Базов Евразиец
Базов евразиец е хипотетична предполагаема линия на анатомично модерни хора с намален или нулев примес на архаичен хоминин (неандерталец) в сравнение с други древни неафриканци. Базалните евразийци представляват сестринска линия на други евразийци и може да са произлезли от южната част на Близкия изток, по-специално от Арабския полуостров или Северна Африка, и се казва, че са допринесли с произхода на различни западноевразийски, южноазиатски и централноазиатски, както и африкански групи. Този основен евразийски компонент също се предлага, за да обясни по-ниската архаична смес сред съвременните западноевразийци в сравнение с източноевразийците, въпреки че съществуват и алтернативи без необходимост от такава базална добавка.[1]
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Проучване на Lazaridis et al. през 2014 г. демонстрира, че съвременните европейци могат да бъдат моделирани като смес от три популации на предци; Древни северноевразийци (ANE), западни ловци събирачи (WHG) и ранни европейски земеделци (EEF).[2] Същото това проучване показа също, че EEF имат произход от хипотетична неафриканска „призрачна“ популация, която авторите наричат „базални евразийци“. Смята се, че тази група, за която все още не са взети проби от древни останки, се е отклонила от всички неафрикански популации c. Преди 60 000 до 100 000 години, преди неафриканците да се смесят с неандерталците (преди около 50 000 до 60 000 години) и да се диверсифицират един от друг. Второ проучване на Lazaridis et al. през 2016 г. установи, че популациите с по-високи нива на базално евразийско потекло имат по-ниски нива на неандерталско потекло, което предполага, че базалните евразийци са имали по-ниски нива на неандерталско потекло в сравнение с други неафриканци. Друго проучване на Ferreira et al. през 2021 г. предполага, че базалните евразийци са се отделили от други евразийци между 50 000 и 60 000 години и са живели някъде в Арабския полуостров, по-специално в района на Персийския залив, малко преди истинските евразийци да се смесят с неандерталско население в регион, простиращ се от Леванта до северен Иран.[3][4][5][6][7]
В съвременните популации неандерталското потекло е с около 10% до 20% по-малко при жителите на Западна Евразия, отколкото при жителите на Източна Евразия, с междинни нива, открити в популациите на Южна и Централна Азия. Въпреки че сценарий, включващ множество събития на смесване между съвременните хора и неандерталците, е алтернативна възможност, най-вероятното обяснение за това е, че неандерталското потекло в западните евразийци и южните и централните азиатци е разредено от смесване с базални евразийски групи.[4]
Възможен произход
[редактиране | редактиране на кода]Базалните евразийци може да са произлезли от регион, простиращ се от Северна Африка до Близкия изток, преди да се смесят със западно-евразийските популации.[3][4][5][6][7] Северна Африка е описана като силен кандидат за мястото на появата на базалните евразийци от Loosdrecht et al. през 2018 г.[8] Ferreira и др. през 2021 г. аргументира точката на произход на базалните евразийци в Близкия изток, по-специално в района на Персийския залив на Арабския полуостров. Тъй като базалните евразийци са имали ниски нива на неандерталско потекло, генетични и археологически доказателства за взаимодействия между съвременните хора и неандерталците могат да позволят определени области, като Леванта, да бъдат изключени като възможни източници за базални евразийци. В други области, като южна Югозападна Азия, понастоящем няма доказателства за припокриване между съвременните човешки и неандерталски популации.[6]
Оценка на основните компоненти
