Бастиано де Роси
,_post_1582,_schiacciata_di_farro_usata_come_antipasto.jpg)
Бастиано де Роси „Инфериньо“[1] (на италиански: Bastiano de' Rossi, „l'Inferrigno“; * 16 век в Сан Кашано ин Вал ди Пеза, Тоскана; † 17 век във Флоренция) е италиански литерат и лексикограф.
Роси е приятел на хуманиста Леонардо Салвиати (1540 – 1589) и съосновател на Академия дела Круска във Флоренция през 1585 г. като научно общество за подпомагане на италианския език.
Той има спорове с Торквато Тасо. Бастиано е автор на стихотворения и на „Писмо до Фламино Мануели, в което той обсъжда диалога на Торквато Тасо, описание на апарата[2] и интермедиите[3], направени за комедията, представена във Флоренция на сватбата на най-светлия дон Фердинандо де Медичи и мадам Кристина Лотарингска (на итал. Lettera a Flamino Manuelli nella quale si ragiona del Dialogo di Torquato Tasso, Descrizione dell'apparato e degli intermedi fatti per la commedia rappresentata in Firenze, nelle nozze de' Serenissimi Don Ferdinando Medici e di Madama Cristina di Loreno) (Флоренция 1585). Той е първият автор на първия италиански речник „Vocabolario della Crusca“ (1612 – 1623).
Бастиано също е учител по италиански на Лудвиг I фон Анхалт-Кьотен, когото въвежда като първия германец в академията. През 1617 г. Лудвиг съосновава във Ваймар литературното общество „Fruchtbringende Gesellschaft“ по пример на „Академия дела Круска“.
Творби
[редактиране | редактиране на кода]
- Prose, nelle prose fiorentine, tra cui una Cicalata in lode del vino;
- Preliminari alla stacciata prima degli Accademici della Crusca (Firenze 1584);
- Della Gerusalemme del Tasso;
- Apparato e intermedi per la commedia rappresentata in Firenze nelle nozze di Cesare D'Este e di Virginia de' Medici (Firenze 1585);
- Apparato e intermedi per la commedia rappresentata in Firenze nelle nozze di don Ferdinando de' Medici e Madama Cristina di Lorena (ivi 1589).
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Giovanni Casati. Dizionario degli scrittori d’Italia dalle origini fino ai viventi, Romolo Ghirlanda Editore, Milano, 1926 – 1934.
- Giorgio Barberi-Squarotti. In Grande Dizionario Enciclopedico UTET (Fedele), UTET, Torino 1992, volume V.
- Dizionario della Letteratura italiana, a cura di Ettore Bonora, Dizionari Rizzoli, Milano 1977.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Inferigno: От хляб или фокача, приготвен с непресято брашно, смесено с трици. Източник: Traccani vocabolario online
- ↑ Apparato: Комплектът от това, което е необходимо за тържествената декорация на място за партита или шоу програми. Източник: Treccani vocabolario online
- ↑ Intermedio: Театрално представление, широко разпространено в италианските дворове на Ренесанса и базирано на музика, танц, песен и декламация, в ансамбъл от леки тонове и характеризиращо се с разкошна постановка, която се изпълнява между едно действие и друго на трагедии, комедии, пасторални приказки и други развлекателни жанрове; сюжетът на интермедията, които към края на 16 век съставлява важни събития в празничните поводи на някои съдилища, обикновено е независим от театралния текст, в който са вмъкнати интермедиите. Източник: Treccani Vocabolario online