Бариев титанат
Бариев титинат | |
Имена | |
---|---|
Други | баритоперсковит |
Свойства | |
Формула | BaTiO3 |
Моларна маса | 233,192 g |
Външен вид | бели кристали |
Плътност | 6,02 g/cm3 |
Точка на топене | 1,625 °C (1,898 K) |
Разтворимост в | неразтворим във вода |
Забранена зона | 3,2 eV (300 K, единичен кристал) |
Идентификатори | |
CAS номер | 12047-27-7 |
PubChem | 6101006 |
ChemSpider | 3636665 |
RTECS | XR1437333 |
SMILES | [Ba+2].[Ba+2].[O-][Ti]([O-])([O-])[O-] |
InChI | InChI=1S/Ba.3O.Ti/q+2;;2*-1; |
InChI ключ | WNKMTAQXMLAYHX-UHFFFAOYSA-N |
UNII | 73LKE302QO |
Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго. | |
Бариев титанат в Общомедия |
Бариевият титанат е неорганично съединение с химична формула BaTiO3. То е бяло и прахообразно, но прозрачно под формата на големи кристали. Баревият титнат е фероелектричен и феромагнитен[1] керамичен материал. Притежава фоторефлективни и пиезоелектрични свойства. Използва се за направата на кондензатори, електромеханични преобразуватели, както и в нелинейна оптика.
Твърдият бариев титанат съществува в четири полиморфни състояния в зависимост от температурата. От висока към ниска температура, кристалните системи биват кубична, тетрагонална, орторомбична и ромбоедрична. Освен кубичната система, всичките са фероелектрици.
Разпространение
[редактиране | редактиране на кода]Бариоперовскитът е много рядък естествен BaTiO3, открит като микровключвания в бенитоит.[2]
Получаване
[редактиране | редактиране на кода]Бариев титанат може да бъде синтезиран чрез хидротермален метод.[3] Съединението може да бъде получено чрез нагряване на бариев карбонат и титанов диоксид:
Реакцията протича чрез синтероване в течно състояние. Единични кристали се образуват около 1100 °C от разтопен калиев флуорид.[4]
Други материали често се добавят за легиране, например стронций, за да се образуват твърди разтвори със стронциев титанат. Фероелектричните свойства на сместа присъстват и в тази форма.
Свойства
[редактиране | редактиране на кода]Бариевият титанат е един от малкото керамични материали, проявяващи необикновен растеж, при който големите фасетирани зърна растат в матрица от по-фини зърна, което има значение за уплътняването и физичните му свойства.[5] Напълно уплътненият нанокристален бариев титанат има 40% по-висока диелектрична проницаемост спрямо същия материал, синтезиран по класически методи.[6] Добавки на бариев титанат към калай образуват насипен материал с по-висока еластична твърдост от диамантите. BaTiO3 преминава през два фазови прехода, които променят формата и обема на кристала. Тази фазова промяна води до образуването на смеси, при които BaTiO3 има отрицателен модул на свиваемост. Тогава силата, действаща върху добавката, води до изместване в обратна посока, което допълнително заздравява сместа.[7]
Подобно на много оксиди, бариевият титанат е неразтворим във вода, но реагира със сярна киселина.
Приложение
[редактиране | редактиране на кода]Бариевият титанат е диелектричнен керамичен материал, използвана в кондензатори. Има стойности на диелектрична константа до 7000. В тесен температурен диапазон са възможни стойности до 15 000. При най-често срещаните керамични и полимерни материали този показател не надвишава 10, докато при други, като титанов диоксид (TiO2), стойността варира между 20 и 70.[9]
Съединението е пиезоелектричен материал, използван в микрофони и други преобразуватели. Спонтанната поляризация на монокристалите на бариев титанат при стайна температура варира между 0,15 C/m2 в по-ранни проучвания, [10] и 0,26 C/m2 в по-нови публикации.[11] Температурата му на Кюри е между 120 и 130 °C. Разликите са свързани с техниката на растеж, като по-ранните кристали, отглеждани с поток, не са толкова чисти, колкото настоящите кристали, отглеждани чрез процеса на Чокралски.[12] Тези кристали имат по-голяма спонтанна поляризация и по-висока температура на Кюри.
Като пиезоелектричен материал, BaTiO3 до голяма степен е заменен от оловен цирконат титанат – Pb[ZrxTi1−x]O3 (0≤x≤1). Поликристалният бариев титанат има положителен температурен коефициент на съпротивление, което го прави подходящ за терморезистори и саморегулиращи се електрически отоплителни системи.
