Бадурад

Бадурад
	Бадурад
епископ на Падерборн
	Епископ Бадурад
Роден	около 780 г.
Починал	17 септември 862 г. (82 г.) Падерборн, Федерална република Германия
Религия	Католическа църква
	Бадурад в Общомедия

Бадурад (на немски: Badurad, (* вер. пр. 785, † 17 септември 862, Падерборн) е вторият епископ на Падерборн (815 – 862).

Биография

Той произлиза или от благородническата фамилия Имединги или от фамилията Матони (тогава е далечен роднина с Карл Велики). Образован е за клерик във Вюрцбург.

Бадурад участва през 829, 847 и 852 г. в събора (синода) в Майнц, 840 г. в Ингелхайм и между 833 и 838 г. е често около император Лудвиг Благочестиви. Преговаря като един от тримата легати на императора през 834 г. за сдобряването с Лотар I.

При разпадането на империята на Каролингите между 840 и 843 г. Бадурад е първо на страната на Лотар I. Постепенно той се разбира с крал Лудвиг Немски – епископството Падерборн принадлежи от 843 г. към неговото Източнофранкско кралство. Лудвиг Немски посещава Падерборн през 840 и 845 г.

Бадурад умира на 17 септември 862 г. и вероятно е погребан в катедралата в Падерборн. От края на 9 век той е почитан като Светия.

Последван е от Луитхард.

Източници

Hans-Jürgen Brandt, Karl Hengst: Die Bischöfe und Erzbischöfe von Paderborn. Bonifatius-Verlag, Paderborn 1984, ISBN 3-87088-381-2, S. 42 – 47.
Klemens Honselmann: Badurad. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 1, Duncker & Humblot, Berlin 1953, ISBN 3-428-00182-6, S. 514 (Digitalisat).
Sascha Käuper: Bischof Badurad von Paderborn (815 – 862). Lutz Fenske u.a. (Hrsg.): Splendor palatii. Neue Forschungen zu Paderborn und anderen Pfalzen der Karolingerzeit (Deutsche Königspfalzen; Bd. 5). Vandenhoeck & Ruprecht, Göttingen 2001, ISBN 3-525-35311-1, S. 123 – 154.
Hedwig Röckelein: Reliquientranslationen nach Sachsen im 9. Jahrhundert. Über Kommunikation, Mobilität und Öffentlichkeit im Frühmittelalter. Thorbecke, Stuttgart 2002, ISBN 3-7995-7442-5

Външни препратки

Westfälische Sage zu Badurard, Gutenberg-DE-Projekt