Бариерата (филм)
Бариерата | |
Режисьори | Христо Христов |
---|---|
Продуценти | Българска кинематография |
Сценаристи | Павел Вежинов |
В ролите | Инокентий Смоктуновски Ваня Цветкова Иван Кондов Мария Димчева Евгения Баракова Румяна Първанова Панайот Янев Димитър Георгиев |
Музика | Кирил Цибулка |
Оператор | Атанас Тасев |
Монтаж | Елена Димитрова |
Костюми | Весела Кирчева |
Филмово студио | Студия за игрални филми „Бояна“ Творчески колектив „Младост“ |
Разпространител | Българска национална филмотека БНТ |
Премиера | 11 ноември 1979 г. |
Времетраене | 114 минути |
Страна | България |
Език | български |
Цветност | цветен |
Външни препратки | |
IMDb |
„Бариерата“ е български игрален филм (драма, романтичен) от 1979 година на режисьора Христо Христов, по сценарий на Павел Вежинов. Оператор е Атанас Тасев, а сценограф - Стефан Савов. Създаден е по повестта „Бариерата“ на Павел Вежинов. Музиката във филма е композирана от Кирил Цибулка.
Сюжет
[редактиране | редактиране на кода]Композиторът Антони Манев (Инокентий Смоктуновски) – разведен и крайно отегчен, води отчужден и изолиран живот, докато не се появява младата Доротея (Ваня Цветкова). Тя бързо го въвлича в своя необикновен свят на безгранични човешки възможности, свят, в който дори да полетиш е възможно.
Твърде бързо след като я подслонява за една вечер в дома си, Манев я издирва и се среща с д-р Юрукова, която е отговорна за Доротея в психиатрията. Несъмнено обремененото ѝ минало, свързано със семейството ѝ, както и нейните налудничави разбирания, го стъписват, но той все пак ѝ намира нова работа и я приема в дома си. Доротея се оказва едно талантливо, интригуващо момиче, което постоянно го изненадва, например с това да чува нотите в главата си, да мисли, че хората произлизат от птиците и да иска да полети като тях. Една вечер тя решава, че Антони е готов заедно да се отправят към звездите. Въпросът дали са летели наистина или просто са си го внушили остава отворен. В резултат на това обаче Манев се плаши и бяга извън София. Връща се след два дни, но нея я няма. На другата сутрин Доротея е намерена мъртва, паднала далеч от всякакви сгради, може би след последния си полет отвъд невъзможното…
„Бариерата“ разказва една история за лудостта, внушена като различие, като една от малкото пукнатини в обществената матрица от еднообразни, неразличими елементи. Полетът на Доротея е полет отвъд примирението с условните човешки разбирания, полет над ограниченията и нормите. Обикновеното е тягостно за душата, тя се намира в един затвор на съзнанието, който не ѝ позволява да открие това, което се крие отвъд стените му. Срещайки Доротея, Манев частично проглежда за различното. Той първо го осмисля като нещо неправилно, но и ирационално, необяснимо. Впоследствие разбира, че именно тази позицията е по-скоро израз на невежество, на страх от това, което не разбираш. Защо умира Доротея? Може би защото осъзнава, че Антони не може да премине бариерата на здравия разум и посредствеността и да повярва в изключителното.
„Бариерата“ в контекста на времето си
[редактиране | редактиране на кода]До 1989 година киното в България несъмнено е свързано със социалистическата идеология. След закона на кинокултурата от 1946 г. се налага пълен централизиран държавен контрол. В изкуството се прилага принципа на народността, като се типизират персонажите, а до някаква степен и сюжетите носят един и същи пролетарски маниер. През 70-те и 80-те този процес на политическа пропаганда още продължава. Политическата и обществена обстановка в България тогава е подходяща за появата на такива филми. В тях централна е личността на Тодор Живков и изграждането на един митологизиран негов образ. Така наречените „филми-образци“ са имали един вид образователна функция, организирали са се дори колективни посещения на кинопрожекции. През този период има висока производителност и жанрово разнообразие и извън социалистическата тематика. Екранизациите на романи са изключително популярни. Направени са филми върху „Под игото“, „Тютюн“, „Железният светилник“, „Крадецът на праскови“, „Шибил“, „Бай Ганьо“, „Козият рог“ и други. Като безспорен майстор се утвърждава Христо Христов, наред с Рангел Вълчанов, Георги Дюлгеров и др. Сред филмовите адаптации „Бариерата“ се откроява със своя модерен поглед върху човека и неговия вътрешен свят. Спечеленият сребърен медал от фестивала в Москва също допринася за привличането на интереса към филма. Образът на Доротея е новаторски женски образ, извън стереотипната редицата от домакини и съпруги, които обикновено са на заден фон, който е непроблематизиран. Героинята е в сблъсък с конформистките нравствени норми, социалното лицемерие и духовната ограниченост, тя полага усилия да превъзмогне наличното битие.
