Балкански ранилист
Балкански ранилист | ||||||||||||||||||
Червена книга на България | ||||||||||||||||||
Застрашен[1] | ||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||
Uechtr. | ||||||||||||||||||
Синоними | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Балкански ранилист (Betonica haussknechtii) е тревисто растение от семейство Устноцветни. Видът е балкански ендемит и е застрашен.[2]
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Представлява тревисто многогодишно растение с късо хоризонтално коренище. Стъблото му е изправено, по което има прилегнали власинки. Достига височина до 1 m. Листата са удълженояйцевидни, като в основата са сърцевидни, а по ръба назъбени. Цветните прешлени са събрани в дълго, класовидно съцветие, а долният прешлен е отдалечен. Чашката е с дължина 8 – 9 mm, гола, а зъбците са триъгълношиловидни и бодливи. Венчето е бяло и има дължина 9 – 10 mm, устните са до 6 mm дълги, отвън са късовлакнести, горната е целокрайна, а долната – триделна с широк среден дял. Орехчетата са кафяви. Растението цъфти през юни-юли. Периодът на плодоносене е август – септември. Опрашването е ентомофилно. Размножава се със семена и коренищни издънки. Възобновителната му способност е добра.[2]
Разпространение и местообитание
[редактиране | редактиране на кода]Разпространено е по тревисти и каменливи места в редки дъбови и букови гори, както и върху канелени горски почви. Влиза в състава на житно-разнотревни съобщества. Популациите са малочислени и с площ до 1 декар. Среща се на територията на България, Гърция и Турция. В България е разпространено в Родопите и Тракийската низина на височина от 200 до 1260 m.[2]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Червена книга на Република България. Балкански ранилист. Посетен на 9 ноември 2022
- ↑ а б в Генова, Елена. Балкански ранилист // Червена книга на България. Посетен на 29 юни 2017 г.
|