Балада за Стария моряк

Балада за Стария моряк
	Балада за Стария моряк
The Rime of the Ancient Mariner
	Илюстрация от Гюстав Доре
Автор	Самюъл Тейлър Колридж
Илюстратор	Гюстав Доре
Създаден	1797
Първо издание	1798 г.; Англия
Оригинален език	английски
Вид	поема
Издателство в България	Стигмати (2010), Алтера (2010), Захарий Стоянов (2014)
Преводач	Цветан Стоянов, Атанас Далчев, Ангел Игов, Манол Пейков, Александър Шурбанов
Начало	It is an ancient Mariner,
	Балада за Стария моряк в Общомедия

„Балада за Стария моряк“ (на английски: The Rime of the Ancient Mariner) е знакова поема за началото на английския романтизъм. Написана е от английския поет Самюъл Тейлър Колридж през 1797 година. Публикувана през 1798 г. в първото издание на „Лирически балади“ - събрани стихотворения на Уърдзуърт и Колридж, дали началото на английския романтизъм. Съвременните издания използват преработена версия отпечатан през 1817 г., която включва глоси.

Сюжет

„Балада за Стария моряк“ разказва за преживяванията на един моряк, който се е върнал от дълго пътуване по море. Той спира по пътя един човек, тръгнал за сватбена церемония и му разказва историята си. Разказът на моряка е динамичен и прогресиращ, тъй като поражда както шокиране, така и нетърпение и възхищение. Това може да се види в езиковия стил на поета. Колридж използва повествователни техники като персонификация и повторение да се създаде усещане за опасност, свръхестественото, или спокойствие, в зависимост от настроението в различни части на поемата.

Историята на моряка започва със заминаването на кораба и екипажа му на юг. Впоследствие корабът е застигнат от буря и стига до Антарктида. Внезапно се появява албатрос и ги извежда от там, но морякът убива птицата. Тази му постъпка не се приема добре от екипажа, защото те го смятат за добър знак и надежда за изход от бурята. Въпреки гнева си моряците променят мнението си, когато времето се затопля и мъглата се вдига, но не след дълго разбират, че са направили грешка с подкрепата си, тъй като това разгневява духовете и корабът е завлечен в непознати води. Гневът на екипажа към моряка отново се пробужда и те започват да го обвиняват за своите страдания и неописуемата жажда. Завладени от гнева, моряците карат убиеца на птицата да я носи като кръст на врата си в знак на съжаление.

Един по един членовете на екипажа започнали да умират в жестоки мъки, само морякът оцелял, обречен на мъки и молитви.

„

Но знаем дълга си:забравяй, прощавай!

Което от Бог е, с живот надарявай!

“

Това двустишие е ключ-къб „Балада за Стария моряк“. В него грехът на героя е в погазването на Божието послание за всеопрощение и даряване на живот. Смисълът на наложената му епитимия е тъкмо в това да се освобождава от злото, което го е тласнало към убийството.

Финалът на творбата изглежда „отворен“ – освобождаването от злото е много продължителен процес. Старият моряк надраства себе си, превръща се в символ на целия човешки род.

„

Той крачеше безчувствен, глух,

във себе си вглъбен,
ала по-мъдър се пробуди
на следващия ден.

“

Създаване на творбата

В „Biographiа Literaria” Уилям Уърдсуърт пише:

„

През есента на 1797 г. Преди смрачаване Колридж, сестра ми и аз излязохме от Олфоксдън с намерение да посетим Линтън и намиращата се недалеко Каменна долина, но тъй като парите, с които разполагахме, бяха съвсем малко, решихме да поемем разходите по тази екскурзия, като напишем една поема... По време на този излет съставихме плана на „Стария моряк“, основан, според думите на г-н Колридж, върху съня на неговия приятел г-н Крункшенк. Почти всичко в тази история измисли Колридж, но някои детайли предложих аз, като например това, че е било необходимо извършването на някакво престъпление, за да бъде подложен Старият моряк на преследване от задгробните сили, които го наказват за това престъпление и го обричат на скиталчество. Ден-два преди това бях прочел в книгата на Шелуок, че като заобикаляли нос Хорн, често виждали из тези ширини албатроси, огромни морски птици, чиито разперени крила стигат 12-13 фута.

“

Ранни критики

При излизането си „Балада за Стария моряк“ е критикувана най-вече за това, че е неясна и трудна за четене. За това значително много спомага и използването на архаичния стил при писането и. По-късно Колридж добавя и приписки (глоси) към поемата, които също са написани в архаичен стил. Тези бележки са поставени в близост до текста на поемата, за да интерпретират стиховете улеснявайки тяхното разбиране, но и много наподобяват приписки, намерени в Библията. Чарлс Ламб, който се възхищава от оригинала на произведението, твърди, че добавянето на глосите дистанцира публиката от повествованието и отслабва ефекта на поемата. Цялата поема е публикувана за първи път в поредицата „Лирически балади“. Друга версия на стихотворението е публикувана през 1817 г. в поредица, озаглавена „Sibylline Leaves“.

Преводи на български език

„Балада за Стария моряк“ е превеждана на български език от имена като Цветан Стоянов и Атанас Далчев. Тези преводи обаче не са оставили следа от поемата в българската поетическа култура. Това не е случайно. Превода на това произведение е изключително трудна задача поради сложния и начин на написване – осемсрични и шестсрични – редове, вътрешни рими, необичайните тропи, зад които често пъти лежат точни и конкретни концепти, динамика на разказа.

Почти едновременно се появяват два нови превода. Преводът на Ангел Игов, публикуван през 2009 година, е част от превода му на „Лирически балади“ и се придържа към първоначалната версия на поемата (липсват глосите, но има и редица други различия спрямо преработките, които Колридж прави за по-късните издания). Игов стои по-близо от предшествениците си до строфата на Колридж, макар и често да се отклонява, за да спаси смисъла, и, което е по-съществено, постигнал е плавното течение на самото разказване.

Вторият превод е на по-късната дефинитивна версия с поправките и глосите на Колридж и е дело на Манол Пейков. Този превод е забележителен труд, плод на двайсетгодишната обсебеност, достойна за обекта си. Манол Пейков е единственият от преводачите, който си е поставил за цел да остане верен във всеки момент както на неумолимо трудните формални аспекти на поемата, така и на съдържателната ѝ прецизност. Тази вярност е съчетана със забележителна лекота и естественост на изказа дори – или може би най-вече – в някои особено тежки епизоди на голяма динамика и нарастващо напрежение.

Интерпретации

Iron Maiden - Rime of the Ancient Mariner (Music Video)

Източници

Миглена Николчина – „За първи път пробихме път“: Стария моряк в нов превод, предговор към изданието
Симеон Хаджикосев – Западноевропейска литература

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата The Rime of the Ancient Mariner в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.