Направо към съдържанието

Бандикути

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бандикути
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):Зверозъби влечуги (†Theriodontia)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Бандикутоподобни (Peramelemorphia)
семейство:Бандикути (Peramelidae)
Научно наименование
Gray, 1825
Бандикути в Общомедия
[ редактиране ]

Бандикути (на латински: Peramelidae) или Торбести язовци са семейство торбести бозайници от разред Бандикутоподобни.

Различните видове Бандикути са разпространени в цяла Австралия, Тасмания, Нова Гвинея и няколко източни индонезийски острова.

Бандикутите са малки торбести бозайници с размери на тялото вариращи при различните видове от 15 - 17,5 cm дължина до 39 - 56 cm, на тегло достигат до 4,7 kg и приблизителен размер на заек. Те имат сравнително къси крайници и опашка, малки миши уши и дълга заострена муцунка.[1]

Представителите на семейството са всеядни. Основната им храна са безгръбначни, които живеят в почвата. В менюто им влизат и плодове, гъби и семена. Зъбната формула при повечето видове е:

Женските имат марсупиум, който се отваря назад и е с 8 сукални зърна. Котилото може да бъде от максимум 8 малки, но обикновено е от две до четири. Бременността при бандикутите е с най-малката продължителност сред бозайниците. Тя е едва 12,5 дни, малките напускат торбата на два месеца, а полова зрялост настъпва на три месеца. Това позволява на една женска да има повече от едно котило на размножителен период. Така бандикутите притежават необичайно висок репродуктивен потенциал в сравнение с другите торбести.[1]

  1. а б Gordon, Greg. The Encyclopedia of Mammals. New York, Facts on File, 1984. ISBN 0-87196-871-1. с. 846–849.