Росен (област Пазарджик)

Росен
	Росен
	Росен Росен
Общи данни
Население	492 души (15 март 2024 г.); 23,6 души/km²
Землище	20,867 km²
Надм. височина	271 m
Пощ. код	4421
Тел. код	035255
МПС код	РА
ЕКАТТЕ	63032
Администрация
Държава	България
Област	Пазарджик
Община; – кмет	Пазарджик; Петър Куленски ; (ПП – ДБ; 2023)
Кметство; – кмет	Росен; Васил Рангелов; (Новото време)

Тази статия е за селото в Област Пазарджик. За други значения вижте Росен (пояснение).

Росен е село в Южна България, в Горнотракийската низина, в община Пазарджик, област Пазарджик.

География

Росен е разположен върху южните поли на Овчите хълмове и същевременно на левия бряг на река Луда Яна. Надморската височина е 260 m. Селото се намира на 18 km на север от Пазарджик и се свързва с него чрез шосе през Ивайло-Черногорово. Съседни села на Росен са Овчеполци, Черногорово, Цар Асен, Сбор и Гелеменово.

История

В землището на Росен се намират 7 тракийски надгробни могили, които Д.Цончев, (1963 г., с.17) свързва със стари селища. Северозападно от селото на 2,5 km се намират две от тях които той свързва с близкото селище с крепост „Хисаря“ в късно римско или ранно византийско време при завоя на Луда Яна в землището на село Цар Асен. Североизточно на 1 km от селото в м. Абдиец и Брънчев гьол се намират следи от голямо селище с некропол от една могила. Намират се следи (парчета от домашни глинени съдове) от старо селище, вероятно от по-късно време на 1 km северозпадно от селото.

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Балдево е доброволец в Македоно-одринското опълчение.^[2]

Религии

Селото е християнско, източно православно.

Културни и природни забележителности

Овчите хълмове

Редовни събития

Селският събор се организира на Цветница – тази традиция възражда бившият кмет Ботьо Ботев, но с промяна на датата. Преди Девети септември съборът се е правел на Спасовден, който е храмов празник на местната църква „Свето Вознесение Господне“. Празникът обаче е 40 дни след Великден и винаги се пада в четвъртък. Затова г-н Ботев предлага съборът да е на Цветница, като имен ден на селото, и от възстановяването на традицията е на този ден.

Личности

Никола Малев, македоно-одрински опълченец, четата на Георги Мяхов^[3]
Ненко Терзийски - участник в Оборищенскто събрание, предал решенията за въстанието на османската власт

Други

Фолклорна група „Росна Китка“ – първите години на групата са от 1966 до 1986, през които е печелила много награди, медали и значки. 20 години по-късно групата е възродена отново от Мария Георгиева (главен ръководител и библиотекарка на народно читалище „Отец Паисий“). Групата съществува и до днес. Към нея има детска певческа и танцова група „Росенче“. От началото на 2009 година е сформиран и танцов състав.

Източници

↑ www.grao.bg
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 415 и 827.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 415.

Тази статия за селище в България все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

[wikidata-95f251fd940ca2e01395eb466cf810ac1eac6886-v6-1] www.grao.bg

[2] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 415 и 827.

[3] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 415.

[1]

[2]

[3]