Балдасаре Галупи
| Балдасаре Галупи Baldassarre Galuppi | |
| италиански композитор | |
 | |
| Роден |
18 октомври 1706 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Музикална кариера | |
| Стил | опера |
| Инструменти | орган |
| Активност | от 1740 г. |
| Уебсайт | |
| Балдасаре Галупи в Общомедия | |
Балдаса̀ре Галу̀пи (на италиански: Baldassare Galuppi) (Бурано, 18 октомври 1706 – Венеция, 3 януари 1785) е италиански бароков композитор, забележителен с творчеството си за клавесин и с оперите си.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на остров Бурано във Венецианската лагуна, заради което бил наричан „Буране(ле)ца“ (Il Buranello). Дебютът му в операта е La fede nell'incostanza, ossia gli amici rivali (1722), който се оказва зрелищен провал и предизвика освирквания от страна на публиката. Галупи започва да учи музика при Антонио Лоти, а не след дълго – във Флоренция като клавесинист, но впоследствие се завръща във Венеция, за да се заеме с опера. По това време неговата опера серия „Доринда“ (1729) печели признание и това изстрелва нагоре театралната му кариера.
През 1740 става музикален директор на Ospedale dei Mendicanti и работи във венецианската базилика „Сан Марко“ от 1748, започвайки като капелмайстор (най-висшият венециански музикален пост), заемайки го до 1762. Въпреки че по-голямата част от времето си прекарва във Венеция, от 1741 до 1743 работи в Лондон, а от 1765 до 1768 работи за Екатерина Велика в Санкт Петербург.
Неговата първа опера-буфа е L'Arcadia in Brenta (1749). Това е първото му сътрудничество с либретиста Карло Голдони, който е автор на множество опери. Тези творби стават доста популярни, особено Il filosofo di campagna (1754). Либретото на Голдони Il mondo della luna първоначално е взето от Галупи, но по-късно – от много други композитори, като Йозеф Хайдн и Джовани Паизиело. Следващите опери са L'amante di tutte (1760) и I tre amanti ridicoli (1761), написани по либретото на сина на композитора Антонио Галупи, който пише под псевдонима A. Liteo.
През следващите години оперите му понамаляват. Заема се да пише много други творби, като например голям брой сонати за клавесин и няколко оратории. Когато почива във Венеция, Галупи е една от най-добре познатите и почитани фигури сред венециансконо музикално общество. Реквиемната меса меса е отслужена в базиликата „Сан Марко“.
Творбите му днес
[редактиране | редактиране на кода]Днес е установено, че две творби, за които се считало, че са написани от Антонио Вивалди, всъщност са сътворени от Галупи – Beatus Vir и Nisi Dominus. Музикологът Джейнис Стокит вярва, че това навярно се отнася и за Dixit Dominus.
Британският пианист Питър Сейвюрайт записва всичките деветдесет клавирни сонати на Галупи в издание от десет компактдиска за компанията The Divine Art.[1]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Peter Grahame Woolf, Baldassare GALUPPI, musicweb-international.com.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Галупи в YouTube
- H. Cunningham, 'New' Vivaldi work receives first modern-day performance, The Gramophone, 9 август 2005.
- Harpsichord Sonata No. 18 in C minor, arranged for organ from the Sibley Music Library Digital Scores Collection.
- The first track on singer-songwriter Kris Delmhorst's 2006 album Strange Conversation Архив на оригинала от 2008-10-06 в Wayback Machine. is entitled Galuppi Baldassare Архив на оригинала от 2012-09-11 в archive.today; according to an article posted on Delmhorst's website Архив на оригинала от 2008-10-11 в Wayback Machine., it was inspired by the above-mentioned Browning poem.
|