[редактиране | редактиране на кода]Оценка за жителите на Близкия изток от холоценската епоха (напр. мезолитни кавказки ловци събирачи, мезолитни и неолитни иранци и натуфианци) предполага, че те са се образували от до 70% базално евразийско потекло (средно 50% базално и 50% „неизвестен ловец събирач"), като останалите са по-близо до западните ловци събирачи (WHG) и/или древните северноевразийци (ANE).[8] Предполага се, че мезолитното и неолитното иранско потекло произхожда съответно от около 66% (66±13%) и 62% от базалните евразийци, като останалото потекло е съставено от древните северноевразийски или източни ловци събирачи (EHG), подобни на предци, докато натуфианците произлизат между 60 и 70% от предците на базалните евразийци, като останалото потекло е по-близо до западните ловци събирачи (WHG).[9][10]
Установено е, че древните северноафрикански иберомаврийски (тафоралт) индивиди имат ~65% западноевразийско потекло и се считат за вероятни преки потомци на такова „базално евразийско“ население. Въпреки това е доказано, че те са генетично по-близки до иранците от епохата на холоцена и левантийските популации, които вече съдържат повишена архаична (неандерталска) смес.[8]
Ранните европейски фермери (EEF), които са имали някакво западноевропейско потекло, свързано с ловци събирачи и произхождащи от Близкия изток, също извличат приблизително 30% (до до 44%) от своето потекло от тази хипотетична базова евразийска линия.[2][11] Екземпляр от горен палеолит от пещерата Kotias Klde в Кавказ (Caucasus_25,000BP) има около 24% основно евразийско и 76% европейско потекло от горен палеолит.[12]
Сред съвременните популации основното евразийско потекло достига своя връх сред арабите (като катарците) на c. 45%, а сред иранското население при c. 35%, а също така се среща в значителни количества сред съвременните северноафриканци, в съответствие с високия афинитет към „арабския клон“ на евразийското разнообразие, което се разпространи в Северна и Североизточна Африка между 30 и 15 хиляди години. Съвременните популации на Леванта произлизат между 35 и 38% от предците на базалните евразийци, съвременните анадолци и популациите от Кавказ произлизат между 25 и 30% от предците на базалните евразийци, а съвременните европейци произлизат около 20% от предците на базалните евразийци.[6] Счита се, че съвременните бедуини и йеменци представляват преки наследници на базалните евразийци, носещи най-голямо количество местно „арабско потекло“ и са основни за всички съвременни евразийски популации, без да показват по-висока „свързана с Африка“ смес, и по този начин „са сред най-добрите генетични представители на автохтонното население на Арабския полуостров “.[13]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Quilodrán, Claudio S. и др. Past human expansions shaped the spatial pattern of Neanderthal ancestry // Science Advances 9 (42). 2023-10-20. DOI:10.1126/sciadv.adg9817.
- ↑ а б Lazaridis et al. 2014.
- ↑ а б Kamm et al. 2020.
- ↑ а б в Bergström et al. 2021.
- ↑ а б Vallini Pagani, с. 2022.
- ↑ а б в г Ferreira et al. 2021.
- ↑ а б Lazaridis et al. 2016.
- ↑ а б в van de Loosdrecht et al. 2018.
- ↑ Lazaridis, Iosif и др. Genomic insights into the origin of farming in the ancient Near East // Nature 536 (7617). August 2016. DOI:10.1038/nature19310. с. 419–424. Neolithic Iran and Natufians could be derived from the same Basal Eurasian population but are genetically closer to EHG and WHG respectively. We take the model of Fig. S4.9 and attempt to fit Natufians as a mixture of the same Basal Eurasian population that contributes to Iran_N and any other population of the tree. Several solutions are feasible, and we show the best one (lowest ADMIXTUREGRAPH score) in Fig. S4.10. We can add both EHG and MA1 as simple branches to the model structure of Fig. S4.10 and show the results in Fig. S4.11. An interesting aspect of this model is that it derives both Natufians and Iran_N from Basal Eurasians but Natufians have ancestry from a population related to WHG, while Iran_N has ancestry related to EHG. Natufians and Iran_N may themselves reside on clines of WHG-related/EHG-related admixture.