Кристалите на бариевия титанат намират приложение в нелинейната оптика. Материалът има високо усилване (high beam coupling gain) и може да работи във видимата и близката инфрачервена област. Той има най-високата отражателна способност от материалите, използвани за приложения със самонапомпване (phase conjugation (SPPC)). Може да се използва за непрекъснато смесване на четири вълни с оптична мощност от миливатовия (mW) диапазон.
За фоторефрактивни нужди съединението може да бъде легирано с друг елемент, например желязо.[13]
Тънките слоеве от бариев титанат имат електрооптична модулация с честоти над 40 GHz.[14]
Пироелектрическите и фероелектричните свойства на бариевият титанат се използват в някои видове неохладени сензори за термокамери.
Прахобразен BaTiO3 с висока чистота е ключов компонент в иновативни батерии с кондензатори от бариев титанат, използвани в електрически превозни средства.[15]
Поради повишената си биосъвместимост, наночастиците от бариев титанат се използват като наноносители за иновативна доставка на лекарства.[16]
Съобщава се за голям магнитоелектричен ефект на тънки слоеве, получени върху субстрат от бариев титанат.[17][18]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Лефтеров, Димитър. Химичните елементи и техните изотопи. Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2011. ISBN 978-954-322-831-7. с. 209.
- ↑ Ma, Chi и др. Barioperovskite, BaTiO3, a new mineral from the Benitoite Mine, California // American Mineralogist 93 (1). 2008. DOI:10.2138/am.2008.2636. с. 154 – 157.
- ↑ Selvaraj, M. и др. Preparation of meta-stable phases of barium titanate by Sol-hydrothermal method // AIP Advances 5 (11). 2015. DOI:10.1063/1.4935645. с. 117119.
- ↑ Galasso, Francis S. Barium Titanate, BaTiO3. Т. 14. 1973. ISBN 9780470132456. DOI:10.1002/9780470132456.ch28. с. 142 – 143.
- ↑ Journal of Crystal Growth 2012, Volume 359, Pages 83 – 91, Abnormal Grain Growth
- ↑ Nyutu, Edward K. и др. Effect of Microwave Frequency on Hydrothermal Synthesis of Nanocrystalline Tetragonal Barium Titanate // The Journal of Physical Chemistry C 112 (26). 2008. DOI:10.1021/jp7112818. с. 9659.
- ↑ Jaglinski, T. и др. Composite materials with viscoelastic stiffness greater than diamond // Science 315 (5812). 2007. DOI:10.1126/science.1135837. с. 620 – 2.
- ↑ Scott, J. F. и др. Some current problems in perovskite nano-ferroelectrics and multiferroics: Kinetically-limited systems of finite lateral size // Science and Technology of Advanced Materials 16 (3). 2015. DOI:10.1088/1468-6996/16/3/036001. с. 036001.
- ↑ Waugh, Mark D. Design solutions for DC bias in multilayer ceramic capacitors // Electronic Engineering Times. 2010. Архивиран от оригинала на 2020-11-02.
- ↑ von Hippel, A. Ferroelectricity, Domain Structure, and Phase Transitions of Barium Titanate // Reviews of Modern Physics 22 (3). 1950-07-01. DOI:10.1103/RevModPhys.22.221. с. 221 – 237.
- ↑ Shieh, J. и др. Hysteresis behaviors of barium titanate single crystals based on the operation of multiple 90° switching systems // Materials Science and Engineering: B 161 (1 – 3). 2009-04-15. DOI:10.1016/j.mseb.2008.11.046. с. 50 – 54.
- ↑ Godefroy, Geneviève. Ferroélectricité // Techniques de l'Ingénieur Matériaux Pour l'Électronique et Dispositifs Associés base documentaire : TIB271DUO. (ref. article : e1870). 1996.
- ↑ Fe:LiNbO3 Crystal // redoptronics.com.
- ↑ Tang, Pingsheng и др. Electrooptic modulation up to 40 GHz in a barium titanate thin film waveguide modulator // Optics Express 12 (24). 2004. DOI:10.1364/OPEX.12.005962. с. 5962 – 7.
- ↑ Nanoparticle Compatibility: New Nanocomposite Processing Technique Creates More Powerful Capacitors // gatech.edu. Посетен на 2009-06-06.
- ↑ Genchi, G.G. и др. Barium titanate nanoparticles: Promising multitasking vectors in nanomedicine // Nanotechnology 27 (23). 5 May 2016. DOI:10.1088/0957-4484/27/23/232001. с. 232001.
- ↑ Rafique, Mohsin. Giant room temperature magnetoelectric response in strain controlled nanocomposites // Applied Physics Letters 110 (20). May 2017. DOI:10.1063/1.4983357. с. 202902.
- ↑ Eerenstein, W. и др. Multiferroic and magnetoelectric materials // Nature 442 (7104). August 2006. DOI:10.1038/nature05023. с. 759 – 765.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Barium titanate в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |