Базалтови могили
Базалтовите могили (или Сухиндолски базалтови могили) са особени форми на релефа в Средната Дунавска равнина и Предбалкана, област Велико Търново, наредени като броеница между свищовското село Драгомирово на север и град Сухиндол на юг на протежение около 40 км. Общо са 14 броя.[1]
Могилите заемат най-високите части от вододелите на реките Осъм и Янтра и Барата (влива се в Дунав) и Янтра. Издигат се до 60 – 100 m над над околната местност. Те представляват поствулкански лавови образувания с вероятна плиоценска и кватернерна възраст.[1]
Обединяват се в 5 групи от юг на север:
- Сухиндолска група – Върха (472,4 m, най-висока, ), Габърка, Китка;
- Върбовска група – Камъка (374 m), Луковица;
- Бутовска група – Чатала (283,5 m), Кълвака;
- Варанско-Сломерска група – Варанска чука (211,1 m), Червенска могила (217 m), Славова могила (212,9 m), Двете могили (227,5 m), Трите могили (242,9 m);
- Драгомировска група – Драгомировска могила (243,1 m), Пчелинова могила (246,2 m).[1]
Физикогеографски първите две групи – Сухиндолската и Върбовската принадлежат към Предбалкана, а останалите три – към Средната Дунавска равнина.[1]
Антропогенната дейност не е подминала и базалтовите могили. Част от тях се използват за добив на строителни материали.[1]
Топографска карта
[редактиране | редактиране на кода]- Лист от карта K-35-15. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-27. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 483.