- ↑ Ferreira, Joana C и др. Projecting Ancient Ancestry in Modern-Day Arabians and Iranians: A Key Role of the Past Exposed Arabo-Persian Gulf on Human Migrations // Genome Biology and Evolution 13 (9). 2021-09-04. DOI:10.1093/gbe/evab194. с. evab194. It has been previously speculated that isolated basal Eurasian lineage descendants in the central Zagros Mountains of Iran, who were the first goatherds, spread afterwards into the Eurasian steppe (Broushaki et al. 2016; Lazaridis et al. 2016). Also the ancient Iberomaurusian specimens could be in part descendants of basal Eurasians (van de Loosdrecht et al. 2018)
- ↑ Lipson, Mark и др. Parallel palaeogenomic transects reveal complex genetic history of early European farmers // Nature 551 (7680). November 2017. DOI:10.1038/nature24476. с. 368–372.
- ↑ Allentoft, Morten E. и др. Population genomics of post-glacial western Eurasia // Nature 625 (7994). 2024. DOI:10.1038/s41586-023-06865-0. с. 301–311.
- ↑ Rodriguez-Flores, Juan L. и др. Indigenous Arabs are descendants of the earliest split from ancient Eurasian populations // Genome Research 26 (2). 2016-02-01. DOI:10.1101/gr.191478.115. с. 151–162. Given that the Q1 (Bedouin) have the greatest proportion of Arab genetic ancestry measured in contemporary populations (Hodgson et al. 2014; Shriner et al. 2014) and are among the best genetic representatives of the autochthonous population on the Arabian Peninsula, these two conclusions therefore point to the Bedouins being direct descendants of the earliest split after the out-of-Africa migration events that established a basal Eurasian population (Lazaridis et al. 2014). This is also consistent with the majority of Q1 (Bedouin) being able to trace a significant portion of their autosomal ancestry through lineages that never left the peninsula after the out-of-Africa migration events since such deep ancestry would not be expected if the entire Arabian Peninsula population had been reestablished from Africa or a non-African population at a later point.
- Bergström, Anders и др. Origins of modern human ancestry // Nature 590 (7845). 2021-02-11. DOI:10.1038/s41586-021-03244-5. с. 229–237.
- Ferreira, Joana C. и др. Projecting Ancient Ancestry in Modern-Day Arabians and Iranians: A Key Role of the Past Exposed Arabo-Persian Gulf on Human Migrations // Genome Biology and Evolution 13 (9). 2021-09-01. DOI:10.1093/gbe/evab194. с. evab194.
- Fu, Qiaomei. The genetic history of Ice Age Europe // Nature 534 (7606). 2016. DOI:10.1038/nature17993. с. 200–205.
- Kamm, Jack и др. Efficiently Inferring the Demographic History of Many Populations With Allele Count Data // Journal of the American Statistical Association 115 (531). 2020-07-02. DOI:10.1080/01621459.2019.1635482. с. 1472–1487.
- Lazaridis, Iosif и др. Ancient human genomes suggest three ancestral populations for present-day Europeans // Nature 513 (7518). 2014. DOI:10.1038/nature13673. с. 409–413.
- Lazaridis, Iosif. Genomic insights into the origin of farming in the ancient Near East // Nature 536 (7617). 2016. DOI:10.1038/nature19310. с. 419–424.
- Lazaridis, Iosif. The evolutionary history of human populations in Europe // Current Opinion in Genetics & Development 53. 2018. DOI:10.1016/j.gde.2018.06.007. с. 21–27.
- Vallini, Leonardo и др. The future of the Eurasian past: highlighting plotholes and pillars of human population movements in the Late Pleistocene // Journal of Anthropological Sciences 100. 2022. DOI:10.4436/JASS.10013. с. 231–241.
- van de Loosdrecht, Marieke и др. Pleistocene North African genomes link Near Eastern and sub-Saharan African human populations // Science 360 (6388). 2018. DOI:10.1126/science.aar8380. с. 548–552.
- Ancient human genome-wide data from a 3000-year interval in the Caucasus corresponds with eco-geographic regions // Nat Commun 10. 4 February 2019. DOI:10.1038/s41467-018-08220-8. с. 590.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Basal Eurasian в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |