Бахрам II
| Бахрам II | |
| персийски владетел | |
 Монета с лика на Бахрам II | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 293 г.
|
| Погребан | Накш-е Ростам, Иран |
| Религия | Зороастризъм |
| Семейство | |
| Баща | Бахрам I |
| Деца | Бахрам III |
| Бахрам II в Общомедия | |
Бахрам II е пети владетел от Сасанидската династия на Персия. Управлява през 276 – 293 г. Син на Бахрам I.[1]
Управление
[редактиране | редактиране на кода]Млад и неопитен, Бахрам II се намира под силното влияние на зороастрийското жречество, което налага издигането му на трона, вместо неговия чичо Нарсе, който царува в Армения. Големите привилегии и власт на жреците, заедно с твърдото насаждане на зороастрийската религия, довежда до недоволство сред аристократите и народа.[2][3]
Около 280 – 283 г. Бахрам II води междуособни войни и потушава няколко метежа на изток в Хорасан и Сакастан, когато западната граница на царството е нападната от римските армии начело с император Кар. По стечение на обстоятелствата, след като са навлезли дълбоко в Месопотамия, римляните се изтеглят обратно и сключват мир през 283 г.[4][5]
През 286 г. в нова война срещу арменският цар Тиридат III и римският император Диоклециан, персите на Бахрам II са победени и Сасанидската империя губи надмощието си в Армения. Съгласно персийските летописи, след първоначалната му тираничност, Бахрам II управлява мъдро и умерено. Умира през 293 г. и е наследен за кратко от неговия син Бахрам III.[6][7]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Oliver Nicholson (editor) – The Oxford Dictionary of Late Antiquity, Oxford University Press (2018), p. 194
- ↑ Mehrdad Kia – The Persian Empire: A Historical Encyclopedia (Volume 1), ABC-CLIO (2016), p. 234 – 236
- ↑ A. Shapur Shahbazi: Bahrām II. Encyclopaedia Iranica, Vol. III, Fasc. 5 (1988), pp. 514 – 522
- ↑ Touraj Daryaee – Sasanian Persia: The Rise and Fall of an Empire, I.B.Tauris (2009), p. 10/11 – 12
- ↑ Richard N. Frye – The Political History of Iran under the Sasanians. In: Ehsan Yarshater (editor) – The Cambridge History of Iran, Vol. 3 (part I), Cambridge University Press (1983), p. 128 – 129
- ↑ Touraj Daryaee (editor) – The Oxford Handbook of Iranian History, Oxford University Press (2012), p. 191 – 192
- ↑ Richard N. Frye – The History of Ancient Iran, C.H. Beck'sche Verlagbuchhandlung, München (1984), p. 304 – 305
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Rawlinson, George: The seven great monarchies of the ancient eastern world. Volume 3. Parthia; New Persia. New York: The Nottingham society (1875) Chapter V, pp. 297 – 300
| |||||