Съпоставка между повестта и филма
[редактиране | редактиране на кода]В основни линии филмът и книгата се припокриват. Някои моменти от повестта във филма са преместени, например развеждането на Манев из психиатрията се случва по-рано във филма. Това, което липсва в книгата е по-скоро от детайлен характер: колието на Доротея; рисунките ѝ в кабинета на д-р Юрукова; сабята, която тя разглежда в дома на Манев и по-късно е намерена до трупа ѝ. Във филма виждаме и сина на Манев, който така и не се появява в книгата.
И в двете основната гледна точка е тази на Антони, чуваме единствено неговия вътрешен глас и нямаме представа за преживяванията на Доротея, мислите ѝ, отношението ѝ към самия Манев. Героинята е видяна само през неговите очи. В повестта разказването е от нейно име когато разказва спомените си от детството. Тези ретроспекции са показани и във филма доста умело. Те съдържат обяснението за значимото, случващо се в битието на Доротея. Ретроспективното е изградено по схемата – проследените припомнени събития се „вместват“ във времеви отрязък, „заключен“ между началото и края – между срещата и раздялата на героя-наратор с героя-феномен. Ваня Цветкова съвсем реалистично пресъздава изключителността на Доротея.
И в двете въпросът за истинността на летенето е решен по един и същи начин с отворения финал. Отказът да се потърси категорично обяснение на случилото се чрез дистанциране от научните обяснения – „съмнителни научни истини“ и по този начин утвърждаване на невидимото. Мълчаливата раздяла с живота е следствие от непълноценното общуване със социалната среда, от отсъствието ѝ в измеренията на всекидневното и съответно от приобщеността ѝ към друго измерение – това на необозримото въображение, на небесната необятност, на спомените. Доротея съзира сянката на бариерата, която я разделя от Антони. Тя долавя неговото отчуждение след съвместния полет, чувства своята самотност и напуска света на живите, без да се сбогува с никого.
Състав
[редактиране | редактиране на кода]Актьорски състав
[редактиране | редактиране на кода]Роля | Изпълнител |
---|---|
Антони Манев | Инокентий Смоктуновски Български дублаж: Коста Цонев |
Доротея | Ваня Цветкова |
генералът следовател | Иван Кондов |
д-р Юрукова | Мария Димчева |
бившата съпруга на Манев | Евгения Баракова |
майката на Доротея | Румяна Първанова |
Панайот Янев | |
чичото на Доротея | Димитър Георгиев |
Костанца Кирова | |
домоуправителят | Георги Стоянов |
бащата на Доротея | Любомир Бъчваров |
Дора Стаева |
Творчески и технически екип
[редактиране | редактиране на кода]Сценарий | Павел Вежинов |
Режисьор | Христо Христов |
Оператор | Атанас Тасев |
Редактор | Александър Карасимеонов |
Монтаж | Елена Димитрова |
Музика | Кирил Цибулка |
Звук | Людмила Махалнишка |
Художник | Стефан Савов |
Грим | Мария Търкаланова |
Костюми | Весела Кирчева |
Дублаж | Мариус Фридманов |
Комбинирани снимки | Иван Манев |
Втори оператор | Иван Иванов |
Асистент-режисьори | Богдан Будинов Соня Василева Снежана Тасева |
Асистент-оператори | Иво Фурнаджиев Жоро Недялков Владимир Бонев |
Организатори | Борислав Симов Стефан Киров |
Техници по записа | Георги Владишки Илко Илиев |
Осветление | Антим Борисов Едуард Тошев Веселин Андонов |
Асистенти | Добринка Минова Росица Пеева Елеонора Езра |
Фотограф | Станка Цонкова |
Гардероб | Милка Сиракова |
Реквизит | Никола Таков |
Кран | Цветан Марков |
Директор | Кирил Киров |
Във филма е използвана музика от: | Мотиви от Албинони |
Distributed by | БЪЛГАРСКА КИНЕМАТОГРАФИЯ Студия за игрални филми „БОЯНА“ Творчески колектив „МЛАДОСТ“ /Copyright © 1979/ |
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- „Сребърен медал“ от Международния филмов фествал в Москва през 1979.
- СБФД’79 – награда за операторска работа; за женска роля на Ваня Цветкова; награда за музика.
- ФБИФ Варна’80 – голямата награда „Златна роза“; награда за женска роля на Ваня Цветкова.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- „Бариерата“ в сайта на Българската национална филмотека
- „Бариерата“ в Internet Movie Database
- „Бариерата“ в сайта bgmovies.org
|