-6. с. 128. (на македонска литературна норма)
- ↑ Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 189.
- ↑ Лилчиќ, Виктор, Венета Илјоска. Каталог на ранохристијанските цркви во Република Македонија // Македонско наследство II (5). Скопје, 1997. с. 28. (на македонска литературна норма)
