Направо към съдържанието

Барбара фон Бранденбург-Ансбах-Кулмбах

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Барбара фон Бранденбург-Ансбах-Кулмбах
Barbara von Brandenburg-Ansbach-Kulmbach
принцеса от Бранденбург-Ансбах и ландграфиня на Лойхтенберг
Родена
Починала
ПогребанаПфраймд, Федерална република Германия
Герб
Семейство
РодХоенцолерн
БащаФридрих II (Бранденбург-Ансбах-Кулмбах)
МайкаСофия Ягелонка
Братя/сестриСофия фон Бранденбург-Ансбах-Кулмбах
Анна фон Бранденбург-Ансбах-Кулмбах
Елизабет фон Бранденбург-Ансбах-Кулмбах
Албрехт фон Бранденбург-Ансбах
Гумпрехт фон Бранденбург-Ансбах-Кулмбах
Йохан фон Бранденбург-Ансбах
Георг (Бранденбург-Ансбах-Кулмбах)
Вилхелм фон Бранденбург-Ансбах
Казимир фон Бранденбург-Кулмбах
Йохан Албрехт фон Бранденбург-Ансбах
Фридрих фон Бранденбург-Ансбах
СъпругГеорг III (Лойхтенберг) (29 септември 1510 – 23 септември 1552)
ДецаЛудвиг Хайнрих (Лойхтенберг)
Елизабет фон Лойхтенберг
Барбара фон Бранденбург-Ансбах-Кулмбах в Общомедия

Барбара фон Бранденбург-Ансбах-Кулмбах (на немски: Barbara von Brandenburg-Ansbach, 24 септември 1495 в Ансбах, † 23 септември 1552 в Карлсбад) е принцеса от Бранденбург-Ансбах от фамилията Хоенцолерн и чрез женитба ландграфиня на Лойхтенберг.

Тя е дъщеря на маркграф Фридрих II Стари от Бранденбург-Ансбах-Кулмбах (1460–1536) и принцеса София Ягелонка от Полша (1464–1512), дъщеря на крал Кажимеж IV Ягелончик от Полша. Тя е внучка на Албрехт Ахилес, курфюрст на Бранденбург.

Тя се омъжва на 29 септември 1510 г. в Пласенбург над Кулмбах за ландграф Георг III фон Лойхтенберг (1502–1555). Зестрата ѝ е 10 000 гулдена. Тя трябва да получи от съпруга си вдовишките 3000 гулдена.

Барбара е погребана в църквата „Мария Химелфарт“ в Пфраймд под плоча от червен мрамор с герб и надпис.

Барбара и Георг III имат децата:

∞ 1549 графиня Матилда (Мехтхилд) фон Марк-Аренберг (1530-1603)
∞ 1559 граф Йохан VI от Насау-Диленбург (1536–1606)
  • Барбара
  • Johann Baptist Brenner: Die Landgrafen von Leuchtenberg historisch genealogisch erläutert, an der Tauber, L.M. Beck, 1834, S. 57 f.
  • Wilhelm Adolf Schmidt: Zeitschrift für Geschichtswissenschaft, Veit und Comp., 1844, S. 74
  • Richard Hoffmann, Felix Mader: Die Kunstdenkmäler von Bayern, Band 2, Oldenbourg Wissenschaftsverlag, 1983, S. 87