Бегла стрелба
Бегла стрелба (Бегъл огън) – метод за увеличаване на плътността на артилерийската стрелба в състава на подразделението (батарея, дивизион и т.н.), когато всяко оръдие води огон не по команда (както при стрелба със залпове), а незабавно по готовност[1][2]. В съвременните артилерийски ръководства беглия огън се препоръчва за използване при огневите налети, а също и при подавление на високомобилни и добре защитени цели на бойното поле (например – танкове).
Като правило, беглия огън започва със залп от всички огневи средства и с максимално темпо продължава до изразходването на указаното количество боеприпаси[3].
Интересни факти
[редактиране | редактиране на кода]- Във времената на Първата световна война беглата стрелба се препоръчва за употреба при използването на артилерийски химически боеприпаси[4].
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Беглый огонь//Военная энциклопедия: в 18 т./под ред. В. Ф. Новицкого и др. – СПб.; М.: Тип. т-ва И. В. Сытина, 1911 – 1915.}}
- ↑ Самойлов К. И. Морской словарь.
- ↑ Левченко В. А., Сергин М. Ю., Иванов В. А., Зеленин Г. В. Стрельба и управление огнём артиллерийских подразделений. Учебное пособие. ISBN 5-8265-0114-6.
- ↑ Барсуков Е. З. Артиллерия русской армии (1900 – 1917 гг.). Т. 3.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Гаубицы ведут беглый огонь (Видео)
- Виды огня артиллерии Архив на оригинала от 2016-10-27 в Wayback Machine. ((ru))
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Беглый огонь“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |