Бартхолд II фон Бюрен
Бартхолд II фон Бюрен | |
германски благородник | |
Герб | |
---|---|
Семейство | |
Баща | Бартхолд I фон Бюрен |
Деца | Бартхолд III фон Бюрен |
Бартхолд II фон Бюрен (на немски: Barthold II von Büren; † 1286/1287) е благородник от род „фон Бюрен“, господар на Бюрен и фогт на Бьодекен във Вестфалия.
Произход
[редактиране | редактиране на кода]Той е по-малкият син на Бартхолд I фон Бюрен († 1281), фогт на Бьодекен, и съпругата му Аделхайд фон Арнсберг († 1271), дъщеря на граф Хайнрих II фон Арнсберг († сл. 1207/1217) и Ерменгарда фон Соест. Внук е на Детмар II фон Бюрен († 1221/1234) и потомък на Вихман цу Понте († 900).
Господарите фон Бюрен построяват ок. 1150 г. замък и през 1195 г. основават град Бюрен във Вестфалия. Те са една могъща благородническа фамилия в княжеското епископство Падерборн.
Фамилия
[редактиране | редактиране на кода]Бартхолд II фон Бюрен се жени за Ермгард фон Бройч/Бройх († сл. 1312), дъщеря на Буркхард III фон Бройч/Бройх († сл. 1251) и Агнес фон Алтена-Изенбер († сл. 1274), дъщеря на граф Фридрих II фон Алтена-Изенберг († 1226) и графиня София фон Лимбург († 1226/1227), дъщеря на херцог Валрам IV фон Лимбург и Кунигунда Лотарингска. Tе имат децата:[1][2]
- Агнес фон Бюрен († сл. 10 март 1316), омъжена за рицар Буркхард фон дер Асебург († 1316/1317)
- Буркард фон Бюрен († сл. 1271)
- Лиутгард фон Бюрен († сл. 1336)
- Ирмгард фон Бюрен († сл. 1303)
- Аделхайд фон Бюрен († сл. 1271)
- Бартхолд III фон Бюрен /VII (* сл. 1271; † 1317), женен за София фон Билщайн († 1332), дъщеря на Йохан I фон Билщайн и Юта фон Рененберг († сл. 1297); имат пет деца
- Хайнрих фон Бюрен († сл. 1315)
- Гезека фон Бюрен, омъжена за Йохан фон Хакстхаузен
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Gerhard Köbler: Historisches Lexikon der deutschen Länder. Die deutschen Territorien vom Mittelalter bis zur Gegenwart. 7. C.H. Beck, München 2007, ISBN 978-3-406-54986-1, S. 103.
- Reinhard Oberschelp: Die Edelherren von Büren bis zum Ende des 14. Jahrhunderts. Aschendorf, Münster 1963
- Hans Dieter Tönsmeyer: Gerhao quondam dux. Zur Rolle des fränkischen Reichsadels im hessisch-sächsischen Grenzraum. In: Zeitschrift des Vereins für hessische Geschichte und Landeskunde (ZHG) Band 122 (2017), S. 1 – 24. Digitalisat online
- Karl Féaux de Lacroix: Geschichte Arnsbergs. H. R. Stein-Verlag, Arnsberg 1895, S. 28 – 33 (Nachdruck: Stein, Werl 1983, ISBN 3-920980-05-0).
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Barthold II. v.Büren, ww-person.com
- ↑ Bertold V, Herr von Büren, Vogt von Böddeken, www.our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Hans-Josef Dören: Aus der Geschichte der Stadt Büren Heimatvereins Büren e.V., 2017
- Reinhard Oberschelp: Die Wewelsburg als Sitz der Edelherren von Büren im 14. Jahrhundert Westfälische Zeitschrift 1963, S. 377 – 383