Варнава
| Варнава | |
 Апостол Варнава, гръцка православна икона | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 61 г.
|
| Погребан | Кипър, Кипър |
| Религия | християнство |
| Канонизация | |
| Празник | 11 юни (Общ римски календар) |
| Варнава в Общомедия | |
Апостол Варна́ва[1] (на гръцки: Βαρνάβας; на латински: Barnabas) е християнски светия, апостол в числото на т.нар. Седемдесет апостоли, основател и светец-покровител на Кипърската църква (Apg 4,36). По народност е евреин, а рожденото му име е Йосиф (или Йосия) (Josef, Joses). Името с което е известен означава "син на утехата" или "син на молитвата" и е прякор, даден му по времето на сформирането на първата юдео-християнска общност в Йерусалим, към която проявява голяма всеотдайност, което е и поводът да бъде наречен така. За живота му се разказва в "Деяния на апостолите" - книга от "Новия завет".
Паметта му се чества се на 11 юни (24 юни).
Живот
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на остров Кипър, в град Саламин (в близост до мястото на по-късния град Фамагуста). Смята се, че е роднина на евангелист Марк.
На младини е ученик на фарисея Гамалиил (чийто възпитаник е и апостол Павел). Той е един от първите левити, приели християнството (Библия, Деян 4:32 – 37). Впоследствие е сред основните популяризатори на вярата в ролята на Исус Христос, като Месия и дълго време придружител и помощник на Павел. Така той кръщава папа Климент I. Предполага се, че е посетил Рим и е станал епископ на Милано (Медиоланум). Разделя се с апостол Павел известно време преди неговото залавяне от римските власти и се установява на Кипър, където с него остава Марк, а Павел продължава пътешествията си в компанията на евангелист Лука.
Варнава умира през 61 г. като мъченик (смята се, че е убит с камъни) в родния си град на остров Кипър, където се чества като национален светия от кипърските гърци. През 478 г. неговите мощи са преместени в местния манастир „Апостол Варнава“ в Саламин.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 г., под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев)
- Dietfried Gewalt: Barnabas. Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 14, Bautz, Herzberg 1998, ISBN 3-88309-073-5, Sp. 744 – 746
- Bernd Kollmann: Joseph Barnabas. Leben und Wirkungsgeschichte. Stuttgarter Biblische Studien 175, Stuttgart 1998
- Robert A. Kraft: The Apostolic Fathers. Bd. 3, Barnabas and the Didache, Hrsg. Robert Grant, Thomas Nelson and Sons, New York 1965, aktualisierte Online
- Paul Krumme: Barnabas, Sohn des Trostes. Dillenburg 1992, ISBN 3-89436-041-0 (Reihe „Menschen der Bibel“)
- Safiyya M. Linges: Das Barnabas-Evangelium. (Broschiert) Spohr, Juli 2004, ISBN 3-927606-30-8
- Markus Öhler: Barnabas. Der Mann in der Mitte. Biblische Gestalten 12. Evang. Verlagsanstalt, Leipzig 2005, ISBN 3-374-02308-8
- Markus Öhler: Barnabas. Die historische Person und ihre Rezeption in der Apostelgeschichte. Wissenschaftliche Untersuchungen zum Neuen Testament 156. Mohr Siebeck, Tübingen 2003, ISBN 3-16-147977-7
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Св. апостол Варнава Медиолански. от Седемдесетте апостоли
- Literatur zu Barnabas, Opac der Regesta Imperii
- Stadlers Heiligenlexikon
- Ökumenisches Heiligenlexikon
- St. Barnabas-Kloster
- Библиография Архив на оригинала от 2012-06-28 в Wayback Machine., Богослов. Ру
|
