Направо към съдържанието

Беатрис Сакскобургготска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Беатрис Сакскобургготска
британска принцеса,
херцогиня на Галиера

Родена
Истуел Парк, Великобритания
Починала
13 юли 1966 г. (82 г.)
ПогребанаИспания

Религияангликанство
Католическа църква
Герб
Семейство
РодСакс-Кобург и Гота, Испански Бурбони
БащаАлфред (Саксония-Кобург-Гота)
МайкаМария Александровна
Братя/сестриАлфред Сакскобурггортски
Виктория Фьодоровна
Мария Единбургска
Александра Сакскобургготска
Беатрис Сакскобургготска в Общомедия

Беатрис Сакскобурготска, с рождено име Беатрис Леополдина Виктория (на английски: Beatrice Leopoldine Victoria; * 20 април 1884, Истуел Парк, Великобритания; † 13 юли 1966, Санлукар де Барамеда, Испания), е принцеса на Великобритания и Ирландия, член на британското кралско семейство – внучка на британската кралица Виктория и на руския император Александър II. Тя е по-малка сестра на румънската кралица Мария. Чрез женитба е принцеса Бурбон-Орлеанска и херцогиня на Галиера.

Произход и детство

[редактиране | редактиране на кода]

Тя е най-малката дъщеря на херцога на Единбург Алфред и на великата руска княгиня Мария Александровна. Така по рождение Беатрис е член на двете най-могъщи аристократични фамилии в тогавашния свят – на британското кралско семейство и на руското императорско семейство. По бащина линия тя е внучка на британската кралица Виктория, а по майчина линия – на руския император Александър II.

Голяма част от детството си Беатрис прекарва в Малта, където баща ѝ служи в Кралския военноморски флот в Средиземно море. През 1893 г. бащата на Мария наследява херцожеската титла на германското Княжество Сакс-Кобург и Гота и семейството се премества да живее в новите си германски владения.

Романс с княз Михаил Александрович

[редактиране | редактиране на кода]

През 1902 г. Беатрис преживява романс с великия руски княз Михаил Александрович – по-малкия брат на руския цар Николай II. Бракът между двамата обаче се оказва невъзможен, тъй като срещу него се обява самият император, който в духа на руските православни традиции отказва да благослови един брак между първи братовчеди. През 1903 г. Беатрис получава писмо от великия княз, който я уведомява, че двамата не могат да се оженят. Положението се нагнетява допълнително, след като Беатрис получава и писмо от по-голямата си сестра Виктория, която упреква Михаил като виновник за забранения романс (парадоксално, но няколко години по-късно, след смъртта на първия си съпруг, сестрата на Беатрис изпада в същото положение, след като решава да се омъжи за първия си братовчед Кирил Владимирович). Любовната мъка по Михаил разстройва нервите на Беатрис, която е изпратена да се лекува в Египет.

Херцогиня на Галиера

[редактиране | редактиране на кода]

През 1905 г. се разнася мълва за възможен брак между Беатрис и испанския крал Алфонсо XIII. Новините обаче се оказват неоснователни, тъй като през 1905 г. испанският крал се жени за братовчедка ѝ Виктория Евгения Батенберг. На кралската сватба Беатрис се запознава с братовчеда на испанския крал – дон Алфонсо де Орлеан и Бурбон, инфант на Испания и пети херцог на Галиера. На отношенията между Беатрис и Алфонсо обаче не гледат с добро око в Мадрид, тъй като отказът на Беатрис да приеме католицизма правел невъзможен брака ѝ с испанския престолонаследник. Лично крал Алфонсо XIII ясно дава да се разбере, че ако този брак се състои, Беатрис и Алфонсо ще трябва да живеят извън Испания. Въпреки това дон Алфонсо и Беатрис се женят по католически и лютерански обред в Кобург на 15 юли 1909 г. Младоженците се установяват в Кобург. Беатрис ражда на дон Алфонсо трима сина.

През 1912 г. на Алфонсо и Беатрис е позволено да се завърнат в Испания. По това време се разнасят слуховете за любовна връзка между краля и Беатрис. Истина или не, слуховете достигат до кралицата майка Мария-Кристина, която настоява Беатрис да напусне Испания. Това става причина хероцогът и хероцгинята на Галиера да бъдат прогонени за втори път от Испания под претекст, че кралят изпраща братовчед си на мисия в Швейцария. По време на второто си изгнание семейството на Беатрис се установява във Великобритания, където синовете им завършват Уинчестър Колидж. Няколко години по-късно на Беатрис и Алфонсо отново е позволено да се завърнат в Испания, където този път двамата се установяват в семейните владения на дон Алфонсо в Санлукар де Барамеда, Южна Испания.

30-те години на века се оказват тежко време за испанското кралско семейство и за семейството на Беатрис. Отмяната на монархията и провъзгласяването Испания за република лишава семейството на Беатрис от по-голямата част от владенията му в Испания и принуждава херцога и съпругата му отново да емигрират във Великобритания.

По време на испанската гражданска война през 1936 г. в сраженията срещу комунистите е убит по-малкият им син Алонсо. След войната Беатрис се завръща в Санлукар де Барамеда, където умира на 13 юли 1966 г.

  • Алваро Антонио Фернандо Карлос Фелипе (1910 – 1997)
  • Алонсо Мария Кристино Хусто (1912 – 1936)
  • Атолфо Алехандро Исабело Карлос (1913 – 1974)