Направо към съдържанието

Барбакан (Краков)

Вижте пояснителната страница за други значения на Барбакан.

Барбакан
Barbakan
Музеи в Полша
МестоположениеКраков
Основан1498 – 1499 г.
ОснователЯн I Олбрахт
Сайтwww.mhk.pl/branches/barbican
50.0655° с. ш. 19.9417° и. д.
Барбакан в Общомедия
Барбаканът през XIX век

Барбакан (на полски: Barbakan) е наричан историко-архитектурен паметник в Краков, Полша.

Той е разположен пред най-северна част на градските стени. Понастоящем е филиал на Краковския исторически музей и защитен паметник от регистъра на Малополското войводство.

Името му е от наименованието на фортификационното съоръжение барбакан. Построен е през 1498 – 1499 г., по време на царуването на полския крал Ян I Олбрахт, който след битката при Козминската гора очаква атака над Краков от войските на владетеля на Молдовското княжество Стефан Велики.

Първоначално барбаканът е свързан с Флорианската врата чрез дълъг преход под формата на мост и основната му цел е да защитава тази порта. По стените има гурдиции (специални отбранителни прегради), които се опират на аркадите и имат бойници. Влизането в барбакана става от страната на краковския район Клепач чрез подвижен мост. Входът е разположен почти успоредно на линията на външните стени, което позволява на защитниците на барбакана да водят прицелен огън по нападателите. Барбаканът има две врати, които се свързват с подвижни мостове, спускани над пълен с вода ров. Подвижният мост, съединяващ барбакана с Флорианската врата, има ширина 2,4 метра и височина от 3,5 метра.

На 19 май 1931 г. краковският барбакан е вписан в регистъра на паметниците на Малополското войводство (№ Ak-I 80/31[1]).

Понастоящем краковският барбакан се използва за различни експозиции и музейни изложби, спортни състезания. Тук са провеждани първенство на Полша по фехтовка, исторически реконструкции и бални танци. През лятото в барбакана постоянно се прожектира филм, наречен „Барбакино – лятно средновековно кино в Барбакана“.[2]

През 1816 г. полският архитект и сенатор Феликс Радвански застава срещу указа на австрийския император от 1806 г., който разглежда унищожаването на барбакана и Флорианската порта. Феликс Радвански аргументира протеста си с твърдението, че Краков след разрушаването на барбакана и Флорианската порта ще бъде открит за северните и северозападните ветрове и жителите на Краков ще се разболяват от „отоци, ревматизъм и може би парализа“.

На барбакана има паметна плоча, посветена на Марчин Орацевич. Според градска легенда по време на сраженията на Барската конфедерация, когато в краковската крепост свършват боеприпасите, Марцин зарежда оръдието със сребърните копчета на жупана и убива командира на руската армия Иван Панин. Текстът на плочата гласи:

„DNIA 22 CZERWCA 1768 ROKU MARCIN ORACEWICZ MIESZCZANIN I PASAMONIK KRAKOWSKI STRZAŁEM Z MURÓW MIASTA ZABIŁ PUŁKOWNIKA ROSYJSKIEGO, SKUTKIEM CZEGO ROSYANIE DNIA TEGO OD MIASTA ODSTĄPILI. 1897.“[3]
  1. Narodowy Instytut Dziedzictwa: Rejestr zabytków nieruchomych – województwo małopolskie[неработеща препратка]
  2. BarbaKino – średniowieczne kino letnie w Barbakanie[неработеща препратка]
  3. „На 22 юни 1768 г. Марчин Орацевич, краковки гражданин и чирак, с изстрел от градските стени уби руския полковник, след което руснаците на същия ден се оттеглиха от града. 1897 г.“
  • Marek Żukow-Karczewski, „Barbakan“ (The Barbican), Magazyn Kulturalny „KRAKÓW“; Special Edition (English-language version) „KRAKÓW“ Magazine, Kraków, 1991
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Барбакан (Краков)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​